Решение № 1171 от 22.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина М. при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина М. Гражданско дело №

20255530103444 по описа за 2025 година

Предявени са конститутивни искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем №....... и Договор за предоставяне на гаранция №........., а в условията на евентуалност – конститутивен иск за прогласяване недействителността на клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем №........ Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от Ц. Б. С. от гр.Стара Загора срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, гр.София и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД са сключили Договор за паричен заем №......г. за сумата от 400,00лв., която ищецът е следвало да върне със съответното оскъпяване при ГЛП от 50% и ГПР от 59,51%. Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят се задължава в срок от 3 дни от сключването на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, банкова гаранция или гарант, одобрен от заемодателя. Едновременно със сключването на договора за заем бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство №.......г. с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последният се задължавал да издаде гаранция за плащане в полза на първия ответник. Ищецът следвало да заплаща възнаграждение на гаранта на части, съгласно погасителен план по договора. Това възнаграждение се плащало заедно с погасителните вноски по сметка на първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД.

Ищецът счита, че процесният договор за кредит бил недействителен поради неспазване 1 разпоредбите на ЗПК. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД не бил вписал по ясен и разбираем начин в договора какви били компонентите на ГПР и в договорения такъв не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент.

Това нарушение имало за правна последица недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредита, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ако сумата за поръчителство по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по правоотношението, то същият трябвало да бъде над допустимия максимум по закон. Предвидените суми в договора за поръчителство били скрити разходи по заема и като такива е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Бил направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Не без значение бил и фактът, че едноличен собственик на капитала на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД бил ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД. Основната причина за сключването на акцесорния договор бил чрез нелоялна търговска практика да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК и да се постигне свръхпечалба за ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, което от своя страна водело и до недействителност на договора за кредит.

Клаузата за поръчителство прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Поръчителството било предварително предвиден разход по заема и следвало да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заема. Счита, че кредитната сделка не била произвела правен ефект и уговорката за заплащане на възнаграждение на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД също била нищожна. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора.

Престациите по договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал никаква престация. Поставянето на изискване на сключване на договор за поръчителство срещу възнаграждение противоречало на целта на Директива 2008/48, съгласно която кредиторът трябва да направи предварителна оценка на платежоспособността на потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата на чл.16 ЗПК. Следвало да се има предвид, че кредиторът и поръчителят били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на поръчителя, бил кредиторът. По този начин – чрез задължаване на кредитополучателя да сключи договор за поръчителство, на практика кредиторът увеличавал собствената си печалба от кредита. Това било и нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ЗЗП. Това породило за ищеца правен интерес да иска прогласяване на нищожността на посочените договори, а в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорите не са изцяло недействително, да претендира недействителност на отделни клаузи.

Моли съда да прогласи за недействителен Договор за паричен заем №.......г., а в условията на евентуалност, да прогласи за нищожни клаузата на чл.4 от договора, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Моли съда да прогласи за недействителен 2

Договор за предоставяне на поръчителство №.......г. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес. В случай, че съдът ги приеме за допустими, счита, че са неоснователни. Не оспорва сключването на договора за кредит с ищеца. Твърди, че клаузата на чл.4 от договора не е нищожна. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът сам избрал тази форма на обезпечение. Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи.

Ответникът нямал задължение да включва таксите към поръчителя в ГПР, тъй като това били незадължителни разходи. Кредиторът е предоставил необходимата информация предварително на кредитополучателя, както и правото му да се откаже от договора в 14дневен срок. Договорът за заем отговарял на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Неоснователни били твърденията на ищеца, че кредиторът не е изпълнил задълженията си за оцени платежоспособността на кредитополучателя. Кредиторът извършил съответните справки за това.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес. В случай, че съдът ги приеме за допустими, счита, че са неоснователни. Не оспорва сключването на договора за гаранция. Твърди, че договорът е действителен, като срещу задължението да предостави гаранция се дължало насрещното задължение за заплащане на възнаграждение. Договорът не бил в противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че имало несъответствие в насрещните престации по договора. Действително ответникът бил дъщерно дружество на първия ответник - „Изи Асет Мениджмънт” АД, но същевременно бил самостоятелно юридическо лице, с различен предмет на дейност. Този факт не правел договорът за предоставяне на гаранция недействителен. Неоснователни били твърденията на ищеца, че с договора за гаранция се цели обогатяване на кредитора по договора за кредит. На кредитополучателя било предоставено право на избор на обезпечение, поради което не било задължително сключването на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД. Ищецът сам избрал тази форма на обезпечение.

Неоснователни били твърденията на ищеца за нелоялна търговска практика, както и за неравноправни клаузи.

Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 3 съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за паричен заем №......г., Договор за предоставяне на гаранция №......г. и погасителен план, се установява, че ищецът и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт” АД са сключили Договор за паричен заем №......г. за сумата от 400,00лв. С подписването на договора ищецът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване на 12 седмични вноски.

В чл.4 на договора е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не „период на просрочие от 0 до 30 дни“; Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3) Одобрено от Заемодателя Дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Не е спорно по делото, че ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция с одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД юридическо лице. На датата на сключване на договора за паричен заем между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение задълженията на потребителя по договор за паричен заем за сума, покриваща: задължение за връщане на заемната сума от 400 лв., задължение за възнаградителна лихва и задължение за заплащане на законна лихва в случай на забава в плащането, разходите за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. За поемането на това задължение потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 138,60лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 11,55лв., дължима на датите на падежите по договора за паричен заем (чл.3 от Договор за предоставяне на гаранция №.........). В чл.3, ал.3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено от гаранта да приема вместо него изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на гаранта по този договор. Предвидено е също в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта. По делото е представен погасителен план по договора за кредит, видно от който ищецът е следвало всяка седмица да внася по 47,00лв. за 4 предоставяне на гаранция, възнаградителна лихва и главница.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това процесните договори попадат в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на тях са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.