Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31703 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8231/2026
Вид
Определение № 31703
Подписан
31.08.2026
В сила
31.08.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31703 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110108231 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЕТ Радоев Секрет Бокс – Марин Радоев – Евгени Радоев, ЕИК 118014282, чрез адв. В. К., с която срещу И. Г. П., ЕГН **********, са предявени четири обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата 1151 евро с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка на ВиК система на адрес: *******“, ПИ с идентификатор *******, сключен между страните на 15.08.2023 г., за което е издадена фактура № 10211/07.01.2026 г.; за сумата 25,71 евро – лихва за забава върху главното вземане за периода 28.01.2026 г. – 26.03.2026 г., за сумата 1814,30 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договора за изработка за допълнително монтирани в изградената ВиК система комплект филтри и система за омекотяване на водата, за което е издадена фактура № 10213/28.01.2026 г., както и за сумата 38,41 евро – лихва за забава върху главното вземане от 1814,30 евро за периода 31.01.2026 г. – 26.03.2026 г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

На основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 140 ГПК, съдът изготвя следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че на 15.08.2023 г. е сключил с ответника договор за изработка на ВиК инсталация за захранване с вода от сондаж на еднофамилна къща, изградена в ПИ с идентификатор ******* на адрес: *******“. Ищецът изпратил по ел. път, а ответникът приел отправената му оферта за извършване на конкретно определени СМР срещу възнаграждение в размер на 11 256 лева с включени труд и материали.

Твърди срок за извършването на работата да не е бил определен, но въпреки това между страните да е било постигнато съгласие за авансово плащане на 80 % от договорената цена, с оглед което ищецът издал фактура № 10139/16.08.2023 г., а ответникът му заплатил сумата 9004,80 лева на 17.08.2023 г. Поддържа, че на 05.01.2026 г. след като грубият строеж и мазилка на обекта били завършени да е извършил цялостно изграждане на ВиК системата съгласно приетата от ответника оферта. Предал на ответника гаранционни документи относно вложените части и 1 изготвил фактура № 10211/07.01.2026 г. на стойност 1151 евро (остатъкът от 20 % от договорената цена по договора). Ответникът не заплатил същата до завеждането на иска. Отделно от това по искане на ответника на 25.07.2025 г. изпратил през приложението Viber по искане на ответника предложение оферта за покупка и монтаж на комплект филтри и система за омекотяване на водата с посочена конкретна офертна цена. Счита, че и тази оферта е била приета, тъй като ответникът не я оспорил, нито изрично я отхвърлил. Филтрите и системата за омекотяване на водата също монтирал при завършването на ВиК инсталацията на 05.01.2026 г.За допълнително вложените материали и извършените монтажни дейности изготвил фактура № 10213/28.01.2026 г. на стойност 1814,30 евро, която изпратил на ответника, но той не заплатил и нея.

Сочи, че е отправил до ответника покани за извършване на плащания на сумите по двете фактури, с оглед което и длъжникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавата за периода след настъпването на падежите до предявяването на исковете.

Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Заявява доказателствени искания за приемане на представените с исковата молба документи като доказателства по делото, за допускане до разпит на двама свидетели за извършването на строителномонтажни работи и приемането на работата от ответника. Иска от съда да допусне съдебно-техническа експертиза, а в условията на еветуалност и съдебно-счетоводна експертиза.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените срещу него искове се оспорват. Не се оспорва сключването през лятото на 2023 г. на договор за извършване на СМР в имота на ответника . Оспорва обаче ищецът да е извършил възложената му работа в точно, коректно и в срок. Съгласно постигнатата между страните уговорка ищецът е следвало да изпълни задълженията си в срок от 20 работни дни след превеждането на авансовото плащане по договора в размер на 80 % от договореното възнаграждение. Оспорва да не е бил договорен срок за изпълнение на възложената работа. Ищецът през един дълъг период от време не изпълнявал задълженията си съобразно договора, като се наложило ответникът да го търси, за да изпълни поетите задължения. Счита, че след като ищецът е изпаднал в такава продължителна забава (над 850 дни) не дължи остатъка от възнаграждението в размер на 20 % от общо договореното такова, както и че през този значителен период от време ищецът е държал заплатената му авансово сума без правно основание. Освен това ищецът завишил цените на филтрите и омекотителя, а ответникът твърди да не е приемал тези завишени цени и изобщо да не е приемал офертата, касаеща филтрите и системата за омекотяване на водата, а същата дори била отхвърлена именно заради предложената от ищеца цена. Твърди в края на 2025г. да е заплатил на ищеца сумата 3000 лева в брой на С. Х. за материали, свързани с извършваните в имота СМР.

Въпреки че ответникът не е приемал офертата за филтри и система за омекотяване на водата, ищецът самоволно монтирал същата в инсталацията в къщата на ответника.

Счита, че е отправил контра оферта, а след като ответникът не я отхвърлил, а се съгласил да работи, то следвало да се приложат цените, изпратени от възложителя.

