Решение № 8756 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8756 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110116623 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявени от „ИСИ Б.К.“ ООД с ЕИК ***** срещу Д. Б., италиански гражданин, с ЛНЧ **********, иск по чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение съгласно чл. 8.1. на Трудов договор № 520 от 16.02.2021г. в размер на две брутни месечни заплати: 4 639,30 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2021г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от особен представител адв. В. Н., който оспорва изцяло претенциите и моли да бъдат отхвърлени. Навежда, че не е доказана процедурата по връчването на дисциплинарното уволнение, за да може да се направи извод, че същото е валидно.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Видно от приложените писмени доказателства между ищецът като работодател и ответника като работник е сключен Трудов договор № 530/16.02.2021г., като Д. Б.

/италиански гражданин/ ще работи при ищеца като „специалист продажби“ с място на работа гр. София. Договорът сключен със срок за изпитване 6 месеца, като след изтичането им се счита за такъв за неопределено време. Уговорено е брутно трудово възнаграждение 2319,65 лева месечно. Предизвестието за прекратяване е фиксирано на два месеца за всяка от страните – чл. 8.1. Данните за контакт в договора за ответника са : „Т.Б. и посочен телефон за връзка“, адрес гр. София, бул. „К Ал. Д“ № ***.

1

Ищецът – работодател на 25.06.2021г. е направил опит да изпрати документ на ответника, видно от обратната разписка, но ответникът не е намерен на адреса.

След това със Заповед № 463/23.06.2021г. по конкретно посочено основание: от 02.06.2021г. не се е явявал на работното си място без да е представял обяснения от негова страна, въз основа на поискани писмени обяснения на 10.06.2021г., изпратени по куриер и Констативен протокол от 23.06.2021г. на Д. Б. е наложено дисциплинарно наказание – уволнение.

Видно от Справка от НАП за подадени от ищеца уведомления на 24.06.2021г. е заверено уведомление за прекратяване за Д. Б..

Съгласно Констативен протокол на ч.с.и. Б. Я с рег. № *** и район на действие СГС от 27.09.2021г. на основание чл. 434 ГПК е съставен протокол, за неуспешен опит за връчване на документи по искане на ищеца до ответника. В същия е посочено, че длъжностното лице при ч.с.и. е извършило залепване по чл. 47 ГПК при посещения на адрес: гр. София, бул. „К Ал. Д“ № *** на 07.09.2021г. на „искане за писмени обяснения“ и също е посочено, че в двуседмичния срок Д. Б. не се е явил в кантората на ч.с.и. да получи документите.

Други доказателства не са искани, съответно не са събирани.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Искът е неоснователен. За да се присъди поисканото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ работодателят следваше да докаже, че валидно е извършил дисциплинарно уволнение. В случая има редица пропуски в самата процедура и така се стига до краен извод, че валидно уволнение няма. Конкретно работодателят – ищец първо е издал заповедта за уволнение /23.06.2021г./ след това автоматично – на следващия ден 24.06.2021г. е подал уведомление до НАП за прекратяване на трудовия договор /посоченото уволнение/ при положение, че изобщо заповедта не е влязла в сила, защото не е била връчена на работника /от който момент евентуално ще се счита, че влиза в сила/. Отделно три месеца след издаването на заповедта чрез ч.с.и. се опитва тепърва да връчи „искане за писмени обяснения“. Това връчване е валидно – има процедура по чл. 47 от ГПК, но предметът на залепване /документът/ не е заповедта, а искане за писмени обяснения.

За да има валидно налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение следва задължително да са поискани писмени обяснения от работника – чл. 193 от КТ. Тук такава процедура реално не е проведена. Писмени обяснения от Д. Б. се искат едва след постановяване на заповедта чрез връчване на уведомлението по чл. 47 ГПК.

Отделно посоченото нарушение – неявяване на работа „от 02.06.2021г.“ също не отговаря на законовите изисквания за конкретизация. Неявяването на работа по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, което означава, че следва да се посочат конкретни два работни дни като дати, в които 2 работникът не се е явил на работа. Изразът „от 02.06.2021г.“ не покрива това определение.

И не на последно място, искът е недоказан по размер. Определянето на обезщетения всякакви по КТ при прекратяване на трудовото правоотношение става когато се установи какво е било реално начисленото трудово възнаграждение за последния отработен месец, а не да се сочи уговореното в договора, защото тези числови величини са различни. Дори и да беше доказано, че има валидно уволнение, искът е недоказан по размер по изложеното.

По разноските

С оглед изхода на спора и особеното представителство за ответника, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ИСИ Б.К.“ ООД с ЕИК *****, със седалище: гр. София, бул. „П.Е.“ № 49, ет. 4, П.Б.Ц., срещу Д. Б., италиански гражданин, с ЛНЧ **********, роден на 24.04.1997г. иск по 221, ал. 2 КТ за осъждане ДА ЗАПЛАТИ сумата 4 639,30 лева, обезщетение съгласно чл. 8.1. на Трудов договор № 520 от 16.02.2021г. в размер на две брутни месечни заплати, ведно със законната лихва от 12.10.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3