Решение № 1650 от 19.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1650 гр. Варна, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100502108 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. А. П., чрез процесуален представител адв. Д. Д., срещу Решение № № 2474/25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 14570/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс”, кула Г следните суми: сумата от 204,84 лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактури, издадени в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. №1100219347, аб. № 2102003015, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 9,16 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.06.2021г., за които суми е издадена Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС, както и е осъден да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски в размер на 289,83 лева за исковото производство и сумата от 31,73 лева заповедното производство.

Въззивникът излага твърдения, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Неправилно първоинстанционният съд приел, че съгласно КССТЕ в обекта до демонтирането на СТИ 13.05.2021 г е ползван трифазен ток, тъй като в експертизата не бил формиран подобен извод. На следващо място жалбоподателят сочи, че в съдебното решение не са обсъдени всички негови твърдения и възражения, и в частност това, че между страните не е налице облигационно правоотношение, по силата на което той да се явява небитов абонат. В исковата молба било посочено, че титуляр на партидата е „Роста“ ЕООД, 1 с което ищцовото дружеството е в договорни отношения. Първоинстанционният съд не съобразил и настъпилите изменения в правната регламентация със Закона изменение и допълнение на Закона за енергетиката , обн. ДВ бр. 57/26.06.2020 г., които биха били относими ако се приеме, че въззивникът е небитов абонат на ел. енергия. Позовавайки се на §15, приет с цитираните изменения на ЗЕ, сочи, че не е получил уведомление за прекратяване на снабдяването. Не му е предлагано и сключване на типов договор от ищцовото дружество в предвидения в закона срок до 30.09.2020 г., респективно такъв не е сключван между страните. В заключение сочи, че ищецът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от действащите ОУ – да му изпраща фактура за дължимите суми, както и след незаплащане на същите в десетдневен срок да преустанови достъпа му до електроснабдяване. По гореизложените съображения моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "Енерго - Про Продажби" АД, представлявано от адв. Христо Игнатов, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в пълно съответствие с процесуалните и съдопроизводствените правила, и кореспондиращо със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Оспорват се възраженията на въззивника, че не е задължено лице по възникнали и съществуващи облигационни правоотношения по доставка на ел. енергия към процесния период. Излагат се твърдения, че доколкото той не е изпълнил задължението си по пар. 15 ПЗР на ЗЕ /ДВ бр. 57/2020г. в сила от 01.10.2020г./. до 30 септември 2020г. включително да сключи договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия, с който се сключва типов договор.

Позовавайки се на съдебна практика на Върховния касационен съд въззиваемото дружество сочи, че собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните от закона клиенти при доставката на електроенергия за битови и стопански нужди./чл. 92, чл.94а, във вр. чл. 97 ал.1 т.4 ЗЕ, във вр чл. § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ /. В това си качество, те са страна по продажбеното правоотношение с предприятието - краен снабдител и дължат цената на доставената електроенергия, доколкото между тях и доставчика не действа друга изрична уговорка. Писмената форма не е условие за действителност на договора. В заключение оспорва и възраженията във въззивната жалба относно липсата на основание за начисляване на процесните суми по съображения, че цената за достъп се заплаша за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия, а снабдителното дружество е резервирало мощност от 62.00 kw от капацитета на електроразпределителната мрежа за присъединените обекти на ответника. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на решението в обжалваните части с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд по искова молба на „Енерго-Про Продажби” АД срещу Н. А. П. по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 3780/28.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 10961/2021г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 484,20 лева, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност по фактура № 0297087327 от 20.07.2020, № ********** от 19.8.2020, № 0299158051 от 21.09.2020г., № ********** от 08.10.2020, фактури № 0300258097 от 20.10.2020, № 0301417546 от 19.11.2020, № ********** от 21.12.2020, № 0303722317 от 20.01.2021г., № 0304873092 от 18.02.2021, № 0306024336 от 19.03.2021г., № 0307180864 от 20.04.2021г., № ********** от 17.05.2021 , за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, кл. № 1100219347, аб. № 2102003015, ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 21,58 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва за периода от 10.08.2020г. до 25.06.2021г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с кл. № 1100219347, аб. № 2102003015 във връзка с продажба на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1, предназначен за стопански нужди.

Обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при резервирана мощност на капацитета на мрежата в размер на 62 кВт.

