Решение № 25 от 31.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. С., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500643 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 24 от 10.02.2023 г. по гр.д. № 781/2021 г. на РС Сливница ЗД "Б. И." АД е осъдено да заплати на К. П. К., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие претърпяно на 17.06.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, по вина на застрахования при ответника водач – К. Б. К., за лек автомобил "П. ..." с рег.

№ ............., със застрахователна полица № ............... г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 8 000,00 лева до пълния предявен размер от 15 000,00 лева. На ищеца са присъдени разноски както следва: 522,67 лева за адвокатско възнаграждение и 426,67 лева за депозити за вещи лица, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 560,00 лева (съгласно определение № 224/23.05.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК) . С решението ответникът е осъден да заплати в полза на РС – Сливница държавна такса в размер на 320 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. П. К., чрез адв. С.

Н., в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ЗД "Б. И." АД, иск с 1 правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, за горницата над уважения размер от 8 000, 00 лв. до претендирания пълен размер от 15 000,00 лева.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че в резултат на ПТП е получила изключително тежки увреждания, от които към момента не се е възстановила напълно. Позовава се на нарушение на ППВС № 4/1968 г. и неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че присъденото обезщетение в размер на 8 000,00 лв. е несправедливо занижено, предвид динамиката в икономическата конюнктура, която била в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователните лимити . В тази връзка първоинстанционният съд не взел предвид като критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД обстоятелството, че лимитът на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е в размер на 10 000 000,00 лева. По същество моли исковата претенция да се уважи в пълен размер.

Срещу решението е подадена въззивна жалба и от ЗД " Б. И." АД, в частта, в която е уважен предявеният иск, с правна квалификация чл. 432, ал.

1 от КЗ, за сумата над 5 000,00 лв. до размера от 8 000,00 лева. Излага се, че определеният размер на обезщетение от 8 000,00 лева е завишен и не отговаря на реално претърпените болки и страдания от ищеца. Не можело да се твърди с категоричност наличието на мозъчно сътресение и/или черепно-мозъчна травма, а повърхностните наранявания били с оздравителен период около две до три седмици. Видно било от приложената медицинска документация, че ищцата не била хоспитализирана и нямало данни за провеждано лечение или закупуване на медикаменти. Поддържа, че неправилно е приложен чл.

52 от ЗЗД, като обжалваното решението било в противоречие с практиката на съдилищата при определяне на обезщетение в случаи с много по-тежки травматични увреждания.

Подадените въззивни жалби са постъпили в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лица, легитимирани да обжалват постановеното от Районен съд Сливница решение, поради което са процесуално допустими.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбите, взе предвид следното.

РС - Сливница е сезиран с искова молба от К. П. К. срещу ЗД „Б. И.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, с който моли да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 15 000, 00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на възникнало ПТП, ведно със законната лихва, считано от 12. 10.

2021 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД е депозирало отговор, с който оспорва иска по размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата с поведението си създал предпоставки за настъпване на инцидента – предприела е пресичане на неустановено място, навлизайки внезапно на пътното платно.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от 8 000, 0 0 л в . , представляваща обезщетение за претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди, ведно със 2 законната лихва, считано от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лева.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира решението, в обжалваните му части, за валидно и допустимо. Съгласно задължителните указания на ВКС дадени с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК , въззивният съд не може да приеме различна фактическа обстановка, от тази приета от първоинстанционния съд, ако няма изрично оплакване в тази насока във въззивната жалба.

Пред първоинстанционният съд са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност" със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие - ПТП, причиняване на вреди на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, и вината на прекия извършител. Във връзка с посочените обстоятелства, оплаквания в жалбите не са налице. Не е оспорен и установеният механизъм на произшествието.

След самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към нея.

Установява се по делото, че за лек автомобил „П. ...“ с рег. № ............., към датата на инцидента – 17.06.2021 г., е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество , както и че настъпването на пътно-транспортното произшествие се дължи на виновно и противоправно поведение на К. Б. К., като водач на посочения лек автомобил, т. е. неговите действия съставляват граждански деликт, от който на ищца та са причинени телесни увреждания.

