Определение № 128 от 16.01.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2,вр. чл.66, ал.2,вр. чл.64 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Ц. П. В.- управител на „Кротиря Инвест“ ЕООД, с ЕИК 202798346, с адрес: гр.Поморие, ж.к.“Свобода“,бл.12,вх.А, ет.4, против протоколно Определение от открито съдебно заседание по гр.д.№268/24г. по описа на РС-Поморие, проведено на 13.11.24г., с което е оставено без уважение искането на дружеството- жалбоподател за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и необосновано, постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон. Иска се неговата отмяна.БОС приема с оглед правната позиция на страната изразена в жалбата, че петитумът й включва също искане за ново произнасяне, уважаващо молбата от 08.10.24г., с която страната е искала от съда възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, пропуснат поради настъпили непредвидени обективни пречки.

Оплакванията са, че:

Съдът не е обсъдил доводите от молбата на страната за невъзможността да подаде отговор на исковата молба, поради внезапно настъпилото на 22.09.24г.остро вирусно заболяване на дванадесетгодишния син на В.,наложило неотложното му лечение, включващо и посещение при личен лекар в гр.Бургас и поставило в невъзможност страната да представи отговор по иска както на посочената дата, така и на 23.09.24г.( когато изтича срокът по чл.131 ал.1 от ГПК).

Освен това управителката твърди, че през м. юли е получила обаждане по телефон от призовкаря на РС Поморие, че има съобщение за представляваното от нея дружество, но след справка в бюро призовки на съда получила само съобщение, касаещо друго съдебно дело срещу дружеството, производството по което било вече прекратено.Т.к. не й били връчени книжа за друго дело, останала с впечатление, че срещу дружеството няма образувано такова.

1

Извършена справка в съда посочила, че съобщението за настоящото дело било връчено чрез залепване на адреса на търговеца, на който живеела възрастната майка на управителката,сочена и за неин съдружник, а срокът за представяне на отговора изтичал на 23.09.24г. Поддържа се, че уведомление не е било залепвано на адреса на управление и призоваването по реда на чл.50,ал.4 от ГПК е незаконосъобразно.

Страната не могла да узнае своевременно за образуваното против представляваното от нея дружество ново съдебно дело.

Не ангажира нови доказателства.

Ответната страна по частната жалба - ЕС на сграда с идентификатор *** ,редовно уведомена за производството, не е представила отговор в дадения й от администриращия съд едноседмичен срок.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за допустима , като подадена от надлежна страна, в рамките на визирания в закона процесуален преклузивен срок, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№268/24г. по описа на Поморийски РС е образувано от горепосочената Етажна собственост чрез адв. Пл.Гьорчева против дружеството, представлявано от В., на основание чл.38 от ЗУЕС, за присъждането на парична сума от 4200,38лв., включваща главница от 3770,88 лв. (за вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“на ЕС) и законна лихва в размер от 429,50лв.

Ответното дружество е било уведомено за производството(т.е. връчването на исковата молба с приложенията на ответника е осъществено) по реда на чл.50,ал.4, вр.чл.47,ал.1, чрез залепване на съобщението на адреса на управление на юридическото лице на 09.08.24г., т.к. върху разписката към съобщението(вж.л.67 от делото на РС) има отбелязване от призовкаря, че на адреса „няма обозначен офис на фирмата“ и „не е открито друго лице, на което да се връчат книжата“.

С разпореждане от 27.08.24г., ПРС е приел, че книжата по делото са редовно връчени на ответника на 23.08.24г., на основание чл.50, ал.4, вр.чл.47, ал.1 ГПК и е постановил те да бъдат приложени по делото.

На 08.10.24г. е постъпила по делото молба от В. за възстановяване на изтеклия за подаването на отговор на иска срок по съображения за нередовно връчване на книжата чрез залепване(такова нямало реално осъществено, освен това управителката била уведомена от деловодството на ПРС за постъпването на книжа за дружеството, но при посещение на място й било връчено само съобщение по друго вече прекратено дело,което я заблудило, че срещу представляваното от нея ЮЛ няма съдебни производства).Освен това малолетният син на В. заболял внезапно и тежко на 22.09.24г.,така че оттогава и през следващата седмица, управителката била в невъзможност да упражнява процесуалните си права по делото.Към молбата по чл.64-66 от ГПК е приложен и писмен отговор на исковата молба.

Ответникът по молбата- ЕС ищец по делото- уведомен за искането, е оспорил в срок с писмен отговор молбата като неоснователна с доводите, че връчването на преписа от исковата молба и приложенията й било извършено законосъобразно и защото заболяването на член от семейството на управителя В. било недоказано, а при това засягало само малка част от края на 2 срока, в който би следвало да се извърши подаването на отговора.Срокът бил пропуснат поради неизвинително процесуално бездействие на дружеството- ответник.

ПРС се е произнесъл с обжалваното определение в открито съдебно заседание, като е оставил молбата без уважение, приемайки за недоказани твърденията за обективна невъзможност на ответната страна да представи своевременно отговор на исковата молба.

Въззивният съд намира определението за правилно .

