Решение № 1 от 06.01.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Силистра, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20243420200616 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „П. – П. Н.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., представляван от собственика П. К. Н., чрез адвокат М. Д. при АК – Силистра, против Наказателно постановление № 773189-F763329/06.06.2024г., издадено от директора на офис Силистра при ТД на НАП гр.Варна, с което на ЕТ жалбоподател, на основание чл. 103, ал.1 от Закона за здравното осигуряване е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба Н -13 от 17.12.2019г. вр. чл.39, ал.1 и ал.2 ЗЗО и чл.103, ал.1 от същия закон.

В жалбата са изложени обстойни доводи в насока незаконосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на ЕТ - некомпетентност на актосъставителя и на АНО, липса на задължителните в съдържанието на акта и на НП реквизити, неправилност на отразените в тях факти, на база които е наложено адм.наказание, неправилно приложение на материалния закон, наличие на предходно издадени наказателни постановления за същото деяние, обозначено като нарушение, липса на допуснато от страна на търговеца нарушение. Подчертава се, че наложената имуществена санкция надвишава двукратно максималния размер на предвиденото в посочената разпоредба на чл.103, ал.1 ЗЗО адм. наказание и четирикратно минималния такъв, визира се, че е приложима нормата на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на наложеното наказание до неговия минимум.

1

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представителя по пълномощие, изразяващ становище за липса на изпълнен фактически състав на чл.103, ал.1 ЗЗО и респ. за неговата неприложимост в случая. Подчертава, че непредоставянето на информация е нещо съвсем различно от неподаването на декларация, а декларация Образец 1 е била подадена, макар и със закъснение, като предоставената с нея информация е вярна.

Обръща внимание за наличие на специална правна норма в КСО – чл.355, ал.1, предвиждаща санкция за неподадени в срок декларации, включително и такива за здравно осигуряване, като визира, че с друго НП на доверителя му такава санкция вече е била наложена, поради което е недопустимо налагане два пъти на наказание за едно и също деяние. Подчертава, че е имало нарочно ангажирано длъжностно лице към ЕТ – св.Тодоров, упълномощен да подава и подписва с електронен подпис съответните документи към НАП, което лице е забавило подаването на декларацията. Акцентира на наличие на идентичност на три административнонаказателни производства, като и по трите АУАН и НП съобщенията и поканите са едни и същи – с изходящ № 3917/04.04.2024 г., с едни и същи справки, при установеност, че се подава една Декларация, един Образец 1, с един електронен подпис.

Административнонаказващият орган при ТД на НАП гр.Варна, офис Силистра, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт. Изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба, за установеност на нарушението при правилно приложение на материалния закон и спазване на съответните процесуални правила при издаването на АУАН и НП. Моли за потвърждаване на последното и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представя становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима, разгледана по същество – основателна.

Съдът, след обсъждане и преценка доводите на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

В началото на 2024г. св. И. Т. бил трудово ангажиран да обслужва счетоводно ЕТ-жалбоподател и упълномощен да подава Декларация 1 и Декларация 6 от името на ЕТ като работодател за всеки календарен месец, в срок до 25-то число на следващия месец. На 06.03.2024г. получил електронно писмо от търговеца с необходимите данни, които да бъдат отразени в съдържанието на Декларация 1, обхващаща всички видове осигуровки за всички работещи при търговеца лица, но не съумял да я подаде в установения от закона срок.

По повод възложена от Дирекция „Фискален контрол“ проверка св. С. С. – инспектор по приходите в ТД НАП-Варна, офис Силистра, установила, че към дата 2

03.04.2024г. за лицето И. Х. Т., един от 20–те работници при ЕТ, нямало подадена декларация Образец 1 за месец февруари 2024г. до дата 25 март 2024г. На 04.04.2024г. изпратила съобщение до ЕТ по този повод и на 08.04.2024г. декларацията била подадена.

На 11.04.2024г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №F763329/11.04.2024г. от св. С., с който на ЕТ „П. – П. Н.” е вменено извършване на нарушение по чл. 4, ал. 1, т.1, б. “а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. вр. чл.39, ал.1 и ал. 2 ЗЗО и чл.103, ал.1 от същия закон, поради неподаване в законоустановения срок на Декларация Образец 1 с „данни за осигуреното лице за здравно осигуряване“ за И. Х. Т.. Екземпляр от АУАН, съставен в присъствието на упълномощеното лице, бил връчен на същото. Възражението от наказания търговец за маловажност на случая поради отстраняване на пропуска преди съставянето на акта било оставено без уважение.

С издаденото на база акта наказателно постановление № 773189F763329/06.06.2024г., възпроизвеждащо отразените от актосъставителя фактически данни и дадената за същите правна квалификация, на ЕТ е наложена имуществената санкция на основание чл.103, ал.1 ЗЗО в предвидения за юридическите лица минимален размер от 2000 лева.

АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на ЗАНН досежно сроковете, компетентността на съответните длъжностни лица и наличните реквизити, спазена е процедурата по надлежно уведомяване на търговеца за започване на административно-наказателното производство и предоставена възможност за защита по така оформеното административно обвинение.

Установените по случая факти, отнасящи се до несвоевременно изпълнение на задължението за подаване на декларация 1 от правен субект, имащ качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО поради задължението да внася осигуровки за други физически лица, очертават неспазване на установения от законодателя правен режим в чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО. Същият изрично повелява осигурителят - работодател да подава декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

В настоящия казус адм. обвинение визира точно и ясно неподаване на Декларация Образец 1, обхващаща данни за всички осигурени лица и за всички видове осигуровки, за месец февруари 2024г. в регламентирания от закона срок, която дейност 3 обаче е подчинена на установените в КСО правила. Избирателното разделяне от обвинението декларацията да се обозначава съобразно отделния вид осигурителни вноски (за здравно осигуряване) не променя нейното нормативно уредено цялостно съдържание, нито предназначение, а е довело до неправилно приложение на материалния закон. Посочената в правната квалификация на конкретното адм.обвинение норма на чл. 39, ал.1 ЗЗО обозначава общо задължение за ежемесечно подаване на данни за задължително осигурените лица в Националната агенция за приходите по ред, който ред е определен с наредба на министъра на финансите.

Позоваването пък на ал.2 на същата правна норма фиксира също, че лицата, имащи задължението да внасят осигурителни вноски, подават декларации за сумите за дължимите вноски за здравно осигуряване по ред, определен с наредбата по ал. 1 т.е. подаването на данни се осъществява чрез подаването на декларацията, съдържаща същите. Въпросната наредба - Наредба № Н-13/17.12.2019г. (за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), изрично регламентира в сочения от АНО чл.4, ал.1, т.1 б. „а“, че работодателят подава Декларация Образец 1, без да я обозначава като такава за отделните видови вноски.

Същевременно законодателят изрично е предвидил санкциониране неподаването или неподаването в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 КСО в разпоредбата на чл.355, ал.1 КСО, намираща се в Глава III „Отговорност за неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция за приходите и за внасяне на задължителни осигурителни вноски“.

Доказателствата по делото разкриват, че е налице и друго основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Издадено е предходно НП с №773185-F763313/06.06.2024г. от директора на офис Силистра при ТД на НАП гр.Варна, с което на настоящия жалбоподател – ЕТ „П. – П. Н.” е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355, ал.1 КСО за нарушение на на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба Н -13 от 17.12.2019г. вр. чл. 5, ал.4, т.1 КСО, затова че ЕТ в качеството на работодател и осигурител не е подал Декларация Образец 1 за месец февруари 2024г. до 25 март включително с „данни за осигуреното лице за социално осигуряване“ за И. Х. Т..

В случая има едно нарушение – неподаване на Декларация 1, и е в разрез с установения от закона нормативен ред органите на НАП да разделят тази декларация по видове осигуровки с цел налагане на множество наказания. Налице е фактическа идентичност от обективна страна на вмененото с НП №773185-F763313/06.06.2024г. нарушение и на това по обжалваното по настоящото дело НП № 773189-F763329/06.06.2024г. Неправилно АНО се е произнесъл по едни и същи факти, т.е. относно едно и също деяние, в рамките на две отделни административнонаказателни производства, налагайки наказания с оглед на различни 4 правни квалификации. Съгласно ТР № 3/2015г. на ВКС по т.д. №3/2015г. на ОСНК, „преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца“.

„Едно от прекратителните основания, предвидени в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, е наличието на незавършено наказателно производство спрямо същото лице за същото престъпление. За преценката дали се касае до "същото" престъпление е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата квалификация.

„Смисълът на забраната на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 1 от НПК е да се избегне паралелното провеждане на отделни наказателни производства срещу едно и също лице за идентична деятелност, без оглед на правната й квалификация, както и на различните обществени отношения, които да могат да бъдат засегнати с деянието. Тъй като за приложението на принципа ne bis in idem са от значение единствено обстоятелствата по делото, съдът следва да разглежда деянието като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, абстрахирайки се от различните правни квалификации, които могат да му бъдат дадени“ (Решение № 71 / 17.06.2015 г. на ВКС по н.д. № 1958 / 2014 г., II н.о., НК)“ - Решение № 590/30.05.2024г. по КАНД № 97/2024г. на Адм. съд Силистра.

Предвид изложеното обжалваното по настоящото дело Наказателно постановление № 773189-F763329/06.06.2024г. следва да бъде отменено като несъобразено с изискванията на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН и с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство и защита на ЕТ-жалбоподател пред настоящата инстанция на същия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, с представени доказателства за заплатеното в този размер адвокатско възнаграждение, а искането за разноски за осъщественото процесуално представителство на АНО следва да се остави без уважение.

Разпечатката съдържа 31 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ca763df-5931-4d96-ab06-268706b0914a