Предвид посоченото настоящият състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 423, ал. 1 от КЗ, които ангажират отговорността на застрахователя за вредите претърпени от пострадалата.

С оглед заявените в жалбите оплаквания, спорен, в настоящото въззивно производство, се явява въпросът за вредите, които е претърпял а ищцата при настъпването на ПТП, респективно справедливото обезщетение, което й се дължи от застрахователя.

При искове за обезщетяване на вреди на деликтно основание ищецът следва да посочи в обстоятелствената част на исковата си молба какви вреди твърди, че е претърпял и носи тежестта да ги докаже. Съдът определя обезщетението за причинените неимуществени вреди по справедливост – чл.

52 от ЗЗД. Съгласно задължителните постановки, дадени в Пост. № 4/1968г. на ВС и практиката на ВКС по приложението на посочената норма, при определяне размера на неимуществените вреди следва да се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди - възраст, изживявания на пострадалия, характерът на увреждането, обществено-икономическите отношения в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, прогнози за оздравяване и др.

За установяване на фактическите твърдения изложени в исковата молба, относно настъпилите увреждания, в първоинстанционното производство са 3 ангажирани гласни и писмени доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза.

От представените по делото медицинска документация и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата освен първоначалните видими наранявания – насиняване в областта на двете колене, отток на глезените на двата крака и болка в областта на гръдния кош, е получила мозъчно сътресение – без изпадане в безсъзнателно състояние, кръвонасядания в областта на двете подбедрици – по-изразени на дясната, както и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата.

Констатираните травматични увреждания са отзвучали без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалата за около 20-25 дни.

Според експерта болките и страданията, които е търпяла в областта на травмираните анатомични области, са били с по-висок интензитет първите 10 дни (докато се разнесе оттокът на меките тъкани), след което постепенно са намалели до изчезването им в края на периода. Пострадалата е отказала хоспитализация, като няма данни за проведена медикаментозна терапия.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел В. К., съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК се установява, че непосредствено след инцидента пострадалата е изпитвала гадене и е повърнала. Впоследствие се е оплаквала от главоболие и гадене.

Според вещото лице тази симптоматика се дължи на травмата на главата и представлява клинично проявление на мозъчното сътресение. Свидетелят посочва още, че след инцидента пострадалата изпитвала страх нощно време.

Следва да се отбележи, че твърдяното от ищцата изпадане в безсъзнателно състояние не се установява по делото. Неоснователно и недоказано по делото е и възражението й, посочено в частната жалба, че към момента все още не се е възстановила напълно от получените увреждания.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се има предвид на първо място видът и характерът на получените от ищцата телесни увреждания - кръвонасядания в областта на двете подбедрици – по-изразени на дясната, както и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание – изразяващо се в гадене, повръщане и главоболие, както и насинявания на двете колене и болка в областта на гръдния кош. Безспорно тези увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, които са били с по-висок интензитет през първите 10 дни след инцидента.

Констатираните травматични увреждания са отзвучали за сравнително кратък период – в рамките на един месец, без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалата. Действително нараняванията не са тежки, но не следва да се пренебрегват първоначалните болки и дискомфорта от няколко травми по различни части от тялото, ведно с неприятните изживявания и стреса, които пострадалата е преживяла вследствие настъпилия инцидент. На следващо място съдът отчита, че пострадалата е била на 52 години към датата на инцидента, която възраст не предполага по-тежко преживяване на случилото се. Съдът взема предвид и обстоятелството, че ПТП е настъпило през 2021 година, както и икономическия стандарт към датата на увреждането и към настоящия момент. В тази връзка и предвид посоченото в жалбата на 4 пострадалата, следва да се отбележи, че според последователната практика на ВКС, застрахователните лимити са само индиция за развитието на обществено-икономическите условия в страната, но не представляват самостоятелен критерии за определяне на справедливо, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение. В този смисъл - Решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д.

№ 1931 / 2019 г. на ВКС; Решение № 66 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1464 / 2016 г. На ВКС и други.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия за справедливост, настоящият състав намира, че сума от 8 000,00 лева би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни увреждания. Определянето на по-голяма сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване, а по-малка сума пък не съответства на търпените страдания и изпитвани неудобства.