Определение № 506 от 09.06.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Велико Търново, 06.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Ирена Колева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно частно гражданско дело № 20224100500342 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЮЛ. Й. Н., чрез пълномощник – адвокат П.П., срещу Определение № 123/20.01.2022г., постановено по гр.дело № 815/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което на основание чл.389 и сл. ГПК е било допуснато обезпечение на обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.31 ал.2 ЗЗД, предявени от ищцата Н. срещу ответника К. Цв. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банкови сметки на последния, разкрити в изброените търговски банки в страната, до размера на исковете от 15 047 лв., при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 4 500 лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно в частта му, в която обезпечението на предявените искове е допуснато под условие – при представяне на парична гаранция, доколкото последната не е необходима поради наличието на многобройни убедителни писмени доказателства, подкрепящи исковете. Развива оплаквания и за прекомерно висок размер на определената парична гаранция. Прави искане за отмяна на обжалваното определение в частта, в която е допуснато обезпечение на предявените искове след внасяне на парична гаранция в горепосочения размер.

Съдът, като взе предвид, че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.дело № 815/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на ЮЛ. Й. Н. срещу К. Цв. Д. с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.31 ал.2 ЗЗД. Със същата е направено искане за осъждането на ответника да й заплати сумата от 4 997 лв., представляваща стойност на описаните в ИМ движими вещи, заплатени от ищцата при покупката на 1/3 ид.части от процесния недвижим имот, принадлежащи на ответника, които последният заграбил и сумата от 10 050 лв., представляваща обезщетение за ползването от ответника и неговия баща на същия недвижим имот, избата и движимите вещи в жилището за времето от 01.09.2015г. до края на м.юни 2017г. По делото са събрани писмени доказателства, представени от ищцата с ИМ. С протоколно определение в първото съдебно заседание съдът е спрял производството по 1 делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК – наличието на преюдициален правен спор, разглеждащ се в друг съд, решението по който ще има значение за правилното решаване на делото, до влизането му в законна сила.

Обезпечение на иск, съгласно чл.391 ал.1 от ГПК, е възможно, когато обезпечаваният иск е допустим и са налице процесуалните предпоставки, визирани в тази разпоредба – 1/ искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл.180-181 ЗЗД и 2/ без обезпечението за молителя ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение. За да се допусне обезпечение, наред с посочените кумулативни предпоставки на чл.391 ал.1 от ГПК, е необходимо сочената от молителя обезпечителна мярка да е допустима и подходяща за търсената чрез иска защита. Или, законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представени от ищеца писмени доказателства, а при липса на такива - от внасянето на гаранция, обезпечаваща интересите на ответника за вреди при евентуална неоснователност на иска. Преценката на съда за вероятната основателност може да се формира и въз основа на кумулативно наличие на предпоставките по чл. 391 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК - съдът разполага с възможност да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случаите, когато искът е подкрепен с писмени доказателства /чл. 391 ал. 2 ГПК/. При условие, че приложените към молбата документи не могат да обосноват в достатъчна степен извод за вероятна основателност на иска, съдът допуска обезпечението при внасяне на парична гаранция. Размерът на гаранцията се определя от съда с оглед функцията й на обезпечение на бъдещ иск за преките и непосредствени вреди от материално неоправданото обезпечение.

В настоящия случай, предявените осъдителни искове за парично вземане за допустими, но приложените към ИМ писмени доказателства не обосновават вероятната им основателност, а и някои от подлежащите на доказване обстоятелства от фактическия състав на предявените искове подлежат на установяване с друг вид доказателствени средства, поради което правилно първоинстанционният съд е задължил ищцата да внесе парична гаранция. Предвид вида на допуснатото обезпечение и размера на претендираното парично вземане, правилна и обоснована е преценката на районният съд относно приложимостта на чл.391 ал.1 т.2 ГПК и относно размера на паричната гаранция, който е определен. Правилно съдът е съобразил и факта, че понастоящем производството по делото е спряно за неопределен период от време до приключването с влязъл в сила съдебен акт на преюдициален спор, през което време евентуално ответникът също би търпял вреди от допуснатото обезпечение.

С оглед на изложеното, като е уважил направеното пред него искане и е допуснал обезпечение на предявените осъдителни искове чрез налагане запор върху банкови сметки на ответника в посочените търговски банки в страната, при условие, че бъде внесена парична гаранция в посочения размер, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 123/20.01.2022г., постановено по гр.дело № 815/2021г. по описа на Районен съд-Велико Търново, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3