Съгласно чл.29 от ПТЕЕ освен цена за потребена ел. енергия, клиентите заплащали и цена за мрежови услуги, между които и достъп и пренос на ел. енергия. В тази връзка ищцовото дружество фактурирало и дължими суми за услугата достъп до електроразпределителната мрежа при резервирана мощност. Издадени били фактури в периода от 20.07.2020г. до 17.05.2021г. на стойност 484,20 лева, с получател Ж.Я.Д.. Разликата във вписания получател на услугата, обосновава с твърдения, че към този момент същият се водел титуляр на партидата на имота, но сумите били дължими от ответника в качеството му на собственик на имота.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от Н. А. П., чрез процесуален представител адв. Д. Д., с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационна връзка, по силата на която да се явява небитов потребител на ел. енергия. Твърди чрез през 2007г. с договор за покупко-продажба е придобил от дядо си Ж.Я.Д. и от баба си Н.Ф.Д. поземлен имот с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, находящи се в гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1.

Към този момент дядо му имал открити партиди и като битов, и като небитов потребител, тъй като бил регистриран като търговец. През 2021г. дядо му починал и се прекратила и търговската му дейност. Ответникът твърди, че не е правоприемник на търговското предприятие на дядо си и не се явява небитов потребител, не е сключвал договор с ищеца за доставка на ел.енергия като небитов потребител и не ползва ел.енергия за стопански нужди.

Сочи, че за периода от 2012г. до 2020г. не му е начисляване сума за достъп. Пренос и резервирана мощност като небитов потребител, като такава е започната да му се начислява от м.юли 2020г. Сочи се, че в ЗИД ЗЕ пар.15 (ДВ, бр.57/26.06.2020г.) е предвидено задължение в 30-дневен срок от влизане на закона в сила крайните снабдители да изпратят уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване на снабдяването с ел. енергия, считано от 01.10.2020г. на обекти, присъединени на ниво ниско напрежение. Твърди, че такова уведомление не е получавал. Не му бил предлаган и типов договор за клиент, който до 30.09.2020г. не е сключил договор с търговец на ел.енергия. Отделно от това, сочи, че не е получавал фактури с изискуемото съдържание по чл.18, ал.2 от ОУПЕЕ на ищцовото дружество, както и не е било прекъснат достъпа и снабдяването с ел. енергия при неплащане. Вместо това в период от 10 месеца ищецът му начислявал несъществуващи задължения. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените кумулативно съединени осъдителни искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Тяхната основателност е предпоставена от установяване от страна ищеца в условията на главно и пълно доказване на валидна облигационна връзка между страните, че е предоставил процесната услуга за посочения период, както и размера на дължимите плащания за нея, както и факта на изпадане в забава на ответника, поради която той му дължи мораторна 3 лихва за посочения период в претендираните размери.

Съгласно писмо от третото неучастващо лице „Електроразпределение Север“ АД, с което се предоставя изискана от съда информация, в информационната система на дружеството за адрес гр. Дългопол, ул. „Цар Борис” № 1 като титуляри с начална дата са вписани: Ж.Я.К., като битов потребител за обект с кл. № 1100219346, аб. № 2102003014 и Ж.Я.Д., като стопански потребител за обект с кл. № 1100219347, аб. № 2102003015. В писмото е изрично записано, че не са налични документи, въз основа на които са открити партидите за електрическа енергия за процесния обект с абонатен № 2102003015, или други документи удостоверяващи предназначението на обекта или предоставената мощност.

Видно от представените дванадесет броя фактури, въз основа на които ищецът претендира вземането си, а именно фактура № 0297087327 от 20.07.2020 на стойност 10.69 лв., № ********** от 19.8.2020 на стойност 47,35 лв., № 0299158051 от 21.09.2020г. на стойност 47.35 лв., № ********** от 08.10.2020 на стойност 35.14 лв., фактури № 0300258097 от 20.10.2020 на стойност 10.69 лв., № 0301417546 от 19.11.2020 на стойност 45.83 лв., № ********** от 21.12.2020 на стойност 47.35 лв., № 0303722317 от 20.01.2021г. на стойност 47,35 лв., № 0304873092 от 18.02.2021 на стойност 47.35 лв., № 0306024336 от 19.03.2021г. на стойност 47.35 лв., № 0307180864 от 20.04.2021г. на стойност 47.35лв., № ********** от 17.05.2021 на стойност 54.98 лв. всяка една от тях е с получател Ж.Я.Д..