Решение № 338 от 08.07.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Габрово, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210101616 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на иск на „А 1 България” ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. *********** № 1 за установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 960,37 лв.. представляваща сбор от сумите: сумата 429,99 лева, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.11.2020 г. до 08.05.2021 г., начислена съгласно условията на рамковия договор № 501889863, приложенията към него и Общите условия по партида № М6064487; сумата 13,00 лв. - цената на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 09.02.2021 г. до 08.05.2021 г. (период на изискуемост на задъзжението 14.12.2020 г. до 06.06.2021 г.), начислена съгласно условията на договора за продажба на изплащане към рамковия договор № 501889863 по партида № М6064487; сумата 517,38 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на 1 рамковия договор № 501889863 за услугата по партида № М6064487 по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № I към Договора, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 г. до изплащане на сумата, както и сумата 215,23 лв., начислена върху главницата от 960,37 лв., която е формирана като сбор от следните суми: сумата 100,94 лв. - мораторна лихва върху сумата от 429,99 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Лихвата е начислена за периода от 09.01.2021 г. до 06.07.2023 г.; сумата 2,83 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13,00 лв., претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане. Лихвата е начислена за периода от 07.04.2021 г. до 06.07.2023 г.; сумата 111,46 лв. - мораторна лихва върху сумата от 517,38 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор. Лихвата е начислена за периода от 12.01.2021 г. до 06.07.2023 г.

- законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 513/31.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1127/2023 г. на РС Габрово, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски по заповедното и исковото производство.

Ищецът основава искането си на сключените между страните рамков договор № 501889863 от 12.09.2019 г. и приложенията към него, въз основа на които на ответника били предоставяни електронни съобщителни услуги и му било продадено устройство на изплащане, чиито цени били начислявани по партида № М6064487.

Предоставяните услуги били комплексна мобилна услуга на мобилен № 0886062002, услуга мобилен интернет на мобилен № 0882644580, услуга мобилен интернет на мобилен № 0885619061 и двойна пакетна услуга фиксирана телевизия № 201001161026 и фиксиран интернет № 101001161027. Устройството, продадено на изплащане било Апарат Nokia 800 Tough Black.

2. От страна на ответника:

Оспорва предявените искове, като неоснователни.

Признава, че между страните са сключени в писмен вид 1 бр. договор за мобилни услуги (ДМУ) ном. 501889863 от 12.09.2019 г. и 1 бр. договор за продажба на изплащане (ДПИ) със същия номер от 13.02.2019 г. ищецът основавал претенцията си и на още 21 съпътстващи съглашения, вкл. приложения, приложения към приложенията, допълнения към приложенията, анекси, допълнения към анекси, списъци с телевизионни програми, приемо-предавателни протоколи, ценоразписи.

Подписаните между страните документи били с дати:

- 12.09.2019 г. (вкл. ДМУ);

- 16.12.2019 г.;

- 13.02.2020 г. (вкл. ДПИ);

- 22.04.2020 г.

За разлика от изброените документи, представените от ищеца Общи условия 2

(ОУ) не носели заверка с подпис, както от страната на ищеца, така и от ответника.

Доколкото ищецът основавал исковата си претенция и на уговорки, съдържащи се в ОУ, непредставянето на заверен от ответник екземпляр следвало да доведе до отхвърляне на иска като недоказан.

Изходящите обаждания на потребителя за телефонен номер *** по процесния договор били спрени от ищеца на 08.01.2021 г. На 08.02.2021 г. били спрени от ищеца и входящите обаждания към същия номер.

Към същата дата 08.02.2021 г. от ищеца бил спрян достъпът и до всички останали договорени услуги към ответника, по-конкретно:

- мобилен интернет до номер ***;

- мобилен интернет до номер ***;

- домашен интернет номер 101001161027;

- телевизия номер 2010001161026.

