Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3334 от 04.11.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11815/2021
Вид
Решение № 3334
Подписан
04.11.2022
В сила
30.11.2022
Състав
Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3334 гр.В, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20213110111815 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по субективно съединени претенции от П. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В************** и Г. Л.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ************** срещу В. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.*************и С. Г. С., ЕГН **********, с адрес:

**********по чл.30, ал.3 от ЗС, както следва: 1) за осъждане на В. Г. Ф. да заплати на П. Л. Г. сумата от 5271.50 лева, представляваща припадащата му се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършени в периода 1994-2017г. подобрения в съсобствения на страните имот, а именно магазин с идентификатор ********** по КК и КР на гр.В., находящ се в гр.В, ул. „Г.К.

№**, със застроена площ от 59,57 кв.м. и изба под магазина; 2) за осъждане на С. Г. С. да заплати на П. Л. Г. сумата от 5271.50 лева, представляваща припадащата му се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършени в периода 1994-2017г. подобрения в съсобствения на страните имот, а именно магазин с идентификатор ********** по КК и КР на гр.В., находящ се в гр.В, ул. „Г.К. №**, със застроена площ от 59,57 кв.м. и изба под магазина; 3) за осъждане на В. Г. Ф. да заплати на Г. Л. Г. сумата от 5271.50 лева, представляваща припадащата му се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършени в периода 1994-2017г.

1 подобрения в съсобствения на страните имот, а именно магазин с идентификатор ********** по КК и КР на гр.В., находящ се в гр.В, ул. „Г.К.

№**, със застроена площ от 59,57 кв.м. и изба под магазина; 4) за осъждане на С. Г. С. да заплати на Г. Л. Г. сумата от 5271.50 лева, представляваща припадащата му се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършени в периода 1994-2017г. подобрения в съсобствения на страните имот, а именно магазин с идентификатор ********** по КК и КР на гр.В., находящ се в гр.В, ул. „Г.К. №**, със застроена площ от 59,57 кв.м. и изба под магазина.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици на магазин със склад, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********** по КК и КР на гр.В., находящ се в гр.В, ул. „Г.К. №**, със застроена площ от 59,57 кв.м. и изба под магазина, както и на поземления имот, върху който е построен магазина, като съсобствеността е възникнала на основание наследяване. С нот. акт № 114, том VII, дело № 1519/1948г. собствеността върху поземления имот била придобила от С.Т.С. След смъртта й през 1970г. имотът бил наследен от нейния съпруг Г. С. С. и нейните деца – В. Г. Ф., Л. Г. С. и С. Г. С.. През 1983г. починал и Г. С. С. и оставил за наследници своите три деца. През 1976г. имотът бил отчужден, а през 1992г. на основание ЗВСОНИ процесният магазин бил отписан от актовите книги ведно с 62 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 200 кв.м. С решение № 2127/30.05.2016г. по гр.д. № 13854/2015г., влязло в законна сила на 03.04.2018г. имотът бил допуснат до делба при квоти 1/3 ид.ч. за В. Г. Ф., 1/3 ид.ч. за С. Г. С., 1/12 ид.ч. за И. П.а С.а, 1/12 ид.ч. за П. Л.

Г., 1/12 ид.ч. за Г. Л. Г. и 1/12 ид.ч за М. Л.а С.. И. П.а С.а – майка на ищците, починала и двамата били нейни правоприемници. Ищците твърдят, че в периода от 1994г. до 2017г. са извършили необходими и полезни разноски в съсобствения на страните магазин с оглед опазване целостта на сградата, тъй като част от покрива бил пропаднал, мазилката по стените била подпухнала, стените били напукани, част от стената на арката, отделяща склада от магазина, била паднала заедно с гредите от покривната конструкция, дървеният гредоред и дюшемето били прогнили и пропаднали, подът на мазите бил покрит с наноси и тиня. В исковата молба са посочени подробно ремонтните дейности с година на извършване на всяка от тях, които са извършени в мазите /сутерен/ на обща стойност 12 922 лева, на партер 1-во и 2

2-ро ниво на обща стойност 18 707 лева. Твърди се, че подобренията са извършени от ищците като съсобственици и и държатели на частите на останалите съсобственици с тяхно съгласие, както и че извършените от ищците работи са довели до увеличаване стойността на имота.

В законоустановения срок от ответниците са подадени писмени отговори, с които предявените искове се оспорват като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесния имот, както и че по отношение на същия има влязло в сила решение за допускане до делба. Оспорват се твърденията за извършени от ищците разходи в съсобствения магазин, които са били необходими или полезни за опазване целостта на сградата и предотвратяване на пълното похабяване на имота.

Сочи се, че след реституцията на имота, обектът е бил напълно годен за ползване и е бил ползван изцяло от първия ищец. Оспорва се претенцията на ищеца Г. Г. за участие с труд или средства в претендираните работи, като същите са извършвани единствено от ищеца П. Г.. Ответниците твърдят, че извършените работи не са били наложителни и не представляват подобрения.

Твърди се, че са извършени без съгласието на ответниците и въпреки изричното им противопоставяне. Твърди се още, че всички извършени от П.

