Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 380 от 28.11.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 38/2024
Вид
Решение № 380
Подписан
28.11.2024
В сила
28.04.2026
Състав
МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Перник, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100038 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 387/18.01.2024 г., депозирана от Р. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. З от САК със служебен адрес *** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 13.09.2023 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане.

Ищецът излага в исковата молба, че на ***, около 18:40 часа, в *** се движел лек автомобил „Мерцедес ЦЛС350“, с peг. № ***, управляван от П. И. К.. При предприемане на маневра /излизане от паркинга на ***/ и пресичане на ул. „***“, водачът не е пропуснал движещият се по същата улица, от дясната му страна мотоциклет „Ямаха ИЗФР 1 ХБ“, с peг. № РК *** ***, управляван от ищеца Р. В. Л. с ЕГН **********, в резултат на което е реализирано ПТП между двете превозни средства. На мястото пристигнали компетентните органи на МВР, които съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Било образувано и следствено дело № 60/12.07.2023 г.

След инцидента Р. В. Л. постъпил в „***“ АД, където му е оказана първа помощ.

Ищецът сочи, че е постъпил в болничното заведение в увредено общо състояние с оплаквания от силни болки в областта на ляво бедро, дясна поясна област и лява подбедрица. Пострадалият имал голяма по площ кървяща рана на бедрото, както и дефицит на екстензията на коляното. След извършени прегледи и изследвания Л. е 1 диагностициран с: травма на четириглавия мускул и сухожилията му; луксация на пателата; разкгьсно-контузна рана на лявото бедро; охлузни рани на лявата длан и пръстите, охлузна рана в дясна поясна област; контузна рана в областта на лява подбедрица и ляво коляно. На пострадалия била извършена оперативна интервенция за прикрепване наново на мускул. Извършено било пластично възстановяване на жастус медиалис и му бил поставен дълбок аспирационен дренаж и гипсова имобилизация.

Сочи се, че след четиридневен болничен престой пострадалият бил изписан за домашно лечение, с дадени указания за щадящ режим, прием на обезболяващи медикаменти и посещение за поне още три контролни прегледа.

С исковата молба се излагат твърдения, че Л. изпитвал постоянни болки в травмираните области. Травмите причинявали болки и страдания на ищеца за дълъг период от време, като се твърди,че възстановяването продължава и към днешна дата.

Сочи се, че получените наранявания затруднявали самостоятелното придвижване на пострадалия, като той вече не можел да води активен начин на живот, какъвто имал преди настъпването на инцидента. Твърди се, че пътният инцидент повлиял негативно както на протичането на нормалното ежедневие, така и на емоционалното състояние на Л.. Същият се чувствал в тежест на грижещите се за него близки и роднини. Освен чисто физическите болки и страдания, пострадалият започнал да изпитва постоянно нервно напрежение, безпокойство, напрегнатост, като всичко това било съпроводено с липса на здрав сън. В продължение с исковата молба се сочи, че в резултат на инцидента пострадалият претърпял и понастоящем търпи физически и психически болки и страдания.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС350“, с p e г. № *** е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица №***, валидна към датата на събитието, поради което функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил е горепосоченото застрахователно дружество. Допълва се, че въз основа на последното е предявена писмена застрахователна претенция, по която е образувана Щета № ***, с която застрахователя е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение, съобразно представените доказателства, но по същата не е направено произнасяне в предвидения от закона тримесечен срок.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗК „Бул Инс“ АД да заплати на Р. В. Л., сумата от 50 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023 г. до окончателно изпълнение на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди както по основание, така и по размер. Оспорва се вината на водача на лек автомобил марка „Мерцедес” с peг. № ***. Твърди се, че събитието е случайно за водача на лек автомобил марка „Мерцедес”, като същият не е имал обективна възможност да 2 предвиди и предотврати настъпването на вредите. На следващо място се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, като се твърди, че същият е управлявал с превишена и несъобразена за пътния участък скорост и в противоречие с правилото установено в чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДП. В продължение се сочи, че по отношение на водача на мотоциклета няма данни от извършена алкохолна проба. Ответното дружество излага съображения, че предявената искова претенция е прекомерна и не отговаряща на икономическата конюктура, вредата и разбирането за справедливост, установено в чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/68 г. Сочи се, че освен представената епикриза по делото няма други медицински данни как е протекъл възстановителния период на Л.. Допълва, че по делото е представен само един болничен лист за период от 15 дни. Въз основа на изложените аргументи, застрахователното дружество намира за справедливо обезщетение в размер на 10 000 лева, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване. По отношение на претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя /13.09.23г./, се изразява становище, че същата противоречи на разпоредбата на чл. 380 КЗ във връзка с чл. 497 КЗ.

И двете страни претендират разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правно си основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за 3 съпричиняване.

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Следователно предявената искова претенция е допустима.

Не е оспорено от страна на ответника наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на свидетелите В.В. Л. и П. И. К..

От показанията на свидетелката В.В. Л. – майка на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че е видяла сина си в деня, следващ този на процесното ПТП. Целият е бил превързан, опериран, на левия крак е имал шина, имал цялостно обездвижване на крака до таза, както и порезни рани по цялото тяло. Свидетелката заявява, че след извършената операция, ищецът е престоял в болницата около 10 дни, след което се е прибрал в дома си. След прибирането му, всички негови близки – майка му, съпругата му, баща му и брат му, се грижели за него, тъй като той е бил изцяло неподвижен, не е могъл да ходи до тоалетна, не е могъл да си сгъва кръста, а крака му стоял само изправен. Свидетелката заявява, че ищецът е престоял около 40 дни с шината, като след първия месец започнал рехабилитация – още докато е бил с шина, която е продължила около два месеца.

Изяснява, че рехабилитацията е била проведена в ***, където била извършена и операцията, направена в деня след инцидента. Св. Л. заявява, че през ден ищецът е бил закарван до *** за стерилни превръзки. Заявява, че ищецът е получил вътрешболнична инфекция при престоя си в болницата в ***, което наложило близо два месеца да приема антибиотик. За около 40 дни – докато бил с шина, се наложило и ищецът да ползва патерици. Свидетелката заявява още, че и към настоящия момент ищецът изпитва болки, тъй като липсва тъкан от крака, липсва и мускул, не може да го сгъва и да кляка. Заради липсата на тъкан крака на ищеца изглеждал деформиран.

Същевременно, ищецът се променил и психически, освен чисто физически. Станал позатворен, по – тих, не общувал, поведението му се отразило и на 5-годишното му дете.

В заключение свидетелката заявява, че лечението на сина й продължило около 6 месеца, но към настоящия момент все още не се е възстановил нито психически, нито физически.

Свидетелят П. И. К. – управлявал лекия автомобил мерцедес с рег. № *** в момента на инцидента, е заявил, че след инцидента ищецът е бил паднал на асфалта.

Свидетелят отишъл да му помогне и забелязал, че крака му бил порязан, като не помни който точно крак. След това е пристигнала линейка и пострадалият е бил 4 откаран в болница. Свидетелят заявява, че при навлизането си в лентата за движение, забелязал идващ мотор, когото пропуснал да премине, но не забелязал идващия втори мотор – този на ищеца, поради което настъпил удар. Свидетелят свидетелства и за начина на настъпване на процесното ПТП, излагайки личните си възприятия от случилото се.