Акт от 29.12.2015, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 538 гр. Велико Търново, 29.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 547/2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на М.П.М. *** против Ревизионен акт №

Р-04001114001153-091001/22.04.2015г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 229/17.07.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са установени задължения за внасяне общо в размер на 51 885.98 лв., в т. ч. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9841.17 лв. и лихви 3484.16 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 13690.04 лв. и лихви – 7325.98 лв.; здравноосигурителни вноски в размер на 7097.26 лв. и лихви 2528.17 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 5220.38 лв. и лихви – 2698.82 лв.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че констатациите в ревизионния акт и решението са неправилни и необосновани, постановени при явно противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че неправилно органите по приходите са направили и констатация, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което са приложили особения ред за извършване на ревизионното производство. Неправилни намира мотивите в РА за несъответствие на доходите му за ревизираните периоди с установените превишения. Липсвали данни относно конкретни суми на извършените от ревизираното лице разходи. В допълнение неправилно и необосновано не била призната декларираната към 01.01.2008г. от ревизираното лице сума в размер на 880 123.50 лв. Счита, че НАП е обвързан от решение № 17771 от 28.10.2014г. на Софийски градски съд, съгласно което той и брат му М. П.М. ставали собственици на 900 000 евро. Неправилни намира извода, че недекларираните получени през 2008г., 2009г. и 2010г. доходи обосновават наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Алтернативно, ако не се приеме, че към 21.02.2007г. не е разполагал при равни права със сумата 900 000 евро, моли по отношение на определените с РА ЗОВ при липса на предходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправната норма, да се приеме, че е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. с чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Алтернативно моли да се уважи частично подадената жалба в частта, която се отнася за периодите 2008г., 2009г., 2010г. и от 01.01.2011г. до 15.02.2011г. Представя писмени бележки вх. № 6416/23.12.2015г. Претендира за присъждане на разноски по производството в размер на 500лв.

Ответната страна – директорът на Д”ОДОП” гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да дадат основание за промяна фактическите и правни констатации на органите по приходите. Подробни съображения за установените в хода на ревизията обстоятелства, които доказват констатациите в РА излага в писмени бележки вх. № 6380/22.12.2015г. По тези съображения, моли да се потвърди РА. Претендира присъждане в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2086 лв., за които представя списък.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:

Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт Ревизионен акт № Р-04001114001153-091-001/22.04.2015г. на ТД на НАП Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 229/17.07.2015г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който са установени задължения за внасяне общо в размер на 51 885.98 лв., в т. ч. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9841.17 лв. и лихви 3484.16 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 13690.04 лв. и лихви – 7325.98 лв.; здравноосигурителни вноски в размер на 7097.26 лв. и лихви 2528.17 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 5220.38 лв. и лихви – 2698.82 лв.

Процесният

РА е издаден въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001114001153-020-01/30.09.2014г., връчена на 10.10.2014г., изменена със ЗВР № Р-04001114001153-020-02/08.01.2015г.

Ревизирания период е 01.01.2008г. – 31.12.2013г. и касае задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и осигурителни вноски на самоосигуряващо се лица за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.

В резултат на проведеното ревизионното производство е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-04001114001153-092-001/24.03.2015г., връчен на 25.03.2014г. Срещу РД не е направено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден обжалваният РА.

С обжалвания РА по реда на чл. 122 от ДОПК, предмет на настоящото производство, са установени задължения общо в размер на 51 885.98 лв., в т. ч. за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 9841.17 лв. и лихви 3484.16 лв.; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 13690.04 лв. и лихви – 7325.98 лв.; здравноосигурителни вноски в размер на 7097.26 лв. и лихви 2528.17 лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 5220.38 лв. и лихви – 2698.82 лв.

РА е връчен на жалбоподателя на 24.04.2015г.

Недоволен от него той го е оспорил по административен ред, като с Решение № 299/17.07.2015г. директорът на Д“ОДОП“ – Велико Търново, връчено на 03.08.2015г. го е потвърдил.

Недоволен от РА, ревизираният го е оспорил по съдебен ред с жалба изпратена чрез решаващия орган до съда с вх. № 4002/05.08.2015г., съдържаща се в плик с пощенско клеймо от 03.08.2015г. Въз основа на нея е образувано производство по настоящото административно дело.

М.П.М. е местно лице, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене в България, гр. Габрово и в качеството си на такова е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в България и от чужбина. Не е семеен и няма деца. От 1998г. е имал регистрация по ТЗ към Агенцията по вписванията в срок до 31.12.2011г. съгласно §. 4 от ПЗР на Закона за търговския регистър, на което основание регистрацията му е прекратена. Жалбоподателят е заявил писмено, че не е извършвал дейност в качеството си на ЕТ, не притежава дялове и не участва в управлението на търговски дружества.

По справка в информационната система на НАП няма сключени трудови договори, нито твърди получени доходи от трудови-правни отношения.

За ревизирания период М. е самоосигуряваща се лице. Има подадена декларация по чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, в която е посочено започване на дейност на ЕТ „М.М.“, считано от 27.10.1998г. и начало и вид на осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт от 20.11.1998г. Основанието за самоосигулаване като ЕТ е прекъснато от 01.01.2012г., тъй като ЕТ не е пререгистриран в Търговския регистър. За това обстоятелство лицето е уведомило ТД на НАП В. Търново, с декларация вх. № 1795-2/11.09.2014г. по описа на ТД на НАП В. Търново, с декларация вх. № 1975-2/11.09.2014г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч. Независимо от декларираните обстоятелства, М.М. не е внасял осигурителни вноски и не е подавал декларация за размера на дължимите от него осигурителни вноски.

