Решение № 5121 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5121 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100512111 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Ц., срещу решение № 15268 от 07.08.2024 г. по гр. дело № 69665/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 55-и състав, в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на П. Ц. И., ЕГН **********, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на удар, причинен от ПТП, случило се на 15.07.2023 г., около 08:30 часа в гр. София, кв. „Враждебна“, в района на моста над река Искър, около 300 метра преди депо за строителни отпадъци, като МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управлявано от Т.И.Т., движейки се по него, блъснал намиращия се на пешеходната част на моста в седнало положение ищец, заедно със законната лихва от 18.09.2023 г. до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Соченият за делинквент водач действал при условията на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, поради което той нямал вина за инцидента. Възразява се срещу размера на определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лева като завишено. Ищецът бил получил леки телесни повреди, които бързо отшумели в темпорален аспект. Съпричинителната квота на 1 пострадалия следвало да се определи на 50 % като районният съд неправилно оценил самонадеяното поведение на пострадалия да лови риба на място, където е създавал опасност за движението. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност, размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият П. Ц. И. чрез адв. З., ищец в първоинстанционното производство, е подал отговор на въззивната жалба. В него се заявява, че тя е неоснователна. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият съд намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е неоснователна.

В мотивите на решението СРС е приел фактически положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно преценени към релевантните за спора обстоятелства, поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са ангажирани нови доказателства.

Спорът в настоящото производство е концентриран по въпросите за вината на водача на застрахования при ответника автомобил, размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и приетия от СРС процент на съпричиняване. По тези възражения в жалбата СГС прие следното:

Страните не спорят и по делото се установяват следните обстоятелства:

На 15.07.2023 г. в гр. София ищецът се намирал на мост над река Искър като седял на стол. Мостът бил с двупосочна организация на движение и с широчина от около 4,30 метра. По същото време Т.И.Т., управлявайки МПС „Фолксваген Пасат“, предприел преминаване през моста. Водачът не възприел пешеходеца, продължил с движението си, и с предната лява част на автомобила ударил ищеца. Към момента на удара пешеходецът се намирал в седнало положение върху стол в левия край на моста, спрямо посоката на движение на преминаващото МПС.

2

В резултат на удара пешеходецът паднал в реката и получил травматични увреждания. Към датата на ПТП процесният автомобил е бил застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника. Застрахователят платил на пострадалия обезщетение от 1500 лева за причинените му неимуществени вреди от инцидента, изразяващи се в болки и страдания. Ищецът предявил настоящия иск, защото не бил съгласен с размера на обезщетението (чл. 498, ал. 3 КЗ).

Разпитан в съдебно заседание на 09.07.2024 г. пред СРС, водачът Тодоров заявява, че при извършване на маневрата десен завой, бил заслепен от слънцето и изобщо не видял, че на моста имало човек. При липса на видимост, на основание чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на МПС е следвало да преустанови движението на автомобила и да го продължи едва след като се увери, че няма препятствия на пътя. Допуснато е нарушение и на чл. 15, ал. 1, предл. първо ЗДвП, съгласно което водачът на пътно превозно средство трябва да се движи възможно най-вдясно по платното за движение. От заключението по автотехническата експертиза се установява, че водачът е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца и чрез своевременно спиране, да предотврати ПТП. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД при деликт вината се предполага до доказване на противното. Оборването на тази презумпция следва да се извърши от делинквента при пълно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ответникът не е ангажирал доказателства, които да установяват обстоятелството, че водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат, поради което възражението в жалбата по чл. 15 НК е неоснователно.

В настоящото производство страните не спорят по останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което СГС разгледа възражението в жалбата за завишен размер на присъденото обезщетение, както следва:

Неимуществените вреди са негативните физически и психически изживявания на пострадалия, които не могат да бъдат компенсирани, а само заместени с парично обезщетение, което по силата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедлИ.ст. Съгласно т. 11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС при определянето на размера му, съдът следва да вземе по внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Такива обективни обстоятелства при телесните повреди са характерът и тежестта на нараняванията, техните последици и възможността за възстановяване, начинът на причиняване, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания.

За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът обсъди получените от ищеца телесни увреждания, установени от заключението по СМЕ. Те са разкъсно-контузно рана в дясната слепоочно теменна област, охлузвания на двата горни крайника и охлузване на дясното коляно и подбедрица. Тези увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за 3 около 20 дни, като първите 10 дни, болките са били с по-голям интензитет.

Ищецът е прекарал един ден в болница, а за период от две седмици е бил на легло. Имал е затруднения в предвижването и му се е виел свят. Наложило се е да приема болкоуспокояващи лекарства. Травмите са причинили на ищеца отрицателни психични преживявания като чувство за безпомощност, доколкото е бил затруднен в извършването на санитарни дейности. Съдът отчете зрялата възраст на ищеца от 18 години при настъпване на инцидента, която има отношение към възможността за бързо физическо и психическо възстановяване. СГС обсъди и обществено-икономическите условия в страната като в тази връзка констатира, че минималната работна заплата към датата на злополуката 15.07.2023 г. е била 780 лева (ПМС № 497 от 29.12.2022 г.).

В обобщение, при съобразяване на характера и тежестта на телесното увреждането, претърпените от ищеца физически болки, периода и естеството на лечението, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, настоящият състав намери, че с определянето на обезщетение в размер на сумата от 4000 лева ще бъде удовлетворен обществения критерий за справедлИ.ст съгласно чл. 52 ЗЗД, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.

Третото оплакване на въззивника се отнася до приетия от СРС процент на съпричиняване. Допринасянето от страна на пострадалия за настъпване на вредите има обективен характер като от значение е наличието на такава причинно-следствена връзка. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (така в мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

В казуса е безспорно, че към момента на ПТП ищецът се е намирал на моста като е седял на стол, за да лови риба. По този начин пострадалият е допуснал нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съгласно която пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Това поведение на ищеца е протИ.правно и е в пряка причинно-следствена връзка с причинените му вреди. Ето защо, възражението на ответника за съпричиняване е основателно. Въззивният съд намери, че преценката на СРС да определи процента на съпричиняване на 10 % е правилна. Вредоносните последици са настъпили при решаващо по-голям принос от страна на водача на лекия 4 автомобил, тъй като той е бил длъжен да съобрази движението си с липсата на видимост към моста. Действието на водача на МПС е първопричината за настъпване на произшествието като той е имал обективна възможност да го избегне, поради което оплакването на ответника в противна насока е неоснователно.

В обобщение, районният съд правилно е определил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 4000 лева, намалил го е с 10 % поради съпричиняване от страна на ищеца до 3600 лева, зачел е извършеното преди процеса плащане от 1500 лева и е присъдил сумата от 2100 лева.

По тези мотиви, по въведените в жалбата възражения настоящият съд намери обжалваното решение за правилно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият. В производството пред СГС той е представляван от адв. Д. З., преупълномощена от адв. Я.Д.. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между адв. Я.Д. и въззиваемия, като страните са се договорили за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, характера на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа от адвоката, решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдебната практика по сходни дела, използва Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир, и определи възнаграждението на адвоката в размер на 400 лева, която сума следва да се присъди на адв. Д..