БОС приема призоваването на ответната страна при условията на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК за надлежно осъществено, при спазване на законовите изисквания за редовност, т.к. са налице предпоставките за това и защото споделя трайната практика на ВКС, изразена например в Определение № 398 от 03.07.2014 г. на ВКС по ч. гр.дело № 2823 /2014 г. на І-во г.о. на ГК, извеждаща от самия текст на чл. 50, ал.4 ГПК, че ако връчителят не намери достъп до канцеларията, или не намери служител, който да е съгласен да получи книжата, залепва еднократно на адреса уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, без да е длъжен да извърши предварително неколкократни посещения на адреса в рамките на месец преди залепването, а също и че няма законово изискване уведомлението да остане залепено в продължение на две седмици, докато изтече срокът за получаването на книжата от адресата.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая призоваващият орган на ПРС е извършил всички необходими и изискуеми от закона действия,гарантираща редовността на връчването на книжата, като при установяването на адресата дори е направил неколкократно допълнителна проверка, каквато законът не изисква спрямо юридическите лица- посетил е адреса четири пъти в продължение на месец,включително в неприсъствен ден и не е успял да осъществи предаването на книжата на представител на търговеца, защото не е установил на място офис на ЮЛ, нито лице, което да ги приеме, едва след което е залепил уведомлението.

Връчването на преписа от исковата молба с приложенията е законосъобразно и защото по делото няма спор, че посетеният от призовкаря адрес: гр.Поморие, ж.к.“Свобода“ бл.12,вх.А, ет.4 е този на управление на дружеството- ответник(служебна справка на съда в ТР сочи, че адресът е същият от 2013г. и досега, без данни за някаква промяна междувременно).

На следващо място- на твърдението, че уведомление на адреса на дружеството не е било залепено, е противопоставим необореният откъм материална доказателствена сила и съдържание официален документ- разписка към уведомлението, изготвена и подписана от призовкаря към ПРС – А.Х.. Разписката свидетелства за реално осъщественото залепване, което осъществява законовата фикция за редовно уведомяване на ответната страна във връзка с предприетото против нея производство. В процеса не се въвеждат конкретни твърдения, оборващи данните на връчителя, нито се ангажират доказателства в такава насока .

В добавка- върху друга разписка към предходно невръчено съобщение, върнато в цялост в ПРС, е надлежно отразена причината за прилагането на този начина на призоваване, а именносъбраната от призовкаря информация, че на място няма обозначаващи седалището на търговеца белези,че липсва офис, където да се извърши реално връчване на книжа и това не се оспорва от В.тъкмо обратното- тя го потвърждава чрез признанието в жалбата, че на същия адрес живее възрастната й майка(сочена и за съдружник в предприятието), т.е имотът се ползва като жилищенне като административен.Последното не може да се приеме като извинение за несвоевременно получаване на книжата, т.к. законът дава възможност за промяна на адреса на управление на търговеца, каквато обаче тук нито се твърди да е била направена от страната, нито има данни да е 3 била надлежно обявявана в ТР, а дружеството не може да извлича облага от неправомерното си поведение.

По делото не се събират доказателства и в подкрепа на другото възражение от жалбата- за настъпило внезапно непреодолимо препятствие- заболяване на малолетния син на В. в рамките на срока за представяне на отговора,което попречило на активността й в процеса.

Действително в молбата за възстановяване на срока пред първа инстанция има искане за разпит на свидетели, какъвто не е бил осъществен, но тук това не се заявява повторно.

Не се представят и писмени доказателства в подкрепа на констатациите за влошено здравословно състояние на член от семейството на В., въпреки твърденията й за посещения на личен лекар в тази връзка.

Следователно доводите за настъпването на особени, непредвидени обстоятелства, които пропусналата процесуален срок страна не е могла да преодолее, както изисква хипотезата на чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяването му, остават недоказани. Неблагоприятните последици от това настъпват за страната, носеща тежестта да докаже факта, който я ползва,в случая - за ответното дружество.

Обаче БОС съобразява също, че дори заболяването на малолетния син на В. да бе надлежно установено, то не удовлетворява предпоставките за възстановяването на срока, визирани в горната норма, защото би поставило в невъзможност управителката на дружеството да упражни надлежно процесуалните му права само през последните два дни от срока за представянето на отговора на исковата молба, докато трайната съдебна практика, споделена и от този състав е в насока, че препятствието трябва да съществува през целия период от времето, в което е трябвало да се осъществи изискуемото от закона активно поведение.Същевременно е безспорно, че няма обективна и непреодолима невъзможност за осъществяване на процесуалните права и задължения на дружеството в предходните 28 дни от едномесечния срок, който чл.131,ал.1 от ГПК му предоставя за отговор.В случая този срок тече от 23.08.24г., т.к. законът дава на ответната страна за получаването на книжата двуседмичен срок от залепването на уведомлението(станало на дата09.08.24г.).Респективно срокът за отговор на иска изтича според чл.60, ал.3 от ГПК на същата дата в следващия месец, т.е. на 23.09.24г.(в делничен ден), както правилно е възприела и първата инстанция. Следователно обективната невъзможност за процесуална активност на страната на дати 22 и 23.09.24г. не би променила крайния извод, че липсват законовите предпоставки за възстановяването на едномесечния срок за отговор на иска.

Предвид изложеното и като съобразява, че ПРС е спазил също така процесуалното изискване на чл.66 от ГПК – да проведе производството по възстановяването на срока в открито съдебно заседание, давайки преди това възможност на насрещната по спора страна да изрази становището си и с оглед редовното, извършено по реда на чл.50, ал.4 от ГПК, вр. чл.47, ал.1 от ГПК връчване на исковата молба с приложенията на ответника, БОС приема, че подадената по реда на чл.64-66 от ГПК молба е неоснователна, респективно – неоснователна е и жалбата против определението, с което ПРС я е оставил без уважение.Ето защо обжалваното протоколно определение следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.