В приложените от ищеца фактури се съдържали задължения, както за посочената мобилна услуга, така и за допълнителните услуги, за следните отчетни периоди:

- от 09.11.2020 г. до 08.12.2020 г.;

- от 09.12.2020 г. до 08.01.2021 г.;

- от 09.01.2021 г. до 08.02.2021 г.;

- от 09.02.2021 г. до 08.03.2021 г.;

- от 09.03.2021 г. до 08.04.2021 г.;

- от 09.04.2021 г. до 08.05.2021 г.

Предвид горното, за период от 3 отчетни месеца ищецът начислявал на ответника задължения за услуги, достъпът до които ищецът бил прекратил окончателно още на 08.02.2021 г. Поради това възразява срещу всички претендирани от ищеца вземания, начислявани със съответните фактури от дати 12.03.2021 г., 12.04.2021 г. и 12.05.2021 г. Сборът на така начислените суми по фактурите бил 93,53 лв. + 72,95 лв. + 72,95 лв. = 239,43 лв. Същевременно в текста на ИМ (първата от двете таблици на стр. 2 от ИМ) за фактурата от 12.04.2021 г. била посочена дължима сума 20,87 лв., въпреки че фактурата била на стойност 72,95 лв. При това положение сумата по трите фактури, за които претендираното главно задължение се явявало неоснователно (поради непредоставяне на услугата) била 93,53 лв. + 72,95 лв. + 20,87 лв. = 187,35 лв.

Неоснователна била претенцията на ищеца в размер на 2,00 лв., която представлявала част от претендираните неустойки в общ размер 517,38 лв. От ИМ не ставало ясно дали се касае за "неустойка" (както било посочено на стр. 3, пар. 1 от ИМ) или за "обезщетение за обработка на просрочени задължения" (както било посочено на ред 1 от таблицата на стр. 3 от ИМ). И в двата случая претенцията се явявала неоснователна.

По същите аргументи била неоснователна и претенцията за сумата 7,10 лв.

"Такса за събиране на дължими суми", начислена по фактура от 12.03.2021 г.

3

Оспорва изцяло като неоснователни всички претенции на ищеца, основаващи се на:

- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС;

- неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги;

- неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство;

- неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за допълнителни екстри към основната услуга.

Въпреки че неустойките в ДМУ се ограничавали до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, съответните клаузи в ДМУ били нищожни поради неравноправност на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2,т. 5 ЗЗП.

Обвързването на неустойката с размера на стандартния месечен абонаментен план (без промоционалните и пакетни отстъпки), а не с размера на действителната месечна абонаментна такса, водело до нейната неравноправност. На същото основание следвало да се обяви за неравноправна и неустойката, обвързана с по-високата (обявена от ищцовото дружество за "пазарна") цена на предоставеното устройство. На същото основание следвало да се обяви за неравноправно и възстановяването на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства.

"Пазарната цена на устройството", спрямо която търговецът предоставял на потребителя "отстъпка", била изкуствено завишена и несъобразена с пазара цена.

Ищецът не доказвал доколко "пазарната цена на устройството" отговаря на цената за същия продукт при други търговци, нито дали въобще е реализирал продажби на тази цена. Тази цена ищецът ползвал единствено като платформа за да промотира абонаментните си планове.

Поради това претенциите на ищеца в размер на 517,38 лв. във връзка с начислени неустойки следвало да бъдат отхвърлени изцяло поради нищожност на посочените от ищеца основания.

Сумите по приложените от ищеца фактури се разминавали с отпечатаната на гърба на фактурите допълнителна информация. Това правело изясняването на съдържанието на фактурите практически невъзможно за потребителя.

Приложените и изходящи изцяло от ищеца документи, озаглавени "Сметка" се сочели в ИМ за основания за плащане на претендираните неустойки. Същите отсъствали от заповедното производство. Въпреки че посочвали ответника като адресат, те не съдържали информация за договор, за услуга или за фактура, във връзка с които са издадени.

Оспорва исковата молба, като въвеждаща обстоятелства различни от тези заявени в заповедното производство.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация.

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

4

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите на: