Решение № 1565 от 08.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1565 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330101047 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. И. В. против „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: -сумата в размер на 212.06 лв. – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ******** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата; -сумата в размер на 772.94 лв. – недължимо платена при начална липса по клауза за допълнителна услуга по договор за паричен заем № * г, ведно със законната лихва от *******датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата. /Посочените като претендирани суми са съобразени с допуснато увеличаване на исковите претенции с Протоколно определение на съда от ****** год./

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните бил сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който на ищцата били предоставени заемни средства в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент от 41.03 % и ГПР – 49.70 %. Към договора бил подписан и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Общата сума за плащане с включена допълнителна услуга била 2450 лв.

Общата сума следвало да се погаси на 7 месечни вноски, всяка в размер от 244.58 лв., като вноската с фиксирана допълнителна услуга била в размер на 350 лева. Договорът бил потребителски, недействителен на основанията по 1 чл.22 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. Била нарушена и т.10 по ал.1 на чл.11 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същият.

Според ищцата ГПР надвишавал 50 %, поради което клаузата за ГПР била нищожна, на основание чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК. Начислената такса за допълнителна услуга не се дължала на основание чл. 10а ЗПК, тъй като била свързана с отпускането и управлението на кредита. Тази такса по съществото си представлява и разход по кредита и уговарянето й водело до завишаване на ГПР над допустимите ограничения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното и предвид нищожността на процесния договор за кредит се иска ответникът да възстанови пратените суми по клаузата за възнаградителна лихва в договора, както и клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга.

Твърди се, че договорът е изплатен изцяло на ответника, не отговаряли на истината твърденията, че е изплатена само главницата.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност н а исковете. Не се оспорва от фактическа страна сключването на процесния договор за кредит между страните с посочено в исковата молба съдържание, както и сключването на договора за имуществено проучване. Твърди се, че общото задължение е в размер на 1712.06 лв., от които 1500 лв. главница и 212.06 лв. лихва, които следва да се заплатят на 7 месечни вноски по 244.08 лева. Не се оспорва сключването на договор за имуществено проучване. Според ответника по този договор ищцата се е задължила да заплати сумата от 772.94 лева, която следва да се залаща на месечни вноски от по 110.42 лева. Сочи се, че по този договор не са постъпвали плащания, както и че погрешно в договора е посочена сума от 2485 лева, която вкючва главница, възнаградителна лихва и задължение по договора вместо 772.94 лева, поради което и по този договор не са били претендирани никви суми от ищцата, а заължението е било опростено. Сочи, че ищцата била погасила по договора за заем сумата единствено за главница – 1500 лева. Остатъкът от задълженията на ищцата е 985 лева. Остатъкът от общото задължение бил опростен, за което била подаде информация от ответника към ЦКР при БНБ, че кредитът е погасен и приключен. По същество счита исковете за неоснователни, като оспорва ищецът да е заплащал суми за погасяване на възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга. Нямало промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неплатени суми. Законът не вменявал задължение за посочване размера на възнаградителната лихва. Договорът съдържал достатъчно информация в тази насока, като общата сума на плащанията бил 1712.06 лв., вкл. главница и лихва. Неоснователно било и твърдението за нищожност по т.10 на ал.1 на чл.11 ЗПК, тъй като не се претендирали други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва. ГПР по кредита 2 бил коректно изчислена, а в погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една от вноските и размерът на остатъчната главница за всеки следващ период, които данни били достатъчни за определяне на месечния размер на главницата, възнаградителната лихва и по договора за имуществено проучване. Договорът за заем бил валиден. Не били претендирани по него неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които да се разглеждат като неравноправни клаузи. Договорената възнаградителна лихва не можела да се счете за прекомерна, водеща до прекомерно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави, в която насока развива съображения. Сочи, че по договора не били заплащани суми за погасяване на визнаградителната лихва. Освен това ищецът нямал качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Задълженията на страните по договора за имуществено проучване пък не били изпълнени, поради липса на съдействие от страна на ищеца, поради което по този договор не били търсени или получавани суми от ответника. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от събрания в хода на процеса писмен доказателствен материал /Договор за паричен заем № ******* г, ведно с приложенията към него – Общи условия на дружеството, погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, както и сключения по повод на процесния кредит Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от ****** г./, а и не е спорно между страните, че между ищцата, в качеството й на заемополучател и ответника – в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № ****** г., със заемна сума от 1500 лв, при ГПР 49.70% и ГПЛ 41.03%, която заемна сума е следва да бъде изплатена на 7 равни месечни вноски. По повод да процесния договор за кредит на ***** год. между страните е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Не е спорно между страните, а и видно от заключението на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, ищецът е заплатил на ответника сумата от 1500 лв. за погасяване на задълженията си по процесния Договор за паричен заем № ******* г.

