Определение № 487 от 23.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Пазарджик, 23.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600843 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІІ от НПК - чл.341 и сл. във вр. с чл.323, ал.2 НПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба на адв. П. Б. от АКБлагоевград, в качеството му на защитник на подс. А. М. Е..

Обжалва се Определение № 50 от 15.07.2025г., постановено по НОХД № 22/2024 г. по описа на Районен съд-Панагюрище, с което първоинстанционният съд е върнал подадената въззивна жалба с вх. № 433 от 29.01.2025 г., ведно с жалба вх. № 2526 от 08.05.2025 г., ведно с жалба вх. № 3182 от 11.06.2025 г., ведно с жалба вх. № 3616 от 02.07.2025 г., срещу Присъда № 2 от 23.01.2025г. по НОХД № 22/2024 г. по описа на Районен съдПанагюрище.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на определението за връщане на въззивната жалба, без обаче да се конкретизира детайлно в какво се изразяват неговите пороци. Сочи се само, че са били изпълнени дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовността на въззивната жалба, изразяваща се в липса на положен в нея подпис от подателя, т.к. в изпълнение на тези указания жалбата била подадена по електронен път и подписана с електронен подпис.

Иска се отмяна на определението. В частната жалба са развити пространни 1 съображения за нейната допустимост по реда на ГПК, на които настоящата инстанция не намира за нужно да се спира, т.к. настоящото производство се развива по реда на Глава ХХІІ от НПК, а допустимостта на частна жалба против акт на първоинстанционния съд, с който се връща въззивна жалба е изрично регламентирана в разпоредбата на чл.323, ал.2 от НПК.

Пазарджишкият окръжен съд, като обсъди доводите в частната жалба, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане по реда на чл.345, ал.3 във вр. с чл.313 и сл. НПК, намери за установено следното:

Наказателното производство по НОХД № 22/2024 г. по описа на Районен съд - Панагюрище е приключило в първоинстанционния съд с постановяване на Присъда № 2 от 23.01.2025 г., с която подс. А. М. Е. е бил осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба с вх. № 433 от 29.01.2025г. от защитника на подс. Е. - адв. П. Б., въз основа на която е било образувано ВНОХД № 349/25г. по описа на ПзОС. Въззивния съд констатирал нередовност на въззивната жалба, т.к. тя е била подадена по електронен път, но не е била подписана с КЕП, съгласно чл.320, ал.3 от НПК. Ето защо с Определение № 185/15.04.2025г. въззивният съд прекратил образуваното пред него производство и върнал въззивната жалба с делото на първостепенния съд с указания да я администрира, като я обездвижи и даде възможност на защитника и подсъдимия за отстраняване на нередовността на жалбата.

В изпълнение на указанията на въззивния съд, първостепенния съд на свой ред констатирал, че въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.

320 от НПК, поради което с Разпореждане № 56 от 24.04.2025 г. я е оставил без движение, като е указал на подс. А. М. Е. и неговия защитник адв. П. Н. Б., след запознаване с изготвените вече мотиви в 7-дневен срок да посочват в какво точно се изразяват оплакванията им по отношение на присъдата, да посочат неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. В същия срок е указал и жалбата да бъде подписна лично или с КЕП от подсъдимия или неговия защитник, като са били посочени и неблагоприятните последици при неотстраняване на констатираните нередовности в срок- връщане на жалбата.

В указания от съда срок е подадена по електронен път същата въззивна 2 жалба, която е заведена с вх. № 2526 от 08.05.2025 г. /л.49-54 от материалите по настоящото ВЧНД/. В нея като автор и подател е бил посочен адв. Б. защитник на подс. Е., а жалбата е била подписана с електронен подпис лично от подс. А. Е.. По тази причина съдът издал Разпореждане № 70 от 27.05.2025 г., с което е указал на подс. Е. и адв. Б. в 7-дневен срок от получаването да посочат дали жалбата се подава от адв. Б. или от подс. Е.. Посочил е, че в случай че жалбата се подава от адв. Б., то същата следва да се подпише от него, а в случай че жалбата се подава от подс. Е., то следва в заглавната част на същата да се посочи като жалбоподател именно Е., като отново са указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.

В указания от съда срок през Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/ е подадена отново същата въззивна жалба, входирана с № 3182 от 11.06.2025 г. Тя е била подадена от адв. Б., като съставлявала ксерокопие и не била подписана нито от него, нито от подсъдимия с КЕП /л.37-44 от настоящото ВЧНД/. По тази причина, с Разпореждане № 84 от 17.04.2025 г. жалбата за пореден път е оставена без движение, като отново е указано в 7 дневен срок адв. Б. да подпише подадената въззивна жалба с електронен подпис или да я представи в оргинал, тъй като на подадената жалба липсва поставен подпис в оригинал или електронен подпис. Отново са указани неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията.

В указания от съда срок чрез ССЕВ е изпратена същата въззивна жалба, входирана с № 3616 от 02.07.2025 г., като отново същата е подадена като ксерокопие и липсвал поставен подпис в оригинал, респ. не била подписана с КЕП.

С оглед на всичко това съдът намерил, че въпреки направените многократни опити за отстраняване на констатираните нередовности в подадената въззивна жалба, дадените указания не са изпълнение. Жалбата не е била приведена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, поради което я е върнал с обжалваното в настоящото производство определение. Тук следва да се отвори една скоба, за да се каже, че съдията-докладчик неправилно се е произнесъл с определение, вместо с разпореждане по смисъла на чл.32, ал.2 от НПК, т.к. не може да има никакво съмнение, че процесуалните действия на съдията-докладчик по администриране на жалба или протест в закрито съдебно заседание, следва да бъдат обективирани 3 именно в разпореждане. Така или иначе обаче, постановеното от съда определение, с характер на разпореждане, подлежи на въззивен съдебен контрол, като няма основание за неговата отмяна само и единствено заради непрецизното наименование на съдебния акт.

