Определение № 322 от 18.07.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. Силистра, 18.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Ив. Краева

Членове:

Десислава Г. П.а

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Въззивно частно гражданско дело № 20233400500245 по описа за 2023 година

Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №2359/08.06.2023 г. при РС – Тутракан о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Паджикоцев“ 52-54, представлявано заедно от Александър Димитров и Николай Спасов против Разпореждане № 390/17.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 206/2023 г. по описа на РС Тутракан, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми:

330.56лв., представляваща разликата над уважения размер от 414.40лв. до претендираната главница от 744.96 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 40.43лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2022г. – 15.03.2023г., 59.61 лева – обезщетение за забава за периода 15.10.2022г. – 06.04.2023г.

В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на самия договор, съгласно чл.19 от договора. По съществото си кредитната институция е финансирала кредитополучателя и за застрахователните премии. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.

Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване 1 акта на РС – Тутракан.

Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 206/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявление о т "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София срещу С. М. Р. , ЕГН **********, с адрес с.Ножарево за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумите, както следва: сумата от 744.96 лева, представляваща главница по Договор за кредит №7053267470/15.03.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното й погасяване, сумата от 40.43лева, представляваща договорна лихва за периода 15.10.2022г. до 15.03.2023г., сумата от 59.61лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2022 г. до 06.04.2023г.

Районен съд - Тутракан е дал указания на заявителя да представи справка за извършени погасителни плащания и да посочи дали размерът на застрахователната премия е включен в главницата. Видно от молба вх.

№2035/16.05.2023г. заявителят изпълнява указанията. Съдът е отхвърлил частичто заявлението. За да направи това първоинстанционният съд е приел, че застрахователните премии неправилно не са включени в ГПР, който би станал 67.79%, вместо посоченият в договора – 19.89%. С оглед заблуждаването за действителният размер на ГПР, съдът е приел, че договорът е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е приложил последиците на чл.23 от ЗПК.

Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и е подадена частна жалба.

При така установените факти, настоящият състав намира следното:

Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.

В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 224.99лева, която видно от представения погасителен план е включена като компонент, формиращ главницата по договора, финансиран от кредитора.

Д о р и сключването на договор за застраховка д а не е задължително условие, както е посочено в чл.19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл.7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка /в този смисъл 2

Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.

Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.

В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.

Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 390/17.05.2023г., постановено по ч. гр. д. № 206/2023 г. по описа на РС - Тутракан, В ЧАСТТА , с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми: 330.56лв., представляваща разликата над уважения размер от 414.40лв. до претендираната главница от 744.96 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 40.43лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2022г. – 15.03.2023г., 59.61 лева – обезщетение за забава за периода 15.10.2022г. – 06.04.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4