С протокол № 0693139/23.10.2014г. е приобщен за целите на ревизионното производство Протокол № ПФ-11-1414174/18.09.2014г., ведно със събраните към него доказателства, в т. ч. ИПДПОЗЛ изх. № 1795/10.05.2014г. и представените в отговор от лицето доказателства и писмени обяснения, събраната информация за притежаваните банкови сметки и банкови извлечения за движението на суми по тях, събрана информация за притежаваните имущества, за получени доходи, финансирания и направени разходи, за осигуряването на лицето и др. При проверката е установено несъответствие между направените разходи и получените доходи от М.М. за всички проверявани данъчни периоди. Относно регистрацията му като ЕТ „М.М.“ е установено, че в това си качество лицето не извършвало дейност.

На жалбоподателя са връчени ИПДПОЗЛ изх. № Р-04001114001153-040-01/19.11.2014г. и ИПДПОЗЛ изх. № Р-04001114001153-040-02/06.01.2015г., с което са изискани доказателства относно имущественото състояние на ревизираното лице, получени доходи и направени разходи, сключените договори за предоставяне на юридически услуги на „ОЗК-Застраховане“ АД и получените във връзка с това доходи, както и относно основанието, на което са постъпили от трети лица следните суми по банковите му сметки – 3920 евро на 21.04.2010г. в „Уникредит Булбанк“ ОД, 1340 лв. на 10.11.2009г. в „Юробанк и Еф Джи България“ АД и 2000 лв. на 15.01.2010г. в „Юробанк и Еф Джи България“ АД.

С т. 4 от ИПДПОЗЛ изх. №

Р-04001114001153-040-02/06.01.2015г. от М. е изискано да представи доказателства, относно декларираното наследство в размер на 880 123.50 лв. и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2008г.

За периода 01.01.2008г. – 31.12.2013г. задълженото лице няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. През 2008г. са му изплатени доходи от „ОЗК-Застраховане“ АД по извънтрудови правоотношения, които не са декларирани от него. В подадената от „ОЗК-Застраховане“ АД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ е посочен размер на изплатения доход – 32 421.63 лв. и удържан данък върху общия доход – 2431.63 лв.

Въз основа на представените от задълженото лице договори и разходни касови ордери и представените от застрахователната компания договори и сметки за изплатени суми е установено, че през 2008г. на М.М. са пратени в брой по РКО № 464/23.07.2008г. – 5000 лв., по РКО № 465/23.07.2008г. – 5000 лв., по РКО № 530/22.08.2008г. – 5000 лв., по РКО № 531/22.08.2008г. – 10 000 лв. и по РКО № 620/01.10.2008г. – 5000 лв.

С декларация вх. № 3776/23.03.2015г. ревизираното лице е декларирало, че е предоставило получените от „ОЗК-Застраховане“ АД суми на майка си М.М. за погасяване на задължения по кредитни карти. С писмо вх. № 4063/27.03.2015г. М.М. е представила три броя разписки за получени от М.М. суми – Разписка от 24.07.2008г. за сума в размер на 10 000 лв., разписка от 23.08.2008г. за сума в размер на 15 000 лв. и разписка от 01.10.2008г. за 5000 лв.

В хода на ревизията са изискани данни и сведения от ревизираното лице, от „Уникредит Булбанк“ АД и БНБ гр. София, от Драматичен театър „Гео Милев“, гр. Стара Загора и от Държавен куклен театър гр. Стара Загора. Относно сумата 3920 евро от „Уникредит Булбанк“ АД е предоставен суифт за получения превод, от който не може да се установи наредителят и основанието на което е предоставена сумата. От драматичен театър „Гео Милев“ гр. Стара Загора и от Държавен куклен театър гр. Стара Загора е отговорено, че не са сключвали договори с М.М. и не са имали финансови взаимоотношения с това лице. От страна на жалбоподателя в хода на ревизията не са представени никакви документи и писмени обяснения.

От предоставените от банките банкови извлечения за движението по сметките на М.М. е установено, че се е разпоредил с получените 3920 евро на 21.04.2010г., като ги е изтеглил на три пъти – на 21.04.2010г. – 1000 евро; на 23.04.2010г. – 1500 евро и на 28.04.2010г. – 1400 евро; постъпилите 2000 евро са изтеглени на 18.01.2010г., а за постъпилите 1340 лв. на 10.11.2009г. няма данни да са върнати или да се изтеглени в брой. Изтеглените суми от банковата сметка на М. са взети предвид от ревизиращите органи в приходната част на паричния поток.

На М.М. е отпуснат и усвоен заем от „Юробанк и Еф Джи България“ в размер на 30 000 лв., сумата от който е преведена по банкова сметка *** М. за покупка на имот. Погасяването на заема е ставало чрез преводи от М. М.. От същата банка на М.М. е била издадена и кредитна карта, с която лицето е оперирало през целия ревизиран период – теглени са суми от АТМ и са извършвани плащания за стоки и услуги на значителна стойности, които впоследствие са възстановявани. Други източници на придобити парични средства за ревизираните периоди не са установени.