Решение № 21824 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21824 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110135571 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 срещу С. В. Т., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че на 28.9.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и С. В. Т. е бил сключен договор за заем MicroCredit № 9031-00035982, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 1000 лева. Сочи, че подписвайки договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 1000 лева, като се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди, че съгласно разпоредбите на общите условия, с подписването на договора заемателят е удостоверил, че предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и общите условия и е съгласен да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Твърди, че ответницата се е задължила да върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 232,52 лева, на 12 равни месечни погасителни вноски, в размер на 102,71 лева, като първата погасителна вноска е платима на 1.11.2023 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема 1232,52 лева. Твърди, че въз основа на искане за допълнителни услуги, на 28.9.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и С. В. Т. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00035982, съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на ответницата пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, които са били предоставени при сключването на договора. Съгласно клаузите на сключения 1 договор, при подписването му клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 1061,40 лв., като му е предоставена възможността да я заплати на 12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 88,45 лв., при първа погасителна вноска, платима на 1.11.2023 г. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 1.10.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Посочва, че на 21.8.2024 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.3.2023 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Микро Кредит“ АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу С. В. Т., произтичащи от Договор за заем 903100035982 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 903100035982 и двата от дата 28.9.2023 г. са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Сочи, че ответницата е била уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. С оглед гореизложеното моли за признаването за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 450,37 лв. (четиристотин петдесет лева и тридесет и седем стотинки) - главница; 48,14 лв. (четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки) - договорна лихва по договор за заем за периода 1.6.2024 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 1.10.2024 г.

(падеж на последна погасителна вноска); 442,25 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки) -сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 1.6.2024 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 1.10.2024 г.

/падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 52,83 лв.

(петдесет и два лева и 83 стотинки) - лихва за забава по договор за заем за периода от 02.06.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда;, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13049 /2025 г., 78 състав по описа на Софийски районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва активната легитимация на ищеца, доколкото счита, че сключеният между него и „Микро Кредит“ АД договор за цесия е нищожен, тъй като в него липсвала посочена цена и съответно същият е бил сключен без основание. Сочи, че по делото не са представени приложенията към договора за цесия, което води до липса на представянето на самия договор и претенцията се явява недоказана. В случай, че се приеме, че ищецът е правно легитимиран да предяви иска, моли за отхвърлянето на същия като неоснователен, поради нищожност на сключения договор за кредит и договор за допълнителни услуги към договора за кредит. Счита, че посочения ГПР е неправилен, което води до нищожност на целия договор, тъй като към него не е включен като разход пакетът „Комфорт“, чиято стойност е 88,45 лева на месец. Твърди, че допълнителният пакет „Комфорт“, неразделна част от 2 договора за заем, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора. Счита, че ако възнаграждението за пакет „Комфорт“ се включи към ГПР като разход по кредита, то размерът на годишният процент на разходите надхвърля законово допустимия такъв. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на преядените искове като неоснователни.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1.Правна квалификация

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

2.Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на 28.9.2023 г. между „Микро Кредит“ АД и С. В. Т. е бил сключен договор за заем MicroCredit № 9031-00035982, по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 1000 лева.

3. Доказателствена тежест

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и чл. 99 ЗЗД: основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, като ответницата е получила претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на задълженията на ответницата; 3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответницата от първоначалния кредитор или негов пълномощник.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответницата е да докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.

По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно главно задължение и изпадане в забава на ответницата.

В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между „Микро Кредит“ АД и С. В. Т. е сключен Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9031-00035982 и двата от дата 28.9.2023 г., че предоставените услуги са доставени на потребителя, какво и стойността на пакета за допълнителни услуги.

3

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

4. По делото не са налице служебно известни обстоятелства.

5. По основателността на иска:

С оглед служебната проверка на съда за нищожни и неравноправни клаузи следва да се съобрази, че договорът за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на закона и е основан на неравноправни клаузи.

С Договора за допълнителни услуги на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги "Комфорт", включващ следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4.

Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право на участие в специални промоции.

Този договор не представлява отделен договор от договора за заем, който по своята правна същност е договор за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява изискване за отпускане на кредита. С подписването му от страните по договора за потребителски кредит този договор за допълнителни услуги става част от същия, защото предмета му е неразривно свързан с предмета на основното правоотношение между страните. Задълженията, които възникват за потребителя се включват в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, защото задължение се разсрочва във времето и става част от дължимите погасителни вноски.

Предвидено е и общите условия на договора за потребителски кредит да са част от споразумението.

Налице е противоречие със закона, доколкото разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

В случая възнаграждението за допълнителни услуги "Комфорт" се отнася до действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквито несъмнено са мястото на заплащане на сумите, безплатното предоговаряне, бързото разглеждане, начина на връщане на заема и информирането за промоции.

Следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за "възможността за 4 предоставянето" на изброените в договора за допълнителни услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.

Отделно от горното тези договорки са и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.

Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.

В допълнение към горното, стойността на допълнителните услуги НАДВИШАВА стойността на главницата по кредита.

Отделно от това, обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита (на възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузите за допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство за съществено увеличаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство от доставчика води по скрит за потребителя начин до увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.