Решение № 15331 от 08.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15331 гр. С., 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110131884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Н. К.

В., ЕГН **********, срещу „Т.С.“ АД, ЕИК *****, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата от 173,53 лв., предявен като частичен иск от сума в общ размер от 2673,53 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2008 г., за която е издаден изпълнителен лист от 10.08.2009 г. по гр. д. № 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 5004/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ.

Ищцата твърди, че спрямо нея е образувано изпълнително дело № 5004/2009 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по което взискател е ответникът, като изпълнителното производство е образувано за събиране на вземания за стойност на доставена топлинна енергия в размер на 2673,53 лв. за периода от м. 10.2006 г. до м. 04.2008 г. по изпълнителен лист по гр. д. № 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав. Твърди, че процесната сума е погасена по давност, тъй като след образуване на изпълнителното дело на 19.11.2009 г. и последното изпълнително действие от 18.02.2011 г. по същото в период повече от две години не са искани и извършвани изпълнителни действия, съответно изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона на 18.02.2013 г. – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и всички изпълнителни действия след тази дата не са годни такива да прекъснат погасителната давност за принудително събиране на вземането. Сочи, че с влязло в сила решение № 1114 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 53458/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, е признато за установено недължимостта на вземането от 1250 лв., частично предявено от сумата от 2673,53 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от м.

10.2006 г. до м. 04.2008 г. по изпълнителния лист от 10.08.2009 г., като предмет на 1 настоящото производство е друга част от главницата в общ размер на 2673,53 лв. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на недължимостта на процесната сума като погасена по давност и присъждане на разноски в производството.

Ответникът „Т.С.” ЕАД е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция. Поддържа, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като изпълнителното производство е прекратено и към момента на сезиране на съда не е налице висящо изпълнително дело за събиране на вземането. Счита, че процесната сума не е погасена по давност (с приложение на петгодишната погасителна давност) по подробно изложени съображения, че по изпълнителното дело са извършвани множество действия, прекъсващи давността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че с влезли в сила: решение № 20105648 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 17656/2020 г. по описа на СРС, 118 състав и решение № 1114 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 53458/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, са уважени предходни искове с правно основание чл. 439 ГПК между същите страни, с които е признато за установено, че Н. К. В. не дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от общо 2500 лв. (по 1250 лв. по всяко от решенията), представляваща част от сумата от 2673,53 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот с адрес: гр. С................, аб. № 344433 за периода от октомври 2006 г. до април 2008 г., за която сума е издаден изпълнителен лист от 10.08.2009 г. по гр. д. № 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.12.2008 г., поради погасяване на вземането по давност.

Предмет на настоящото производство е установяване недължимост на разликата над 2500 лв. до 2673,53 лв. Съдът приема, че искът е допустим като съобразява практиката, обективирана в определение № 60521 от 28.09.2021 г. по т. д. № 1532/2020 г. по описа на ВКС, І т. о., в която е застъпено становище, че предявяването на частичен отрицателен установителен иск е допустимо, както и че при решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението не налага извод за съществуването или за несъществуването на останалата част от него.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 10.08.2009 г. по гр. д.

№ 37609/2008 г. по описа на СРС, 41 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.12.2008 г. за сумата от 2673,53 лв. за потребена топлинна енергия в периода октомври 2006 г. – април 2008 г., сумата от 278,89 лв. – лихва за периода от 01.12.2006 г. до 23.10.2008 г. и законна лихва от 20.11.2008 г. до изплащане на вземането и сумата от 109,05 лв. – разноски по делото.

За събиране на посочените вземания по молба на кредитора „Т.С.“ ЕАД от 19.11.2009 2 г. е образувано изпълнително дело № 20098380405004 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ предприемане на изпълнителни действия и му е възложил на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да извършва справки и др., както и да определя начина на изпълнение.

Въз основа извършеното възлагане от взискателя ЧСИ е предприел действия по проучване имуществото на длъжника чрез извършване на справки за декларирани имоти и МПС.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 25.11.2009 г.

На 14.12.2009 г. длъжникът Н. В. е депозирала молба до ЧСИ, с която е поискала разрешение да погаси задължението си чрез разсрочено плащане, като се е задължила да внася всеки месец минимум по 100 лв.

Съгласно платежни нареждания на 27.01.2010 г. и 19.11.2010 г. от длъжника са постъпили две плащания от по 100 лв., преведени по сметка на ЧСИ М.Б. по посоченото изпълнително дело.

На 07.02.2011 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор на банковите сметки на длъжника при търговски банки в страната, които са получени от представители на същите на 08.02.2011 г. и 09.02.2011 г. Открита е сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, по която наличността е в рамките на минималния задължителен остатък по разплащателни сметки на клиенти и сумата по запорното съобщение е блокирана за евентуални бъдещи постъпления.

На 06.11.2013 г. длъжникът е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Върху молбата ръкописно е записано „Отказвам да прекратя“, положен е подпис, без дата и издател на акта.

На 13.09.2014 г. е постъпила молба от „Т.С.“ ЕАД за внасяне на авансово дължима такса по чл. 9 ТТР към ЗЧСИ, без искане за предприемане на изпълнителни действия.

На 21.06.2016 г. ЧСИ е предприел действия по проучване на имуществото на длъжника чрез извършване на справки в Служба по вписванията за отбелязвания по партидата на длъжника и отправяне на искания до банки за наличие на открити при тях банкови сметки на длъжника.

На 10.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Б.Д.“ ЕАД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по открити банкови сметки, получено от служител на банката на 15.09.2016 г. По изпълнителното дело е постъпил отговор, че запорът е наложен по наличната спестовна сметка, както и за наличие и на друг запор върху вземанията по сметката.

На 21.09.2016 г. е постъпила молба от „Т.С.“ ЕАД за внасяне на авансово дължима такса по чл. 9 ТТР към ЗЧСИ, без искане за предприемане на изпълнителни действия.

Н а 28.11.2016 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти на длъжника – 3 апартамент № 51, находящ се в гр. С................., заедно с избено помещение № 11, и ½ идеални части от апартамент № 26, находящ се в гр. С................., заедно със зимнично помещение (мазе) № 26 и с 2,139 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

На 08.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „Б.Д.“ ЕАД и до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запори върху вземания по сметки на длъжника, получени от служители на банките на 11.08.2017 г. По изпълнителното дело е постъпил отговор от „Б.Д.“ ЕАД, че запорът е наложен по наличната спестовна сметка, както и за наличие и на друг запор върху вземанията по сметката, а от „Първа инвестиционна банка“ АД, че има наложени предходни запори и няма достатъчен авоар.

На 11.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Б.Д.“ ЕАД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по открити банкови сметки, получено от служител на банката на 11.06.2019 г. По изпълнителното дело е постъпил отговор за наличие и на друг запор върху вземанията по сметката.

На 14.06.2019 г. е постъпила молба от „Т.С.“ ЕАД за внасяне на авансово дължима такса по чл. 9 ТТР към ЗЧСИ, без искане за предприемане на изпълнителни действия.

На 11.10.2021 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, с оглед представеното влязло в сила решение № 20105648 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 17656/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на вземането.

Искът е допустим, въпреки прекратяване на изпълнителното дело, като в тази връзка съдът споделя мотивите на решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. В същото се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от иска, както и че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен 4 срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

След предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен лист с разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.