Решение № 1551 от 29.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Пловдив, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330205110 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4313801, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Т. П. П. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата и допълнителни мотиви към нея излага конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата отмяна. Сочи, че: в нарушение на чл. 189, ал. 4 ЗДвП ЕФ бил издаден въз основа на заснемане от мобилно средство за контрол в присъствие на контролен орган и нарушител; не било установено, че именно жалбоподателят е собственик на процесния автомобил; мястото на контрол не било обозначено с пътен знак; средството за контрол не било от одобрен тип и не било преминало последваща проверка; не било доказано по несъмнен начин извършване на нарушението именно от процесния автомобил, доколкото на снимковия материал се забелязвали два автомобила; в представеното статично изображение и клип липсвало посочен точен 1 адрес и посока на движение, които оставали недоказани по делото; не била изготвена снимка на разположение на АТСС.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от приложения по преписката списък с намерени фишове се установява, че процесния ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на дата 07.07.2021г., жалбата е входирана на 09.07.2021г., поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.

189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 10.12.2020 г. в 12:03 часа в гр Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу номер 1, посока гр. Асеновград, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час , МПС с рег. № **** се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч и превишение на скоростта от 31 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът/ползвател е Т. П. П. .

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 581.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка статично изображение към клип № 23553, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е 2 попълнена графата с рег.№ на МПС, като посоченият номер съответства на този, който се вижда на снимковото изображение и е отразен в ЕФ.

-приложената по делото справка за регистрация на МПС (каквато противно на възраженията в жалбата е налична по делото), от която е видно, ч е именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното МПС.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от собственика, точно какъвто е и процесния случай.

Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5 ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.

3

Противно на възраженията в жалбата по делото се установява по един несъмнен начин, че нарушението е извършено с процесното МПС с рег.№ ****.

Действително на две от снимките, в самия край на снимката се забелязват очертанията и на друг автомобил. Същият не попада обаче в кадър, неговият регистрационен номер не е заснет, поради което не би могло да възникне съмнение, че заснетото нарушение би могло да е относимо към него. Този извод е особено важим, ако се проследи комплексно и взаимосвързано заснетото на четирите представени снимки.

Каза се, че очертанията на втори автомобил се забелязват в контурите само на първите две снимки: Т = - 0,9 и Т=0 (измерен). На последващите във времево отношение две снимки обаче Т= 1,0 и Т=1,8 очертания на друг автомобил не се забелязват, което е доказателство, че лъчът на радара еднозначно е отчел именно процесното МПС като най-бързо движещо се и е следил само и единствено него при изготвяне на клипа на нарушението.

В тази връзка следва да се съобрази и отразеното в т. 5.2 от Инструкцията за експлоатация, че радарът винаги регистрира МПС-движещо се с най-висока скорост, като при трафик с много висока интензивност или МПС с голяма отразява повърхност, тоест ако има възможност да се повлияе на точността на измерването и да се внесе съмнение за кое МПС се отнася, радарът автоматично блокира. В процесния случай е изготвен валиден клип и радарът не е блокирал.

Нещо повече, вече се изясни, че от представените снимки е видно, че радарът еднозначно е следил именно процесния автомобил , като на последващите снимки в кадър остава само той, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че именно с него е извършено нарушението.

Цитираната от жалбоподателя практика на Административен съд е неотносима към процесния случай, доколкото касае различна фактическа обстановка, при която на всички представени снимкови изображения са били налични по два автомобила, при което действително обективно е било невъзможно да се прецени кой от тях е засякъл радара. Процесният случай, както вече се изясни е коренно различен, доколкото от снимки Т= 1,0 и Т=1,8 еднозначно се установява, че радарът следи именно МПС с рег. № **** 4

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на административен съд-Пловдив - Решение № 790 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 84 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ- 81 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА

АТСС.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая обаче следва да намери приложение чл.30 ал.5 от Закона за измерванията/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за последваща проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

5

Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Нещо повече от представената снимка на техническото средство е видно, че по същото са поставени стикери за съответствие с одобрен тип, които са валидни до месец 09.2021г.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 8-33-20;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI 6 състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.