Решение № 434 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900643 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ и чл.409 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл.134 от ЗЗД, вр. чл.405, ал.1 от КЗ, вр. чл. 384, ал.2, т.2 от КЗ и чл.409 КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в качеството си на лизингополучател сключил с „Порше Лизинг БГ‘ ЕООД, ЕИК 131283654, в качеството му на лизингодател, договор за финансов лизинг 35695/06.07.2023 г. на лек автомобил „БМВ“ модел „М3“, с per. № ****, със срок от 72 месеца. За посочения лек автомобил, за сметка на лизингополучателя, с ответното дружество е сключен договор за имуществена застраховка „Пълно каско“ № 0307Х066166/06.07.2023 г. с период на валидност от 14:00 ч. на 06.07.2023 г. до 23:59 ч. на 05.07.2024 г. при застрахователна сума в размер 95 998.80 евро. В срока на действие на договора, на 07.09.2023 г., А.М.М. управлявал лекия автомобил по магистралата с посока Нея Муданя - Сикия, Ситония, Гърция. Поради валящ дъжд и мокра пътна настилка на платното се бил образувал дебел воден слой - воден клин, в резултат на това и ефект аквапланинг на определени участъци от пътното платно, поради което автомобилът попаднал с колелата в коловозите на пътя, при наличието в тях на вода, което довело до плъзгане на предната му част, автомобилът станал неуправляем и напуснал пътното платно. В резултат от това на автомобила са нанесени щети на стойност 187 754.45 лв. За настъпилото събитие, в съответствие с чл. 384, ал. 2 от Кодекса за застраховане, на 12.09.2023 г. дружеството, в качество на застраховано лице, е предявило писмена застрахователна претенция пред ответника и е представило изисканите от застрахователя документи, по което е образувана преписка по щета № 10723030101012/ 12.09.2023 г., по 1 която ответникът е постановил отказ, позовавайки се на чл.408, ал.1, т. 3 КЗ. Твърди, че предпоставките на разпоредбата не са налице, тъй като действията или бездействията, довели до събитието дори и да се преценят като неизпълнение са осъществени от трето лице, а отделно от това не са в причинна връзка със събитието. Иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за частична щета в размер 149 315 лв., предявен като част от вземане в общ размер 187 754.45 лв. ( съгласно увеличение на иска допуснато в съдебно заседание на 27.11.2025 г. ), като извежда процесуалната си легитимация от качеството си лизингополучател, в евентуалност да заплати обезщетение за тотална щета на лизингодателя в същия размер, като извежда процесуалната си легитимация от качеството си кредитор на лизингодателя на основание чл.384, ал.3 КЗ за цялото обезщетение след приспадане на незаплатените лизингови вноски. Претендира лихва за забава върху главниците в размер 20 241.10 лв. за периода 03.04.2024 г. – 25.03.2025 г. ( съгласно уточнителна молба от 27.11.2025 г. и увеличение на иска допуснато в съдебно заседание на 27.11.2025 г. ), предявен като част от вземане в общ размер 25 451,94 лв.

Ответникът, в първоначалния отговор на исковата молба, признава факта на сключен договор за имуществена застраховка за процесния автомобил. Оспорва иска с твърдения, че уврежданията, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие от 07.09.2023 г., представляват изключен риск по т.10.11, вр. с т.10 от Общите условия на застраховката, тъй като водачът А.М.М. е проявил груба небрежност, като не е положил минимално дължимата грижа, която и най - безгрижният би положил при управлението на автомобила, а именно: избраната от водача скорост на движение от 107 км/ч, при максимално разрешена по - ниска такава, при движение по твърдяна мокра пътна настилка, е довела до загуба на устойчивост на автомобила и напускане на платното за движение. В тази връзка твърди, че напускането на пътното платно съответно в ляво и последвалият удар в електрически стълб и контейнер за отпадъци се дължи на избора на скорост от водача и технически неправилно поведение при извършено ускоряване върху мокра пътна настилка. Предвид това водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати процесното птп, като избере поведение и скорост за съответния пътен участък, които ще му позволят да запази устойчиво поведение на пътното платно, без да напуска дясната пътна лента.

В евентуалност твърди, че това поведение на водача представлява нарушение на задълженията по т.76.1; т.76.2 и т.76.14 от ОУ, поради което на основание чл.77 от същите не дължи обезщетение. Отделно от това сочи, че това поведение е от естество да обоснове намаляване на застрахователното обезщетение с 90 %. Оспорва иска по размер и с твърдения, че не е налице тотална щета, а в евентуалност при доказана такава, счита че от действителната стойност следва да се приспаднат изплатените обезщетения и стойността на запазените детайли. Оспорва иска за лихва с твърдения, че в хипотеза на тотална щета задължението за плащане на застрахователно обезщетение става изискуемо след представяне на документ за прекратена регистрация.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите, изложени в исковата молба. Оспорва водачът да е управлявал автомобила със скорост от 107 км/ч., а отделно от 2 това твърди, че същият не е длъжен да предвиди и предотврати ПТП. Оспорва да са налице основания за намаляване на обезщетението.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Относно исковете с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ и чл.134 от ЗЗД, вр. чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл. 384, ал.2, т.2 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2 от КЗ лизингополучателят има права на застрахован, като при частична вреда има пряк иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетението, а при кражба или тотална щета на лизинговото имущество има интерес да иска осъждане в полза на лизингодателя, поради което и с оглед твърденията в исковата молба за качеството на ищеца на лизингополучател на застрахованото имущество, последният е легитимиран да предяви исковете.