При така установената фактология и процесуална хронология, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана странанадлежно упълномощения защитник на подсъдимия, в срока по чл.342 ал.1 от НПК, като отговаря и на изискванията по чл.320, ал.1 и ал.3 НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

На първо място следва да се каже, че с първото си разпореждане за отстраняване на нередовностите във въззивната жалба от 24.04.2025 г., съдът е дал указания освен за нейното подписване лично или с КЕП от подсъдимия или неговия защитник, но и за посочване на неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд. В подаваните след това въззивни жалби със същото съдържание като първата, не са били посочване такива обстоятелства и доказателства. Това обаче, по мнението на този съдебен състав, не прави въззивната жалба нередовна, т.к. в разпоредбата на чл.320, ал.1, изр. първо, трето и четвърто НПК е предвидено, че жалбата и протестът следва да са писмени, като в тях следва да се посочи съдът, до който се подават, от кого се подават и какво искане се прави. В процесната въззивна жалба тези реквизити се съдържат. Законодателят е предвидил минималното съдържание на жалбата, при наличието на което същата би била годна да породи своя деволутивен и суспензивен ефект.

Действително практиката е поставила по-високи изисквания към протеста, въпреки идентичността на законодателната уредба, но това е обусловено от качеството на подаващото протеста лице - прокурор, и най-вече с оглед правото на защита на подсъдимия и забраната за влошаване на положението му, освен в случаите на съответен протест. Четвъртото изречение на чл.320, ал.1 от НПК предписва в жалбата да бъдат посочени неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва се съберат и проверят от въззивния съд, но това не е задължително, а щом подаващият жалбата не е изтъкнал такива обстоятелства и доказателства, то значи, че такива не е имало.

4

От тук насетне, според настоящия съдебен състав, нередовността на въззивната жалба, изразяваща се в липсата на подпис, е била отстранена в дадения от съда 7-дневен срок за отстраняване на тази нередовност. Това е станало с подадената въззивна жалба с вх. № 2526 от 08.05.2025 г. /л.49-54 от материалите по настоящото ВЧНД/, която е била подписана с електронен подпис лично от подс. А. Е..

Неправилно съдията-докладчик от първостепенния съд е приел, че тази въззивна жалба е нередовна, т.к. в нея като автор и подател е бил посочен адв.

Б. - защитник на подс. Е., но пък жалбата е била подписана с КЕП от самия подсъдим.

Тук веднага следва да се каже, че защитникът и подсъдимият са две самостоятелни страни в наказателния процес, разполагащи със собствен ипроцесуални права, включително и за подаване на въззивни, частни и касационни жалби. В същото време обаче не бива да се забравя, че правата на защитника са функция и са производни от фигурата и правата на подсъдимия в процеса. Ето защо, когато защитникът упражнява права в услуга на правото на защита на подсъдимия, то дори това упражняване да е било по някакъв начин опорочено, ако законът допуска саниране /какъвто е и настоящият случай/, същото може да бъде направено, както от упражняващия правото защитник, така и лично от подсъдимия. Казаното до тук, пренесено на плоскостта на настоящия казус, води до извод, че първоначално подадената от защитника по електронен път въззивна жалба с вх. № 433 от 29.01.2025г. е била нередовна, т.к. не е била подписана с КЕП, съгласно чл.320, ал.3, предл.2 от НПК. След дадените указания за отстраняване на тази нередовност, тя е била отстранена от подсъдимия, който е подал по електронен път същата като съдържание въззивна жалба, входирана с № 2526 от 08.05.2025 г. /л.49-54 от материалите по настоящото ВЧНД/, която е била подписана с електронен подпис лично от подс. А. Е.. С този подпис подсъдимият се е припознал и афиширал като нейн автор, независимо че в заглавната страница е било отразено, че се подава от защитника. Аргумент за това, че лично подсъдимият би могъл да отстрани нередовност във въззивната жалба, която е била подадена като нередовна първоначално само от неговия защитник, е обстоятелството, че подсъдимият принципно разполага и с правото да оттегли подадена от защитника му въззивна жалба /чл.324, ал.1 НПК/, докато 5 защитникът няма право на такова самостоятелно оттегляне и може да го направи само със съгласието на подсъдимия /чл.342, ал.1 НПК/. Това за пореден път илюстрира производността на процесуалните права на защитника от тези на подсъдимия, а щом последния разполага с право да оттегля жалба, то на още по-голямо основание следва да се приеме, че лично би могъл да отстранява и нейната нередовност, допусната от подалия жалбата защитник.

Съдебната теория и практика е константна в разбирането си, че нередовността на една въззивна жалба би могла да бъде отстранена лично от подсъдимия, дори когато самата жалба е била подадена от лице без представителна власт. Така например в учебника на академик Стефан Павлов „Наказателен процес на Р България – Особена част“, изд. „Сиби“, 1997г., стр.

228, четем: „Когато жалбата на страната /има се предвид въззивната жалба-бел. моя/ е била подписана от лице, което няма надлежно пълномощно, страната също трябва да бъде поканена да подпише и ако не стори това в седемдневен срок, жалбата следва да се върне, а производството, образувано въз основа на такава жалба, да се прекрати (чл.321, т.1 НПК) (307-72-ІІ, 1009-54-І и др.)“.

Разпечатката съдържа 33 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3ca5f611-7c02-47b1-9aec-537b7a432bc1