Решение № 203 от 25.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г. при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г. Административно наказателно дело № 20255330206401 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №829212-F820475 от 30.05.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на В. В.

Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

По съображения изложени в жалбата, се иска от съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Не се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява, като не се представлява и от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К. Д., която излага съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и прави искане за потвърждаването му.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена на 25.04.2025г. проверка в търговски обект - магазин, находящ се в ***, стопанисван от *** било констатирано, че В. В. Г., ЕГН:********** - ***, лице присъствало на проверката и в качеството си на лице, което фактически е било длъжно да издаде касова бележка, е приела плащането в брой, без да издаде фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство модел „Tremol S25“ с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискалната памет ***, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2008 г. на МФ.

При извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на 1 брой дамска блуза на обща стойност 39,00 лв., заплатени в брой от Е.П. - проверяваща на В. В. Г., ЕГН:**********, последната приела плащането в брой като за извършената покупка не издала фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Tremol S25“ с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискалната памет ***, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 2008 г. на МФ.

Продажбата е следвало да бъде регистрирана с фискален касов бон №***, като с този номер е бил отпечатан дневен финансов отчет „X“ от проверяващите.

Извършеното нарушение било установеното и от наличието на положителна касова разлика в размер на 39,00 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ.

Проверяващите приели, че нарушението бил извършено на 25.04.2025г. в гр. Пловдив и било констатирано и документирано с ПИП cep. АА №0196168/25.05.2025г. и доказателствата към него и не е довело до неотразяване на приходи.

С оглед на горното свидетелката Е. М. – *** съставила на В. В. Г. АУАН № F820475/07.05.2025г., като квалифицирала нарушението по чл.185, ал.3 от ЗДДС. След като се запознала със съдържанието на акта жалбоподателката го подписала без възражения, като такива не били депозирани и в 2 законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което В.

В. Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителката Е.

Н. М., която поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи наказателното постановление и налагащи отмяната му като незаконосъобразно.

На първо място следва да се посочи, че актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.3 от ЗДДС, а в НП е посочена друга правна норма – тази по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Посочената от актосъставителя правна квалификация е некоректна на извършеното нарушение. При това положение следва да се приеме, че при съставяне на АУАН не е изпълнено императивното изискване на чл.42, т.5 от ЗАНН, касаещо посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. С некоректното квалифициране на деянието от актосъставителя се е стигнало до липса на реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН, който е задължителен и непосочването му нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е съществено, защото то ограничава нарушителя да разбере въз основа на коя законова разпоредба за него е възникнало задължението, което той не е спазил, за да организира правилно защитата си. Обстоятелствата, при които е осъществено едно административно нарушение, трябва да са съответни на изписването на самото административно нарушение в атакувания акт и на посочените законови разпоредби, които са нарушени, тъй като именно те определят рамката на административното обвинение.

Необходимо е да се отбележи, че административнонаказателното 3 производство се отличава с формалност, като всяка липса на реквизит или противоречие рефлектира и върху правото на защита на административнонаказаното лице.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Безспорно с тази разпоредба законодателят е дал възможност на наказващия орган да издаде наказателно постановление макар в АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния казус обаче констатираният порок не може да се санира с правна норма на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е нередовност на акта, а се явява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на нарушителя.

Наред с горното следва да се посочи, че е налице разминаване и в датата на извършване на нарушението, като в АУАН е посочена коректната дата – 25.04.2025г. /датата на извършената контролна покупка и извършената проверка/, а в НП като дата на нарушението е отразена 25.05.2025г. /която дата дори е следваща съставянето на АУАН/. Очевидно е, че в НП е погрешно посочена датата на извършване на нарушението, което представлява допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Тя служи за индивидуализация на деянието (наред с мястото и начина на неговото извършване), има значение за преценка за спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, а също така и с оглед формирането на сила на пресъдено нещо по отношение на конкретното нарушение, което следва да бъде с установена дата на извършване, за да не може лицето да бъде наказано впоследствие за същото нарушение. Следователно грешката при определяне на датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил. Това порочно засяга индивидуализацията на деянието и води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което пък определя неговата отмяна.

По горните съображения обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България 4

/ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 200 лева, следва да бъде с равностойност евро – 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №829212-F820475 от 30.05.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на В. В. Г., ЕГН:********** за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, с левова равностойност от 200 /двеста/ лева, на осн. чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5