Разпореждане № 103338 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 103338 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118708 по описа за 2026 година

При извършена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на проверка съдът констатира, че депозираната искова молба е нередовна, като на ищеца следва да бъдат дадени съответни указания.

В исковата молба не са изложени съответни фактически твърдения относно индивидуализацията на твърдения договор за потребителски кредит, макар и да е посочен номер и дата на сключването му – липсват лихвен процент и други параметри по сделката (ГПР, възнаграждение за поръчителство/гаранция и/или други, неустойка), които с оглед изложените твърдения се сочат като формирани в нарушение на относимите законови разпоредби.

На следващо място, в условията на евентуалност се сочат неконкретизирани договорни клаузи, чиято недействителност се иска да бъде прогласена от съда.

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата, на които основава иска си, както и да посочи предмета на спора. Индивидуализирането на договора, от който се извеждат спорните права, представлява елемент от фактическите основания на предявения иск и не може да бъде извършвано посредством събиране на доказателства.

Доказателствената дейност е насочена към установяване на вече въведени от страните релевантни факти, а не към издирване или определяне на самия предмет на спора.

В случая с искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялото кредитно досие, в това число и процесния договор за кредит, се цели преодоляване на нередовностите на исковата молба чрез събиране на доказателства, което е процесуално недопустимо, противоречи на принципа на диспозитивното начало и на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съобразно гореизложеното и доколкото ищецът твърди да е страна по договора за кредит с ответника следва да обоснове 1 искането си по чл. 190 ГПК за представяне на заверено копие от кредитното досие, в това число и от договора за кредит, общите условия, СЕФ, разписки за извършени плащания - все документи, които следва да се намират у кредитополучателя-длъжник по правоотношението. В случай че разполага с екземпляр от документите, следва да представи същите в производството, а не да заявява искане по чл. 190 ГПК. В случай че не разполага със същите, следва да посочи причините за това.

На последно място ищецът следва изчерпателно и конкретно да посочи пороците, от които твърди да страда процесният договор за кредит, включително и отделните и конкретни негови клаузи, в това число да изброи конкретно основанията, на които твърди да са нищожни и поредността, в която желае същите да бъдат разгледани (в тази връзка ищецът следва да има предвид, че макар да е потребител, както е прието с ТР № 1/2020 г. ВКС, ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 209303/30.06.2026 г. от А. И. И. срещу „*** **** ***********“ АД.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника: да изложи фактически твърдения относно индивидуализацията на твърдения договор за потребителски кредит – липсват лихвен процент и други параметри по кредита (ГПР, възнаграждение за поръчителство/гаранция и/или други, неустойка), които с оглед изложените твърдения се сочат като формирани в нарушение на относимите законови разпоредби; да обоснове искането си по чл. 190 ГПК за представяне на заверено копие от кредитното досие, в това число и от договора за кредит, общите условия, СЕФ, разписки за извършени плащания - все документи, които следва да се намират у кредитополучателя-длъжник по правоотношението. В случай че разполага с екземпляр от документите, следва да представи същите в производството, а не да заявява искане по чл. 190 ГПК. В случай че не разполага със същите, следва да посочи причините за това; изчерпателно и конкретно да посочи пороците, от които твърди да страда процесният договор за кредит, включително и отделните и конкретни негови клаузи, в това число да изброи конкретно 2 основанията, на които твърди да са нищожни и поредността, в която желае същите да бъдат разгледани (в тази връзка ищецът следва да има предвид, че макар да е потребител, както е прието с ТР № 1/2020 г. ВКС, ОСГТК, принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката); да формулира съответстващ на направените уточнения петитум на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3