Твърди се неизправност на ищеца като изпълнител, тъй като не бил дал отчет на възложителя относно вложените материали. Оспорва на 05.01.2026 г. работата да е била завършена съобразно договореното и да е приемал работата на ищеца. Твърди да е възложил на трето за спора лице да довърши изработването на системата и тя да е започнала да функционира едва тогава. Оспорва да е изпадал в забава. Позовава се на качеството си на потребител по см. на ЗЗП. Заявява нередовни възражения за прихващане със сумата 1408,64 евро, която се твърди да съставлява обезщетение за забава върху заплатената от ответника на ищеца авансово сума в размер на 80 % от договореното възнаграждение, начислена за периода на забавата на ищеца, както и за сумата 1533,88 евро, надплатена на ищеца в брой за допълнителни материали, с която 2 ищецът неоснователно се обогатил за сметка на ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Заявява искания да се приемат като доказателства по делото представените с отговора документи, за задължаване на ищеца да представи оригиналните фактури за покупка на филтрите, омекотителите за вода и другите материали, които претендира да му бъдат заплатени, както и трудовия договор на лицето С. Х.. Заявява искане от моб.оператор А1 да се изиска разпечатка относно входящи и изходящи повиквания за периода м.09.2023 г. – м.01.2026 г. Иска съдът да допусне до разпит трима свидетели при режим на довеждане.

Разпределение на доказателствена тежест:

По иска с правно основание чл. 266 ЗЗД за заплащане на неплатения остатък от възнаграждението по договора за изработка, в тежест на ищеца е да установи: 1/ че между страните валидно са били сключени договори за изработка с твърдяното в исковата молба съдържание, вкл. че ответникът е приел отправените му от ищеца оферти; 2/ че ищецът е изправна страна по договорите и е изработил точно и в срок работата съобразно уговореното, като е вложил всички части и агрегати, необходими за уговореното с договора и обичайното предназначение на изработеното; 3/ че е предал на ответника извършената работа, като ответникът е приел същата.

По възраженията на ответника с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за недължимост на остатъка от възнаграждението в размер на 20 % съобразно първоначално отправената оферта, в тежест на ответника е да установи 1/ неточно изпълнение – наличие на недостатъци по изработеното от ищеца; 2/ че е направил своевременно възражения пред ответника за наличието на недостатъци.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч., че е бил изправна страна по договора, че е изпълнил задълженията си своевременно.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи изпадането на ответника в забава и периода на забавата.

Възраженията за прихващане, заявени от ответника в производството, съдът намира, че не следва да бъдат приемани за съвместно разглеждане. Същите са нередовни – не става ясно на какво основание ответникът счита, че има право на парично обезщетение за забава, след като задължението на ищеца по своята същност е непарично, съответно не е лихвоносно. На второ място, не са изложени последователни и непротиворечиви твърдения във връзка със заплащането на сума в размер на 3000 лева на ръка – за какви допълнителни материали същите са били заплатени, дали същите са дадени във връзка с процесния договор за изработка, който ответникът не отрича да е сключен (съобразно първоначалната оферта, която е приел), били ли са или не са били вложени в изгражданата ВиК инсталация, не са изложени твърдения относно фактическия състав на неоснователното обогатяване. Доколкото обаче в производството се навежда възражение за заплащане на сума в размер на 3000 лева на ответника следва да се предостави възможност в срок до приемане на доклада по делото да поясни твърденията си във връзка с това възражение, като посочи дали релевира правопогасяващо възражение с оглед предмета на делото и конкретно да посочи за какво конкретно е заплатил посочената сума на представителя на ищеца Х..

Обстоятелството, че съдът не приема направените от ответника възражения за прихващане, не препятства неговата защита. Страната може да предяви искове за тези си вземания по общия исков ред.

Безспорни между страните са следните обстоятелства: че помежду им е бил сключен неформален договор за изработка на ВиК система по първоначално изпратена от ищеца на ответника на 15.08.2023 г. оферта за сумата 11 256 лева, по силата на който ищецът е възложил на ответника да изработи такава вкл. като подбере, достави, 3 монтира и въведе в експлоатация необходимите части и агрегати, като ответникът е заплатил на ищеца по банков път 80 % от посочената сума на 17.08.2023 г.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да се приемат представените от страна на ищеца и на ответника документи като писмени доказателства по делото.

Исканията на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинали на фактури за покупката на филтри и омекотители и др. материали, както и искането за представяне на документи във връзка с трудовото правоотношение на работника на ищеца Х. следва да се оставят без уважение. Каква е цената на счетоводните документи относно покупка на материали, които ищецът твърди да е вложил, съдът намира, че не попада в предмета на спора, с оглед основанието, на което искът е предявен – а именно при твърдения на ищеца за сключен между страните договор с конкретни параметри и оспорванията на ответника да е приемал отправената му от ищеца втора оферта. Доколкото ищецът е поискал като свидетел да се разпита именно неговият работник С. Х., то и искането за задължаване на ищеца да представя документи във връзка с трудовото правоотношение на това лице е без значение за правилното разрешаване на спора.

Искането по чл. 192 ГПК за задължаване на посочения моб.оператор за представяне на справка относно входящи и изходящи повиквания също следва да се остави без уважение с оглед периода на съхранение на тези данни и предвид обстоятелството, че дори от такъв документ да се установи наличието на водени разговори, то и не е възможно да се установи тяхното съдържание.

Следва да се допуснат по двама свидетели при режим на довеждане от страните в първото по делото заседание – поисканите от ищеца свидетели и вторият и третият свидетел съгласно отговора на исковата молба. На ответника следва да се предостави възможност да конкретизира с оглед отделените за безспорни между страните обстоятелства какви факти с оглед предмета на спора цели да установи в разпита на първия поискан свидетел.