Решение № 5911 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5911 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

И. Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100509954 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7755 от 26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, са отхвърлени предявените от И. К. Р. срещу К..М. научен център към БАН и Б. П. М. искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо И. К. Р., с ЕГН:**********, е извършена пряка дискриминация и тормоз по признак лично положение от страна на КирилоМетодиевски научен център към БАН, с Булстат:831143303, и Б. П. М., с ЕГН:**********, както следва: 1) дискриминация по см. на чл. 4 от ЗЗДискр, изразяваща се през периода м.08.2020-08.06.2021 г. в неоснователен отказ за обсъждане и отпечатване на монография „Възрожденският ахроничен разказ за покръстителната мисия на св.св. Кирил и Методий“ в издателството на КМНЦ, забрана да запише в монографията си, че работи в КМНЦ, и отказ да бъде допусната до конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“; обжалване на Болничен лист №№Е20210458318, Е202101104811, Е202110104839 /от 1 до 29 юни 2021г./, Болничен лист № Е20210458409/06.07.2021 г. /от 6 до 8 юли 2021г./ , Болничен лист № Е20210458419/09.07.2021 г. / от 9 до 14 юли 2021г./ , Болничен лист № Е2021157891/15.07.2021 г. /от 15 до 29 юли 2021 г./, Болничен лист № Е20211614078 и № Е20211614094 /от 30 юли до 11 септ . 2021 г. /, Болничен лист № Е2021217788 и № Е202212345404 /от 12 септ. до 24 окт.2021 г./, Болничен лист № Е20212345728 /от 24 окт. до 23 ноем. 2021г./, Болничен лист № Е20211756946 /от 24 ноем. до 1 дек. 2021г./, Болничен лист № Е20213369074 /от 2 дек. до 21 дек. 2021 г./, Болничен лист №Е20200841469 /от 21 дек. до 31 дек. 2021 г./, Болничен лист № Е20200842129 /от 31 дек. 2021 до 29 ян. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842130 /от 30 ян. 2022 до 25 февр. 2022 г./, Болничен лист № Е20200842131 /от 26 февр. 2022 до 27 март 2022 г./ ; 2 ) тормоз на по см. на чл. 5 от ЗЗДискр, както следва: на 05.01.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че пред директора и присъстващите служители, проф. Б. казала на И. Р., че неиното назначаване е едно изгърмяно място, „О.П. изгърмя темата за Възраждането, а на тази писта сте и Вие.

Публикувайте си труда където искате. И повече не желая да слушам от този и от онзи колко награди сте получили. Просто се чудя на наглостта Ви… Аз конфликт с И. нямам, колеги, 1 защото тя не е човек, когото уважавам достатъчно, за да вляза в конфликт с нея“; Б. М. не предприела никакви действия и мерки за прекратяването му и се обърнала към И. Р. с думите: „Вие, И., имате много количествени показатели, даже сте задминали като количество изискванията за доцент за сметка, по моя преценка, на качеството. Аз знам за хора, които са искрено възмутени от това, че сте давали доклади; не съм била на изнасянето, но съм чувала лоши думи. Доколкото ми е известно, Вие се провалихте в един конкурс, който беше обявен в Института по балканистика, и този провал е поредният... Вие не сте се оженили за мястото си , това място е на Центъра, ако искате да напуснете, напуснете. ...Няма да Ви пусна без съдебни битки, не сте се оженили за място си и при развода с КМНЦ няма да вземете детето си. ...Вие сте в заблуждение, че сте ценна.“ и И. Р. да се радва сама на наградата, която получила за монографията си; на 20.04.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че след изказване на И. Р., че след изтичане на 3 г. от навършване на 65 г. е добре професори да не работят на щат в БАН, за да има щат за млади колеги, пред всички проф. Ч. казал на И. Р. и – „Мен много ме е страх от юристи и затова няма да давам такива оценки за интелектуалните й възможности... Предполагам, че нейната цел е да закрием КМНЦ по някакъв начин, но от това тя няма да стане по-изтъкната в науката, нито монографията й, която аз изчетох с интерес, ще стане подобра. Нищо няма да стане! .... Накрая ще стане много неприятно за някой от нас тука, да знае! Предложенията за пенсиониране са комични и не са подходящи за от хора с висше образование и титли.“; на 26.05.2021 г. с това, че в сградата на КМНЦ, когато И. Р. завела две молби и една докладна в залата за заседания служителят М. В. я блъснала; на 07.07.2021 г. с това, че служителят М. В. при среща на улица в гр. София заплашила И. Р., че ще бъда „разсипана“ от ръководството на КМНЦ и ще изхвърчи от БАН, но тя ще остане; на 08.06.2021 г. на заседание на ОС на КМНЦ-БАН с това, че проф.Б. и проф. Ч., във връзка с молба на И. Р. да се публикува на интернет платформата на КМНЦ линк за телевизонно предаване, с което се популяризира нейна монография, са казали, че щом е такъв откривател Кирило-Методиевски научен център да се преименува на Кирило-Методиевски откривателски център; да се въздържат в бъдеще от понататъшни нарушения; и да заплатят солидарно сумата 2706,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на горепосочените актове на дискриминация и тормоз, за закупени лекарства, разходи за санаториум, разходи за медицински изделия, разходи за транспорт, сторени през периода 01.08.2021-31.07.2022 г., и сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на горепосочените актове на дискриминация и тормоз.