Г. строителни работи в имота са частични и са извършени само в използваната от него част от сградата. Сочи се, че част от претендираните работи са луксозни и разходите за тях не подлежат на възстановяване от съсобствениците, както и разходите, свързани с обикновеното ползване на имота. Оспорват се твърденията, че строителните работи са извършени в периода 2004-2017г. Твърдят, че ремонтните работи са приключили в края на 2012г., поради което правят възражение за погасяване по давност на претенциите. В отговора на В. Ф. се сочи, че част от процесните работи, претендирани от ищцовата страна, изрично посочени в отговора, са незаконно извършени и не подлежат на заплащане от ответниците.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

3

С влязло в сила решение № 2127/30.05.2016г. по гр.д. № 13854/2015г. по описа на ВРС недвижим имот, находящ се на адрес гр.В., ул.“Г.К. №32, представляващ магазин със склад със застроена площ от 59.57кв.м. и изба под магазина и дворно място с площ от 62 км.м ид.ч. от цялото с площ 200 кв.ч., пл.№1, кв.199 по плана на 12-ти подрайон на гр.В., понастоящем с идентификатор №*** по КК на грВ. между съделителите: В. Г. Ф. с квота 1/3ид.ч., С. Г. С. с квота 1/3ид.ч., И. П.а С.а с квота 1/12ид.ч., П. Л. Г. с квота 1/12ид.ч., М. Л.а С. с квота от 1/12ид.ч. и Г. Л. Г. с квота 1/12ид.ч. придобит по наследяване от С. и Г. С.и. С влязло в сила решение № 1394/04.04.2019г. по същото дело имотът е изнесен на публична продан.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели на страната на ищците – Д.С., Г.Г. и Ц.Т. и един свидетел на страната на ответниците – С.Н. /дъщеря на ответницата/.

Съгласно показанията на свидетелите на ищците същите са извършвали ремонтни работи в магазин на ул. „Т.В.оръчвани от ищците П. и Г. Г.и.

Основно работата им била възлагана от П., който им плащал, но на обекта били виждали и Г., както и различни други членове на семейството им. Св.

Стоилов сочи, че през 1994г. са се запознали с П. на обекта, който тогава бил една съборетина. Мазата била пълна с тиня, която той и още един колега вадили на ръка. После изкъртили дюшеметата и малкото врати, които имало.

След това други майстори излели плоча и пак извикали Стоилов, който махнал кофража, изстъргал с четка основата от камъни и фугирал с цимент.

След тези основни ремонтни дейности го викали за по-дребни работи. Св. Г. около 2000-та година работил на обекта за десетина дни, където слагал подово отопление, разни окабелявания, подменена била старата инсталация, , поставил алармена система с датчици. Св. Т. също сочи, че е работил на обекта около 2000-та година. Правил зидария, кофраж, замазки, плочи, арматури.

Съгласно показанията на св. Н. след възстановяване собствеността върху имота, същият се ползвал за плод-зеленчук от бащата на ищците, а после и от ищеца П. Г. като магазин за отдаване на видеокасети. Сочи, че друг освен тях не е ползвал имота. Спомняла си, че майка й се е прибирала разстроена в къщи след срещи с П. Г., тъй като заедно с вуйчо й се опитвали да се противопоставят на ремонтни работи в помещението. Притеснявали се, 4 че копае нещо в мазето и това може да се отрази на горния етаж, но не срещнали разбиране от страна на П. Г.,

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в имота са изпълнени подробно описаните в таблица към заключението строително-монтажни работи с конкретно посочена стойност и години на извършване. Стойността на изпълнените СМР е в общ размер от 7721 лева, а стойността на подобренията е 4907 лева.

Увеличената стойност на имота към настоящия момент вследствие на извършените подобрения е 18205 лева. За изпълнените СМР няма издадени разрешения за строеж, но за тях строителни книжа не се изискват, тъй като са вътрешни видове работи.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.

Квалификацията е с оглед наведените твърдения, че подобренията са извършени от ищците като съсобственици в имота в качеството им на държатели за останалите съсобственици и с тяхно съгласие.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да установят, че са извършили процесните ремонтни работи в процесния период, че същите са били необходими за запазване на имота или са увеличили стойността му, че същите са извършени със съгласието на ответниците, както и размера на вземанията си, както и размера на претендираните вземания.

Съдът намира от съвкупния анализ на свидетелските показания и от заключението на СТЕ, че твърдените от ищците строително-монтажни работи в процесния имот са извършени в периода от 1994г. до 2017г. Безспорно между страните е, че дейностите са извършени от ищците като съсобственици в качеството им на държатели на частите на останалите съсобственици.

Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищците за извършените СМР/подобрения/, което съдът намира за основателно по отношение на всички извършени в имота работи с изключение на „монтаж на мивка и дървен шкаф“ в сутерена на имота, извършен през 2017г. Съгласно константната практика на ВКС, когато 5 подобренията в чужд имот са извършени от държател на имота (а не владелец), давността за вземането му тече от момента на извършването им – в този смисъл Решение № 114 от 29.05.2019г. по гр.д. № 3715/2018г. на ВКС, IV г.о., Определение № 349 от 27.06.2018г. по гр.д. № 5093/2017г. по описа на В К С , I г.о. и др. Доколкото безспорно в настоящия случай ищците са действали като държатели за идеалните части на ответниците, то петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД е изтекла по отношение на вземанията им за всички дейности, които са извършили в имота, с изключение на горепосочената от 2017г. /предвид че искът е предявен на 13.08.2021г./

По отношение на мивката и дървения шкаф, изградени през 2017г. в имота, се установи от заключението на вещото лице, че стойността им е размер на 90 лева. Вещото лице при изслушването си в съдебно е потвърдило, че дървеният шкаф може да бъде премахнат, но мивката - не, като освен нея са изградени и водопроводни тръби, като в съвкупност съставляват подобрение в имота. Посочило е още, че не може да определи стойност по отделно, но шкафът не е в добро състояние /видно и от приложената снимка/ и стойността му е малка. Съдът счита, че следва да приеме за релевантна съвкупната стойност от 90 лева, посочена от вещото лице, предвид ниската стойност на шкафа и обстоятелството, че освен мивката част от подобрението съставляват и тръбите, които са свързани към нея и не са оценявани отделно от вещото лице.