Определение № 409 от 31.01.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 31.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102681 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Производството е по постъпила искова молба от Б. СТ. Д. ЕГН:********** и адрес гр.Варна кв.“Владислав Варненчик“ бл.401, вх.5, ап.96, ет.7 ПРОТИВ Л.Г. Д. с ЕГН:********** гражданка на Русия, с адрес гр.Варна ул. Цар Самуил № 22 ет.З ап.5 иск с правно основание чл. 23 ал.1 от СК и цена на иска 90 573.70 лева.

В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чийто е прекратен с развод на основание чл. 50 от СК влязло в законна сила решение на РС-варна.

Ищеца твърди, че по време на брака си са придобили в режим на СИО Апартамент на адрес Варна кв. Владислав Варненчик бл.401 вх.5ап.96 ет. 7, семейното ни жилище, което обитава ищеца по силата на съдебно решение.

Ищеца е придобил и част от апартамент в гр. Варна ул. Цар Самуил № 22, който в последствие, заедно с ответницата са продали.

Ищеца придобил САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 10135,1507.697.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със заповед РД-18-98/ 10.11.2008 год. на ИД на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, за самостоятелния обект Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК Варна, представляващ апартамент № 5, състоящ се от входни антре, дневна с 1 кухненска ниша, баня - тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20 кв.метра при граници: улици; калкан на жилищна сграда; вътрешен двор; и ап.№ 6 и ап. № 6 при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ***; под обекта - *** и ***, над обекта - *** и ***, ведно с избено помещение

№ 1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***.

Описания имот е предмет на иска му с правно основание чл.23 ал.1 от СК.

В исковата си молба ищеца твърди, че Нотариален акт № 17, том трети, дело № 835/95 год. от 27.01.1995 год., неговата майка Р.Р.Г. го е надарила, с притежавания от нея имот, а именно:

1/6 идеална част от дворно място, цялото с площ от 430 кв.метра представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна заедно с 1/2 ид.част от първи етаж от построената в дворното място триетажна жилищна сграда, който се състоял от две стаи, салон, кухня, пералня, складово помещение под външното стълбище и тоалет до пералнята при съответните граници описани нотариалния акт.

Всички съсобственици на дворното място се договорили срещу прехвърляне на собственост на дворното място, строителят да построи в него за своя сметка жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен проект, а обектите в сградата да се разпределят между страните при условията на допълнително сключен помежду им договор за групов строеж.

Договора е обективиран под формата на нотариален акт № 189 том 21 дело № 6658/ 95 г. от 04.07.1995 год.

На 04.07.1995 год. между страните по договора е подписан и договор за групов строеж, по силата на който, ищеца ще получи при построяването на сградата апартамента предмет на настоящия иск.

За жилищната сграда бе издадено Разрешение за строеж № 137/07.12.1995 год. До този момент за строежа няма издаден акт обр. 16, но 2 цялата сграда е в експлоатация и за нея има издадено удостоверение за търпимост от административните органи на Община „ Одесос" при Община Варна.

Ищеца твърди, че при изграждането на процесния имот не са вложени семейни средства. Жилището им предадено и ищеца и неговата съпруга са го обзавели.

В началото там е живяла неговата майка, а след това го е отдавал под наем, а в момента живее ответницата.

Ищеца твърди, че в случая е налице пълна трансформация на лични средства на ищеца - дарените от майка ми 1/6 идеални части от дворното място, които са се трансформирали в получения от строителя апартамент № 5 от жилищната сграда.

Независимо от това, ищеца се е снабдил с констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ал.1 от: ГПК, в който ответницата е вписана като съсобственик, като придобит „ в режим на СИО".

С исковата молба ищеца е завил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което: признаете за установено в отношенията между страните по делото, че ищеца е едноличен собственик на: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК Варна, представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, състоящ се от входни антре, дневна с кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20 кв.метра, при граници самостоятелни обекти в сградата на същия етаж имот с идентификатор № ***; под обекта имоти с идентификатор № *** и №

***, над обекта имот с идентификатор №*** и

№ ***, ведно с избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор, изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** на основание чл. 23 ал.1 от СК.

3

Слез тълкуване на петитума, съдът приема, че е заявен следния петитум, при условие, че съдът уважи иска с правно основание чл.23 ал.1 от СК, да постанови решение, с което:

ОТМЕНИ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, нотариален акт № 180 том седми, рег. № 10048, дело № 1177 от 2020 год. от нотариус Красимира Кангалова, нотариус при съдебен район на Варненския районен съд по реда на чл. 587 ал.1 от ГПК съобразно правата на собственост по решението с правно основани чл.23 от СК.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Л.Г. Д., действаща чрез процесуалния си представител по пълномощие и съдебен адресат адв.Пламен Вълканов от САК, с който оспорва исковете.

В отговора се твърди, че първата от двете претенции е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, а втората претенция е недопустима.

Оспорва като неоснователен предявения иск с правно основание чл.23 ал.1 от ГПК.

Оспорва твърдението за пълна трансформация на процесния имот, като дарено на ищеца от неговата майка, като невярно, несъстоятелно и неоснователно. Оспорва като неверни и другите твърдения в ИМ, че процесния апартамент е бил изцяло и напълно построен от строителя.

Твърди, че договора за групов строеж в частта, отнасяща се до разпределянето на обектите между участващите в строежа, има значението на предварителен договор за делба. Закона е предвидил прекратяването на съсобствеността да стане по реда на чл. 34 ЗС във връзка с чл. 192, ал. 4 ЗТСУ (отм.).

С договора за групов и предварителното договорено разпределение на обектите с договора за групов строеж ищеца не е придобил право на собственост върху процесния по делото апартамент, като с договора страните са в облигационни отношения за построяване на договорената сграда, но не си създават и прехвърлят вещни права върху обектите на разпределение.

Според ответника състояние на апартамента при предаването му от строителя съответства на законната дефиниция на понятието „груб строеж" 4

(карабина), която се съдържа в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Ответника твърди, че макар за имота да е издадено Удостоверение за търпимост № 19/31.03.2014 г. сградата, в която се намира и апартамент № 5, не е била напълно завършена и след построяване на сградата в груб строеж (карабина), апартаментът не е предаден по установения ред от строителя с необходимите книжа и документи за неговото ползване.

Ответницата твърди, че строежа на сградата (в груб строеж) фактически приключил през 2000 год. Първоначално се извършили някои довършителни работи в апартамента, за да се пригоди за обитаване, като в малката стая се е измазана изцяло, а в голямата ответницата е залепила тапети, направила е цялостното почистване и миене.

След 2006 год. това единствено тя, с лични средства, търсила, купувала и доставяла на етапи, поради липса на материал или на работници за дадена работа, необходимите материали за довършване на апартамента. Извършила множество строително монтажни работи (СМР), тъй като терасите бяха без варо-циментова мазилка, подова замазка, настилка от теракот, шпакловка и и боядисване. Поставила ламинат и плочки, в стаите направила допълнителна циментова замазка за отстраняване на наранявания и изравняване, поради лошото първоначално изпълнение и състояние и след това се положил ламинат и теракот. Направила и допълнителна шпакловка по стените и таваните на тези помещения, заради некачествено изпълнения и наранявания по тях, както и се поставили тапети в антрето и кухненския бокс. Поставила и нови прозорци и врати към терасите от поливинилхлорид (ПВЦ).

Общата стойност на довършителните работи за пригаждане на апартамента за неговото ползване за жилище, които са осъществени изцяло с нейни лични парични средства, а някои от тях и с мой личен труд, възлизат на над 12 000 (дванадесет хиляди) лева по цени на дребно, включващи както цената на вложените материали, така и на труда за тяхното извършване.

Въвежда възражение, че съвместният принос на ответницата се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. В нашия случай докато е траел строежа на апартамента тя полагах грижи за домакинството и за цялото семейство. В това време ищеца изразходвал всички свои парични средства единствено и само за себе си и за удовлетворяване на своите лични нужди.

5

Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че акцесорната претенция с правно основание чл.537 от ГПК е недопустима.

С отговора са направени доказателствени искания.

Съдът намира предявения положителен установителен иск за допустим.

Предявения иск е с правно основание чл. чл.23 ал.1 от СК в вр. чл.124 от ГПК.

По допустимостта на иска.

Предявения иск е допустим.

Предявения иск е обусловен на наличието направен интерес, тъй като за ищеца съществува такъв, с който се отричат правата на собственост на ответницата върху процесния имот, удостоверени с констативния нотариален акт, тъй не придобит при режим на СИО. Като придобивно основание ищеца е посочил е трансформация на лични средства /извън семейни средства/ в право на собственост върху процесния имот.

Предявения иск е с правно основание чл.23 ал.1 от СК в вр. с чл.124 от ГПК.

Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ищеца е собственик на недвижимия имот придобит по време на брака му с ответницата, поради трансформация на лични средства, представляващи получено от ищеца дарение на идеална част от недвижим имот от своята майка.

По иска с правно основание чл. чл. 537, ал. 2, пр. 3 от ГПК, съдът намира иска за допустим и следва и служебно да отмени констативния нотариален акт, ако бъде уважена претенцията на ищеца.

В този смисъл този иск е допустим.

На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите твърдения, искания или възражения.

Съдът възлага в тежест на ищеца да докаже твърденията, с които обосновава иска, като следва да установи наличието на свое защитимо право, 6 засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича-лично имущество, което е трансформирано в процесния имот съобразно въведените твърдения-дарение на недвижим имот от своята майка, договор за групов строеж и изграждане на самостоятелния обект на собственост, без да са вложени семейни средства.

Съдът следва да възложи в тежест на ответника да докаже при условията на пълно и главно доказване, че изграждането на процесния имот е със семейни парични средства или с лични средства на ответницата.