Спори се между страните дали ищцата е заплатил на ответното дружество суми по процесния кредит, надвишаващи размера на главницата от 1500 лева и които суми са послужили за погасяване на възнаградителната лихва по договора и начислената сума по клауза за допълнителна услуга.

За уважаване на исковата претенция, чийто размер е увеличен в последното по делото съдебно заседание от ****** год. ищцата е следвало да докаже факта на плащане на претендираните суми – тоест да докаже заплащане на сумата от 212.06 лева за възнаградителна лихва и сумата от 3

772.94 лева – за такса за допълнителни услуги.

В тази връзка от ищцовата страна са ангажирани писмени и гласни доказателства чрез представяне на справка за погасени суми, приета в с.з. от ****** год., изискани са по реда на чл. 190 от ГПК дневни финансови отчети за дати ****** год. от ответника, информация от ЦУ на НАП за регистрирационни данни фискални устройства на ответника за дати ******* год; разпитан е свидетел и е изслушано заключение на вещо лице по назначени съдебно счетоводна експертиза и допълнителна такава.

Относно представената от ищеца справка /л.*****/ с твърдения, че същата представляваща разпечатка от информационната система на ответното дружество с обективирани извършените плащания от В. по процесния договор, следва да се отбележи, че същата не носи подпис, печат или други белези, от които може да се направи обоснован извод за авторството й и по-специално, че произхожда от представител на ответното дружество. Действително в справката е посочен номерът на договора на ищцата, както и името й, но тези данни, както и посочената заемна сума не са достатъчни, за да се заключи, че тя е представлява разпечатка именно от информационната система на ответника и е предоставена от негов представител. Във връзка с обстоятелствата, при които справката е издадена са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д.. В показанията си последната заявява, че във връзка с работата й като ***** е работила с В.

В., като я е придружавала, както и други свои клиенти, при издаване от страна на представител на „Айзаем“ на справки, включително процесната, издавани, по искане на длъжник по договор за кредит и отразяващи извършваните плащания до момента. Свидетелят посочва, че служителят, който е издавал справките – М.Г., не бил упълномощен да подписва или подпечатва същите, за това те се издавали във вида, в който е и представената по делото справка.

При предявяване на свидетеля на процесната справка, същата заявява, че това е справката издадена на В. по повод на сключен от нея договор за кредит със заемна сума от 1500 лева. Така коментираните показания на свидетелят съдът обаче не кредитира, по следните съображения: На първо място, предвид дългия период от време от сключване на договора и извършване плащания по него – **** год., както и предвид твърденията на свидетеля, че е придружавал редица свои клиенти при издаване на справки, съдът счита, че не би могло да се приемат безрезервно показанията на свидетелят, че е присъствал именно при издаване на предявената му справка и че тя е относима именно за процесния договор за заем, сключен от ищецата за сумата от 1500 лева. На следващо място, според съда са житейски нелогични твърдения на св. Д., че издалият справката служител М. Г. е нямал правомощие да я подпише, доколкото видно от представения по делото договор за заем, на Гайтанджиев е гласувано далеч по-голямо доверие – а именно оправомощаването му от името на Айзаем ООД да сключи процесния договор за заем с ищцата, с което сключване Г. обвързва ответното дружество с поемане на задължения и отговорности, каквито безспорно едно подписване на справка относно текущите плащания по договор за кредит не поражда. Доколкото съдът не кредитира показанията на св. Д. за обстоятелствана по издване на процесната 4 справка, то съдът не дава вяра и на твърденията на ищцовата страна, че същата е издадена от представител на ответното дружество и обективира реално извършените плащания по процесния договор за заем. Съдът кредитила заключението на изготвената допълнителна съдебно счетоводна експертиза, но само дотолково доколкото видно от него въз основа на процесната справка извършените плащания по договора са 2485 лева.

Доколкото съдът не дава вяра на отразеното в процесната справка и доколкото информацията, обективирана в нея относно извършените плащания над сумата от 1500 лева не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал /видно от представената справка от ТД НАП Пловдив за дати ***** год. и ******* год. липсват данни от документи за продажби/ и други доказателства не са ангажирани от ищцата, то съдът намира твърденията на ищцовата страна за плащания в размер на главницата от 1500 лева за недоказани.