Решение № 2955 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2955 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Г. В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Г. В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100504644 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД срещу решение № 2660/18.02.2025г. постановено по гр.д.№ 33120/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, с което е бил уважен предявения от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, иск с правно основание чл.411 от КТ в размер на 2 555, 82 лв., представляваща регресно вземане спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за обезщетяване вредите по лек автомобил марка „Киа“, модел „Соул“ с ДК № ****, настъпили в резултат на ПТП от 06.11.2023 г. в гр. Сливен, причинено от водач на л.а.

„Опел Корса“ с рег. № ****, чието гражданска отговорност е била застрахована по ЗЗ „ГО“ при ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“АД и са присъдени сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 1368,93 лв.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на процесуалните правила. С въззивната жалба, въззивника е поискал от въззивния съд да допусне по реда на чл.266, ал.3 от ГПК събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на поискания от него още в първоинстанционното производство свидетел в лицето на водача на застрахования при него автомобил Н. Б. Й., с твърдение, че същия е бил неправилно заличен от СРС и делото е разгледано без събиране на тези доказателства, без преди това съдът да е постановил по реда на чл.158 от ГПК краен срок за събирането им. В хода на въззивното производство са 1 събрани поисканите от въззивника доказателства, като и приобщен протокол от разпит на св. Н. Й., проведен по делегация от РС – гр. Сливен.

Въззивникът моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявения иск се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан, вкл. във връзка с присъдените съдебни разноски, а при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение, като прекомерно и при отчитане на твърдяното от ответника съпричиняване на водача на увредения автомобил. Претендира разноски за настоящото въззивно производство, както и при уважаване на въззивната му жалба за сторените такива пред СРС.

Въззиваемия ЗАД „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Счита постановеното от СРС решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което моли за неговото потвърждаване.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Относно правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл.411, ал.

1 от КЗ, в заявен размер от 2555,82 лв.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

По иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ:

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за ангажиране отговорността на ответника, а именно: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС;

2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия 2 състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие 06.11.2023 г., е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско+” на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора в гр. Сливен, около 13:33ч., е настъпило пътнотранспортно произшествие, при следния механизъм: водачът на лек автомобил „Киа Соул“, с рег. № **** се движел по ул. „Индустриална“, като преди магазин „Терснаб“ започнал постепенно да намалява скоростта с цел предприемане на маневра за завой наляво, в който момент бил ударен от движещия се зад него водач на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ****, при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № **** са били причинени материални щети. Не е спорно между страните, а се установява и от приетите пред първоинстанционния съд доказателства, че на 21.03.2024 г. застрахователятищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото МПС щети, в размер на 2540,82 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта му, като във връзка с определяне на обезщетението е извършил и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., които не се оспорват от ответника. Или в полза на ищцовото застрахователно дружество е възникнало регресно право на вземане в общ размер на 2555, 82 лв., което регресно вземане е съдебно предявено в настоящото производство.

Основните спорни въпроси, поставени от ответника във въззивната жалба касаят механизма на ПТП, причинната връзка с щетите и техния размер, както и евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, за който твърди, че не е подал светлинен сигнал при предприетата маневра „ляв завой“, както и че е спрял внезапно.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил „Опел Корса“с рег. № **** и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице / лек автомобил „Киа Соул“, рег. № ****, респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка „Каско“, изплатил застрахователното обезщетение/.

От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля Х.Г.Г., разпитана пред СРС, които показания съдът кредитира като ги намира обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с приетите писмени доказателства по делото, в т.ч. съставения между участниците в ПТП двустранен протокол за ПТП, несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ****, съставляват противоправно деяние про см. на чл.45 от ЗЗД и същото е извършено виновно. Безспорно се установява, че водачът на л.а. „Опел Корса“, който е карал зад увредения л.а. „Киа Соул“ с водач св. Г., е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта. В този смисъл са събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, изготвило приетата съдебно авто-техническа експертиза, съгласно което в пряка причинна връзка от това деяние за 3 собственика на увреденото МПС - „Киа Соул“, с рег. № ****, са произлезли имуществени вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Вината на водача на л.а. „Опел Корса“ с рег. № **** не се опровергава и от събраните в хода на въззивното производство, свидетелски показания, чрез разпита на св. Н. Й.. Видно от показанията му дадени пред делегиран съд, свидетелят Й. е карал зад увредения автомобил, като твърди, че водачката на същия е „била на около 30 м. пред него, когато спряла на пътното платно за движение и той я ударил отзад в бронята леко“. Свидетелят сочи още, че „другия водач намалил рязко и без да даде мигач, че иска да завие спрял“. Й. твърди, че ПТП е посетено от служители на КАТ, които били съставили протокол и той си признал вината за това, че е ударил другия автомобил, след което отишли при застрахователя му по ЗЗ „ГО“ и там попълнили приетия по делото Двустранен констативен протокол за ПТП, в който описали, че той е ударил автомобила на св. Г., както и че св. Й. е виновен за настъпване на ПТП. Свидетелят Й. в показанията си излага и твърдения, че по другия автомобил имало следи от щети, предхождащи инцидента, както и че той причинил съвсем леки щети по другия автомобил, но показанията му в тази част не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Видно от приетия по делото двустранен протокол за ПТП, който не е оспорен от ответника, нито от св. Й. при предявяването му, описаните за лек автомобил „Киа Соул“ с рег. № **** щети са: задна броня, заден десен калник и подкалник, задна врата на багажника. Същите щети са описани и от застрахователя – ищец, при огледа на автомобила при завеждане на щета № 44011912305671/06.11.2023 г.

В показанията на св. Й. се сочи също, че водачката на другия автомобил е предприела маневра да завие на ляво и тъкмо като завивала, пред нея излязла друга кола, поради което тя набила спирачки и св. Й. връхлетял зад нея, но решил да избегне удара, при което извил волана надясно и фактически ударил с лявата част на неговата кола, нейната задна дясна част. Твърди също, че момичето не подало никакъв светлинен сигнал, за да сигнализира намерението си да завие наляво. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като преценени по реда на чл.172 от ГПК ги намира за вътрешно противоречиви, нелогични и некореспондиращи с останалите доказателства. Свидетелят веднъж сочи, че е възприел намерението за маневра „Ляв завой“ на водача на движещия се пред него автомобил, а в следващия момент твърди, че водачката не е подала мигач за наляво. Твърди, че е признал вината си за ПТП в съставения двустранен протокол, а в показанията си прави опит да прехвърли вината на другия участник, като омаловажи неговия основен принос за произшествието.