Определение № 769 от 20.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. София, 12.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100606739 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по постъпили жалби от частния тъжител Е. Д. М. и отделно от повереника му – адв. Ю. от САК срещу разпореждане от 20.09.2023г. по НЧХД № 9304/2023г. по описа на СРС, 115-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по частната тъжба.

В жалбата, подадена от тъжителя, се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Повереникът на свой ред намира атакувания акт за неправилен и незаконосъобразен, като изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд, че в жалбата се сочат данни за извършено престъпление по чл.286 от НК, доколкото няма данни срещу подсъдимата да е повдигнато обвинение от Прокуратурата. Иска се отмяна на горепосоченото постановление и връщане на делото на друг състав от СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

По тъжба от 11.02.2019г. на частния тъжител Е. Д. М. срещу Д.Л.В. е образувано първоинстанционното производство по НЧХД №3535/2019г. по описа на СРС, 7-ми състав. С разпореждания от 03.04.2019г. и 22.12.2021г. съдията-докладчик е давал изрични и задължителни указания на частния тъжител за привеждане за частната тъжба в съответствие с изискванията на 1 чл.81, ал.1 от НПК, като е определял достатъчно дълъг срок, съобразявайки обстоятелството, че частният тъжител изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в СЦЗ. След като са изтекли повече от 2 месеца от връчването на последното съобщение, указанията не са били изпълнени, поради което с разпореждане от 22.03.2022г. наказателното производство по НЧХД №3535/2019г. по описа на СРС, 7-ми състав е било прекратено на основание чл.24, ал.5, т.2 от НПК.

След обжалване на разпореждането от 22.03.2022г. състав на СГС е отменил същото и върнал делото на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него с решение по ВНЧД №549/2023г. по описа на СГС, НО, 14-ти състав, от 28.06.2023г., влязло в сила на същата дата.

По същата тъжба /посочена по-горе/ в СРС е образувано НЧХД №9304/2023г., което с разпореждане от 20.09.2023г. /предмет на настоящото производство/ съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.1 от НПК, като е приел, че посочените от тъжителя фактически твърдения, а именно, че подсъдимата, в качеството си на свидетел по наказателно производство, му е приписала извършване на престъпление по чл.339 от НК, не съдържат признаците на осъществени престъпления от частен характер и конкретно на „клевета“, както и че изложените в тъжбата обстоятелства изпълват състава на престъплението набедяване по чл.286 от НК.

За прецизност следва да се отбележи, че в диспозитива на атакуваното разпореждане е посочено, че същото може да се обжалва пред СГС в петнадесетдневен срок от получаване на съобщението, а съгласно обнародваните изменения в НПК и по-конкретно чл.250, ал.4 от кодекса /ДВ, бр.48 от 2023г./: „Разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора“, т.е. срокът за обжалване е седемдневен. Независимо от това, настоящият състав констатира, че и двете жалби /от частния тъжител и от неговия повереник/ са подадени в срок.

Въз основа на изложените факти за съдържанието на тъжбата и движението на делото, съдът намира следното от правна страна:

Въззивните жалби на ч. тъжител и повереника му са неоснователни.

2

В наказателните производства от частен характер частната тъжба е процесуалният документ, който, освен че поставя началото на съдебното наказателно производство, е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита. За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл.81, ал.1 от НПК, освен, че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението, тоест законодателят е поставил изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде същата годна да инициира наказателно производство. Едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е същата да съдържа достатъчно данни за твърдяното престъпление, което се преследва по частен ред. За да се приеме, че това законово условие е налице, то частната тъжба следва да съдържа пълно, ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание на всеки един и на всички съставомерни признаци на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези изисквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение.

Поради това и след като има процесуалното задължение да предаде на съд само обвинения в престъпление и то такова, което се преследва по тъжба на пострадалия, съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл.250, ал.1, т.1 от НПК.

Законодателят изрично е предвидил правомощие на съдиятадокладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл.81, ал.1 от НПК, което от своя страна означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление, съответно каква би била правната квалификация на същото.