За основателността им освен факта на сключен договор за лизинг с предмет застрахованото имущество в тежест на ищеца е да установи сключен и действащ, към момента на настъпване на застрахователното събитие, договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, настъпване на събитие, представляващо покрит застрахователен риск и размера на вредите.

Установен по делото като безспорен е фактът, че между ищеца „Маримекс“ ЕАД и „Порше Лизинг БГ‘ ЕООД, ЕИК 131283654, за процесния лек автомобил „БМВ“ модел „М3“, с per. № **** е сключен договор за финансов лизинг № 35695/06.07.2023 г., както и фактът, че на 06.07.2023 г. за процесния автомобил между лизингодателя, като застрахован, и ответника ЗАД „Армеец“ АД, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ № 0307Х066166/06.07.2023 г. с период на действие от 14:00 ч. на 06.07.2023 г. до 23:59 ч. на 05.07.2024 г., застрахователна сума в размер 95 998,80 евро и застрахователна премия в размер 8043.53 лв. и падеж 06.07.2023 г.

От представения по делото протокол за ПТП с материални щети от 07.09.2023 г., издаден от КАТ – Ситония, разпита на свидетеля С.Г. и заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза ( отговор на задача три ) се установява, че на 07.09.2023 г. около 17:30 ч., А.М.М. управлявал лек автомобил „БМВ“ модел „М3“, с per. № **** по областен път с посока Неа Муданя - Сикия, Ситония, Гърция и на 39 км. на прав участък автомобилът излязъл от пътя по причина попадане в аквапланинг и се ударил в стълб, в резултат на което автомобилът е увреден в предната част и по периметъра.

Спорен по делото е въпросът за наличие на основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. В тази връзка от застрахователя се противопоставят две възражения: първото, основано на изключен риск – чл.408, т.3 КЗ, а второто, на основание 3 освобождаване, съответно намаляване на отговорността, съгласно чл.395 КЗ. Сочените възражения следва да се разгледат в поредност първо дали соченото за застрахователно събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по силата на застрахователния договор, риск и само ако не се установи такъв следва да се пристъпи към разглеждане на основанието за освобождаване от отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение, съгласно чл.395 КЗ.

С клаузата на чл.10.11 от приложимите към застрахователния договор Общи условия за застраховка „Каско на МПС”, от раздел VI „Изключения”, страните са договорили, че застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени при, от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с МПС лица. С клаузата на 3.14 от общите условия са посочени неизчерпателно действия или бездействия, които страните ще считат за проява на груба небрежност, сред които соченото от ответника поведение на водача не попада, но доколкото списъкът е неизчерпателен следва да се разгледа дали това поведение, представлява проява на груба небдежност, съответно дали е значително с оглед интереса на застрахователя и дали е довело до възникване на застрахователното събитие, на които изисквания следва да отговаря, за да има за последица освобождаване на застрахователя от отговорност.

Като проява на груба небрежност ответникът е посочил поведението на водача, изразяващо се в неизпълнение на задължението да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, управление със скорост, която надвишава максимално разрешената за пътния участък, несъобразена с мократа пътна настилка и атмосферните условия

Грубата небрежност представлява неполагане на дължимата грижа според различен абстрактен модел от този на небрежността, а именно неполагане на грижата, която би положил и най – небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

От събраната по делото информация по реда на Регламент 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета, относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събиране на доказателства по граждански и търговски дела и по чл.4 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави се установява, че пътният участък Неа Муданя – Сикия е класифициран като областен път. Максимално допустимата скорост на 39 – ти км. за леки автомобили е 90 км/ч., съгласно действащия към момента на настъпване на ПТП – то чл.20, ал.2 от Кодекс за движение по пътищата на Република Гърция, освен ако не е определено друго със специална сигнализация, каквато не се установява от представената информация от „Главна дирекция по планиране и инфраструктура“, регионално звено Халкидики; Регион Централна Македония, Република Гърция. Съгласно чл.19, ал.2 от същия кодекс шофьорът трябва да намалява скоростта на превозното средство при мъгла, дъжд, сняг и изобщо, когато пътната настилка е хлъзгава.

4

От показанията на свидетеля Гоцева и заключението на съдебно – автотехническата експертиза ( отговор на задача четири ) се установява, че непосредствено преди процесното птп водачът е управлявал автомобила със скорост около 100 км/ч. ( така свидетелят ) – 98.24 км/ч., съгласно заключението. Която и от двете скорости да се възприеме е над допустимата, поради което се установява нарушение на чл.20, ал.2 от Кодекса за движение по пътищата на Република Гърция. Същевременно от разпита на свидетеля се установява, че пътното платно е било мокро, но не е било наводнено, а е имало локви като колата е поднесла в локва и водачът се опитал да я овладее, но не е успял. От разпита в съдебно заседание на вещото лице по приетата съдебно – автотехническа експертиза се установява, че е настъпил ефект аквапланинг, което явление възниква и при скорост от 80 км/ч. и по – ниска и се дължи на неспазени технически изисквания, на които трябва да отговаря пътят, независимо от неговата категория, тъй като пътят следва да е изпълнен така, че водата да се отклонява от пътното платно и да не се събира в локви. Установява се още от този разпит, че аквапланингът е много опасно явление и много трудно предотвратимо дори за опитни водачи, при което автомобилът става неконтролируем и овладяването зависи от субективните способности на водача и системите за сигурност на автомобила, което променя и извода на вещото лице по задача шест, относно предотвратимост на удара, тъй като изводът е направен без да е изслушан разпита на свидетеля, относно фактите, при които е настъпило птп-то.