Решение № 1578 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330110617 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 против Д. К. А., ЕГН **********, с която са предявени осъдителни искове за суми по договор за издаване на кредитна карта №******г., за които е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 8805/2024г. по описа на ПРС.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се осъди Д. К. А. да заплати предсрочно изискуемо вземане на „Юробанк България" АД, в общ размер на 3514,92 лв., както следва: 2525,08 лева, дължима главница за периода: 26.11.2018 г. 12.05.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението до пълното погасяване на задължението; възнаградителна лихва в размер 857.84 лева, дължими за периода: 26.11.2018 г. - 19.03.2024 г.; мораторна лихва в размер на 132.00 лв., дължими за периода: 26.11.2018 г. - 12.05.2024 г. Претендират се разноските в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта № ****** г., по който е преустановено плащането на дължимите вноски за главница и за лихва, като кредитополучателят е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 26.11.2018г., с оглед на което банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.03.2024г. с връчена покана до длъжника. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на подаване на искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора, което обуславя правния интерес на банката от осъждане на длъжника да заплати процесиите суми.

От особения представител на ответника адв. К. Р. е подаден в срок писмен отговор, със становище за неоснователност на исковете. Излагат се възражения за 1 недействителност на потр. договор за кредит на осн. чл. 22 от ЗПК, с излагане на подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са с правна квалификация: член 422 ГПК вр. член 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. Чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Приложено е ч. гр. д. № 8805/2024г., от което се установява, че е отхвърлено заявление на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника за вземанията, предмет на настоящите искове. Дадени са указания за предявяване на осъдителен иск. Искът е предявен в срока п о чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявените осъдителни искове и същите са процесуално допустими.

От приложения към делото договор за Договор за издаване на кредитна карта № **** г. е видно, че ищецът е предоставил на ответника револвиращ потребителки кредит под формата на кредитен лимит в размер до 3200 лв. Съгласно договора картата може да бъде използвана от картодържателя за извършване на следните видове транзакции: заплащане стойността на покупки на стоки/услуги в търговски обекти, теглена на пари в брой от офиси на банката или в офиси на други банки; теглене на пари в брой чрез АТМ; при транзакции, извършени на терминално устройство ПОС при физическо представяне на картата и други начини, посочени в член 5 или револвиращият кредит до размер от 3200 лв. може да се усвои комбинирано по различен начин.

Съгласно съдебната практика, ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по чл. 422 ГПК – в този смисъл е следната практика - решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на II т. о. на ВКС , решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. С връчването на препис от исковата молба на ответника е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията.

С отговора на исковата молба изрично е оспорено получаването на кредитната карта, което обстоятелство е опровергано с представеното от ищеца писмено доказателство – подписан от страните приемо-предавателен протокол № ********г., който не е оспорен от ответника.

С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил 2

ОУ, в това число и Приложение № 1, съдържаща приложимата към договора тарифа на банката.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Основателни за възраженията в отговора на исковата молба, че в случая не са спазени изискванията на ЗПК.

По делото е изслушана ССчЕ от която се установява, че по договора има извършени плащания в размер на общо 1424,50 лв., като с извършените плащания са направени погасявания на дължими суми за застраховка, такси, договорна лихва, главница и мор. лихва. Вещото лице е изчислило, че ГПР с включени такси и застраховки е в размер на 41,75% , при посочен ГПР от 36,37%, изчислен съгласно чл.

10.8 от ОУ, в приложение № 1 към ОУ на банката.

Съдът намира, че е нарушено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар да е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, в тях не е включена като разход дължимата сума за застраховка. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. – в този смисъл определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита.

От ССчЕ се установява, че по договора са извършени плащания в размер на 1424,50 лева. Оттук и заплатената сума в размер на 1424,50 лв. следва да се отнесе изцяло към получената чиста стойност по кредита, доколкото съдът намира, че договорът е недействителен. Ето защо, искът за главница е основателен за сумата в размер на 1100,58 лв. /2525,08 – 1424,50/– главница /остатък от чистата стойност/ по договора. Разпоредбата на 23 ЗПК санкционира кредитодателя, като отнема правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той има право да търси единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата. Вземанията по клаузи на 3 недействителния договор извън чистата стойност на главницата не са дължими.

Единствено се дължи законна лихва от дата на подаване на заявлението, тъй като същата има характер на законна последица от уважаването на иска.

Ето защо върху главницата от 1100,58 лв. ще се присъди законна лихва от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането. Исковете за главница за разликата над 1100,58 лева до пълния предявен размер от 2525,08лв., както и исковете за сумата 857,84 лева договорна лихва за периода от 26.11.2018г.- 19.03.2024г. и сумата 132 лева обезщетение за забава за периода от 26.11.2018-12.05.2024г. ще се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

Сторените от ищеца разходи за заповедно и исково производство са в общ размер на 2573,50 лв. От тях в тежест на ответника следва да се възложи за разноски на ищеца общо в исково и заповедно производство по съразмерност сумата от 805,81 лв. Ответникът не е направил разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН ********** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 сумата от 1100,58 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за издаване на кредитна карта № ******* г. за периода 26.11.2018 г. - 12.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2024г. до пълното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за възнаградителна лихва в размер 857,84 лева, за периода: 26.11.2018 г. - 19.03.2024 г.; както и мораторна лихва в размер на 132 лв. за периода: 26.11.2018 г. - 12.05.2024 г., за които суми дадени указания от заповедния съд по ч. гр.д. № 8805/2024г. на ПРС за предявяване на осъдителен иск, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. К. А., ЕГН ********** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 805,81 лева разноски по съразмерност в исковото производство и заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4