Със същото решение И. К. Р. е осъдена да заплати на К..М. научен център към БАН на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2600 лева – съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата И. К. Р., чрез адв. В., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и нeoбоснованост на изводите. Намира за неправилен извода на съда, че научният съвет ad hoc на КМНЦ се занимавал с отпечатването на научните трудови от издателството на КМНЦ – „Палеобулгарика“. Сочи, че по делото е доказано, че към действащият към процесния период научен съвет е създаден с решение на УС на БАН от 04.04.2012 г. за провеждане на процедури за заемане на академични длъжности на конкурси за докторанти в КМНЦ, като той няма никакво отношение към издателството и решенията, касаещи отпечатването на научните трудове. Сочи, че съдът е игнорирал представената по делото молба от ищцата за участие в конкурс за доцент в КМНЦ и вместо това в решението е направен извод, че ищцата искала конкурс за себе си.

Поддържа, че личното положение на ищцата следва да бъде сравнено с положението на други лица от научния състав на КМНЦ, които са написали монография или приравнени на нея трудове, които са били публикувани от издателството на КМНЦ, били са обсъдени след публикуването им от научния колектив, явили са се на конкурс, обявен за целта в КМНЦ за по-висока научна степен с посочените монографии или трудове. Поддържа, че по отношение не ищцата е бил осъществен тормоз по признака „лично отношение“, което е довело до прояви на грубо и подигравателно отношение към нея. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало по-неблагоприятното третиране на ищцата отколкото са били третирани други лица от научния състав на КМНЦ при сравними сходни обстоятелства.

Твърди, че от приетите по делото писмени доказателства се установявало, че докато в КМНЦ е отказано представянето на втората монография на Р., КМНЦ е организирало 2 представяне на монографията на С. Б., Е.Д., М.И. и др., както и че са налице доказателства за монографии и приравнени на тях трудове, които не са били обсъдени от научния състав на КМНЦ преди явяване на конкурс и заемане на академична длъжност „доцент“, респ.

„професор“, но такова условия и изискване е било поставено пред ищцата по отношение на втората й монография от ръководителите на КМНЦ. Твърди, че по отношение на оценка на изпълнението на трудовите задължения са били определени дискриминационно различни критерии от тези на останалите с оглед личното отношение към нея от страна на директорката М. и нейната заместничка Б., както и че не са и били предоставени равни възможности за повишаване на професионалната й квалификация, за професионално израстване и израстване в длъжност, не са били приложени еднакви критерии при оценка на длъжността, така както повелява нормата на чл. 15 ЗЗДискр. Твърди, че е била проявена дискриминация и чрез обжалването на всичките болнични листи и неизпращането им в НОИ въпреки потвърждаването им от ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК, при положение че по делото е била представена справка, видно от която нито един болничен лист на друго лице не е бил обжалван в КМНЦ. Акцентира, че това е първият и единствен случай, в който в КМНЦ и в БАН се отказва представяне на отпечатана вече монография пред колеги с отговора, че това не може да се осъществи, защото монографията не е издадена от издателството на КМНЦ.

Твърди, че това, че монографията трябвало да бъде предварително обсъдена в разширено заседание на ОС, което да даде оценка дали има качеството на хабилитиран труд, представлява по-неблагоприятно третиране на ищцата отколкото са били третирани останалите членове на научни състав на КМНЦ, явили се на конкурси. Сочи, че ръководителите на КМНЦ не само са отказали монографията на Р. да бъде издадена от издателството на КМНЦ, но са и забранили на Р. да упомене в тази монография, че работи в КМНЦ, не разрешили обсъждането й след публикуването от научния колектив на центъра, въпреки че от него са били обсъждани и представяни трудове, публикувани от други издателства и от лица, които не са част от колектива на КМНЦ. Оспорва извода на съда, че директорката М., нейната заместничка Б. и Ч. просто изразили мнение за ищцата и нейната работа на заседанията от 05.01.2021 г. и 20.04.2021 г. Счита, че с цитираните в ИМ диалози и реплики, потвърдени с представените преписи на протоколите от заседанията, директорката, нейната заместничка и Ч. са осъществили нежелано поведение по отношение на Р., което е имало за цел и е довело до накърняване на достойнството й. Сочи, че по делото е било безспорно установено, че на 26.05.2021 г. на работното си място в КМНЦ Р. е била нападната физически и без причина от М. В. в присъстввието на М.И. и съпруга на ищцата, както и че макар и да е помолила директорката М. да вземе мерки, за да спре тормозът срещу нея, М. не е изпълнила задълженията си по чл. 17 ЗЗД. Сочи, че във връзка със създалата се ситуация на тормоз и дискриминация Р. неколкократно е искала срещи с М., но последната блокирала телефона и не отговаряла на подадените молби. Намира за доказана причинно-следствената връзка между осъществените дискриминация и тормоз и влошеното здравословно състояние на ищцата, за което по делото били събрани медицински документи и приета СМЕ. С оглед подробно изложените съображения моли съда да отмени решението на Софийски районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Кирило-Методиевски научен център към БАН (КМНЦ) и Б. П. М., чрез адв. А. А., в който е изложено становище за нейната неоснователност. Поддържа, че решението е валидно, допустимо и правилно и моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ищцата, чрез адв. В., с пълномощно по делото, като на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр държавна такса не се дължи, поради което въззивната жалба е допустима.

Определение № 16963 от 01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 10015/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 159277/2024 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца И. К. Р., не е обжалвано и е влязло в законна сила.