Настоящият въззивен състав намира, че депозираната тъжба действително не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като в 3 същата липсва изложение на обстоятелства, въз основа на които обективно да се прецени, че на определени дата, час и място, чрез осъществяването на съответни действия, точно определено лице е осъществило деяние /деяния/, които да изпълват състава на едно или няколко престъпления, чието наказателно преследване се инициира от пострадалия по реда на чл.247, ал.1, т.2 от НПК. Тази инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 от НПК. Нещо повече, към настоящия момент са налични и други правопогасяващи факти, водещи до прекратяване на наказателното производство.

С оглед съображенията, изложени по-горе, настоящият въззивен съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното разпореждане съдията-докладчик законосъобразно е упражнил процесуалната си власт да прецени дали съдът е сезиран с годно обвинение, което може да инициира наказателно преследване, което се преследва по тъжба на пострадалия.

На следващо място, въззивният съд се солидаризира със становището на първата инстанция, че в тъжбата не са изложени в достатъчна степен конкретизирани обстоятелства, които биха предпоставили повдигане на обвинение за извършени престъпления по чл.146, чл.147 и чл.148 от НК. В частната жалба липсват съответните признаци на конкретните вменени с нея извършени деяния, съответно не може да се установи отрицателното им въздействие върху нормалното развитие на обществените отношения, т.е. тяхната обществена опасност. Следва да се отбележи, че наказателната репресия е оправдана само тогава, когато тя представлява реакция срещу засягането на обществени интереси по такъв начин, че именно от гледна точка на последните, да е нужно нейното използване. В противен случай, когато отрицателното въздействие на дадена проява върху действителността е непълно, неточно и повърхностно, използването на наказателната репресия на свой ред засяга обществените интереси, а оттук се явява обществено неоправдано и недопустимо.

На следващо място, при преценка на обстоятелствата дали деянието е съставомерно следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи от състава на престъплението, всички особености, характеризиращи извършването на конкретното деяние.

За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“, по 4 смисъла на чл.147, ал.1 и сл. от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл.147, ал.1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно негово минало или настоящо поведение, укоримо от гледна точка на господстващия морал, прояви от личния му живот, негови обществени изяви или отрицателни качества, които са, от една страна, неверни, а от друга – характеризират отрицателно личността на пострадалия, като по този начин накърняват доброто му име в обществото. В конкретния случай дори в самата тъжба не се са посочени такива твърдения /изрази/, отнесени към конкретно лице, а именно срещу тъжителя.

Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл.147, ал.1 от НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на сочения престъпен деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, т.е. отново е налице отрицателно влияние върху доброто му име.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема доводите на първата инстанция, че инкриминираните с тъжбата изрази, които са категоризирани от тъжителя като клеветнически, не биха могли да бъдат подведени нито под признака „унизителни за честта и достойнството на конкретна личност“, нито под „разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“, нито под този „приписване на престъпление“. В този смисъл и изводът, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, респ. липсва тъжба, се явява правилен, доколкото същата не съдържа твърдения със съдържание, насочено към конкретно лице или които описват морално укоримо от страна поведение от страна на тъжителя, респ. водещи до накърняване на доброто му име в обществото, като не може да се приеме и че с инкриминираните изрази му е било приписано извършване на престъпление.

5

За пълнота следва да се отбележи, че доколкото в атакуваното разпореждане се навеждат изводи за евентуално извършено престъпление от общ характер, а именно такова по чл.286 от НК, то според константната практика на ВКС /предишен ВС/ даването на неверни показания от свидетел не съставлява набедяване, а лъжесвидетелстване. Така или иначе, ако действително са налице данни за извършено престъпление от общ характер, то евентуалното образуване на наказателно производство е от изключителна компетентност на прокуратурата.

Предвид посочените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и в нея не се излагат твърдения за престъпление от частен характер, доколкото липсват факти и обстоятелства, с които да се описва състав на престъпление по текст от НК, както и да се иска ангажирането на наказателна отговорност по реда на частното обвинение спрямо посоченото физическо лице.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 20.09.2023г.

№9304/2023г. по описа на СРС, НО, 115-ти състав. по

НЧХД

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________