Решение № 436 от 20.11.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Перник, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500603 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 10/19.01.2023 г. по гр.д. № 1153/2021 г. на Районен съд – Радомир, поправено с Решение № 124/23.06.2023 г., е признато за установено по отношение на В. П.

В., И. Е. В. и Л. Е. В., че Н. В. Л., В. Ф. Л., В. Д. Д., П. Д. Д., Ю. И. Г., Л. И. Н., Г. Х. С., Ц.

С. С., Л. С. Х., С. Е. А., С. К. К., Д. П. К., Б. П. Б., С. Е. А., А. Е. А., М. Е. А., К. Г. Р., В. М.

С., Г. М. С., Р. Г. Д., В. М. М., Г. М. Г., В. К. Т., С. М. Т., Д. М. В., К. С. Т., С. С. С., Й. С. П.,

В. С. М., В. Е. Ц., Й. И. А., С. А. С., Я. А. С., К. С. А., И. К. С., Б. К. С., Й. С. С., А. Д. Т.,

Ю. Д. В.,, И. К. М., К. Б. М., Т. Б. М., В. Д. Д., Ю. В. Д., Д. В. В., К. В. А., Н. В. А., А. К. А.,

М. Л. В. и П. Л. М., са собственици на стопанска сграда - телчарник, представляваща сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № РД-1118 от 16.05.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта от 27.07.2021 г., със застроена площ от 522 кв. м, брой етажи - 1 (един), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, с площ на имота от 4652 кв. м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за стопански двор, категория на земята - 0, номер по предходен план ***, при съседи: ПИ с 1 идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата в размер на 1075,00 лв., представляваща сторени деловодни разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК В. П. В., И. Е. В. и Л. Е. В. са обжалвали първоинстанционното решение като се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени подробни съображения. Излага се, че по делото не е установено качеството на ищците на правоимащи, поради което липсва правен интерес от водене на предявения иск. Счита, че квотите на ищците са произволно посочени и незаконосъобразно съдът е приел, че същите притежават качеството на лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. са техни наследници с право на дялове от имуществото на организациите по пар. 12 на ЗСПЗЗ, каквато е представлявало ТКЗС „***“, с. ***. Сочи, че по делото е безспорно, че ответниците са наследници по закон на купувача по договора от 14.09.1994 г. - Е. Б. В., като в договора няма отбелязване, че същият е действал в качеството си на пълномощник за закупуване на сградата „телчарник“, поради което следва да се приеме, че е закупил същата за себе си, а не за другиго. С оглед изложеното възразяват срещу извода на районния съд, че Е. В. е представлявал всички правоимащи на търга за закупуване на имущество на бившето ТКЗС „***“, с. *** и телчарникът е заплатен с талони на правоимащите, отразяващи дела им в имуществото на ТКЗС. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответниците, че фактурата е издадена на Е. Б. В., както и че не е представен оригиналът й, за да се установи дали записването „и други правоимащи“ не е дописано. Отбелязват, че представеният Протокол от 15.05.2004 г. не носи подписа на Е. В., тъй като процесната сграда е индивидуална собственост и не може да бъде предмет на разглеждане от комисията, която е разглеждала въпроса с наема. Считат за неправилен и изводът на съда, че от събраните гласни доказателства се установява, че ищците са започнали да владеят процесната сграда от датата на покупко-продажбата. Сочи още, че в исковата молба са претендирани отделни квоти от ищците, а съдът приема, че телчарникът е тяхна обща собственост по давност, с което се е произнесъл свърхпетитум. Съдът не бил съобразил и доказаното по делото извънсъдебно признание на собствеността на ответнциите от страна на ищците, което изключва възможността имотът да е придобит от тях по давност поради липсата на намерение за своене. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане и на разноските за производството по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна чрез пълномощника си адв. Б. е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че към исковата молба е представен списък на всички лица, притежаващи купюри за закупуване на имущество от активите на бившето ТКЗС, както и размера на притежаваните купюри, като ищците са собственици или техни наследници, за което са представени доказателства по 2 делото. Сочи, че от протокол на ОС на правоимащите на ***, общ. ***, проведено на 20.08.1994 г. за избор на лице, което да ги представлява на търговете, провеждани от ТКЗС***, за продажба на имуществото и сградите на ТКЗС в ***, единодушно е избран за техен представител Е. Б. В., на който да се предадат талоните за участие в търга. Видно от представените договори представителят на правоимащите е участвал в проведените търгове на 14.09.1994 г. в с. *** и е закупил имуществото на ТКЗС, находящо се в *** селскостопански инвентар, склад с навес и парцел № ***, пилищарник и парцел № ***, телчарник с площадка и парцел № ***, на обща стойност 259 284 лв., платена с талоните на правоимащите, за която е издадена фактура № ***от *** на ТКЗС „***“ с. ***. След закупуването на имотите същите са започнали да се владеят от правоимащите на ***.

Твърди се, че първоначално сградите са използвани като складови помещения, но поради негодността на част от тях били разрушени, а единствената годна сграда - телчарника, се владее от правоимащите лично или чрез отдаване под наем и до настоящия момент.

Възразяват, че показанията на свидетеля Р. Г. Н. и неговата бивша съпруга, че са владели телчарника за себе си, не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което молят да не бъдат взимани предвид при постановяване на решението. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноските за производството по делото.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че съгласно протокол от 26.08.1994 г. от проведено общоселско събрание на правоимащите и техните наследници общото събрание е взело решение, с което е избрало Е. В. да представлява всички правоимащи и да участва като техен представител на търга за закупуване на имущество на бившето ТКЗС „***“, с. ***. Ликвидационният съвет на ТКЗС „***“, с. *** е провел търг за обекти, намиращи се в стопанския двор на ***, според който Е.

Б. В. е спечелил търг за сграда - телчарник на стойност 176 774 лева, внесени в касата на ТКЗС „***“, с. *** с фактура № *** с получател Е. Б. В. и други правоимащи от ***, от която е видно, че е бил закупен телчарник с площадка, находящ се в *** за сумата от 176 774 лева, като във фактурата изрично е отбелязано „платено с талони“. Изготвен е договор за покупко - продажба от 14.09.1994 г., сключен между ликвидационния съвет на ТКЗС „***“, с. *** и Е. Б. В..

Във връзка с твърдението на ищците, че след закупуването на имотите същите започнали да се владеят от правоимащите на *** и да се управляват от тях пред РС са разпитани свидетели. От показанията на свидетелите Т. И., Г. А. и С. Г. пред РС се установява и общият извод от показанията им е, че периодично са се провеждали търгове за закупуване на имущество на ТКЗС „***“, с. ***. На бившите член - кооператори са били 3 раздавани бонове и с тях е можело да участват в търговете. На проведено общоселско събрание през 1994 г. за представляващ всички правоимащи е бил избран Е. В., който е следвало да се яви с техните бонове и да участва при наддаването за закупуване на процесната селскостопанска сграда - телчарник. След закупуването на сградата същата започнала да се ползва от всички правоимащи, които през годините са я отдавали и под наем. В сградата правоимащите складирали земеделска продукция. Организирали бригади, които почиствали сградата, като всички правоимащи я ползвали като своя и имали съзнанието, че тя е тяхна собственост и никой не им е забранявал да я ползват. След години се установило, че всъщност Е. В. е закупил телчарника за себе си в лично качество, а не като представляващ правоимащите. Семейството му никога не е работило в ТКЗС. От 1994 г. до настоящия момент закупеното имущество, вкл. и сградата - телчарник, се ползвали от правоимащите, които на общоселско събрание взели решение за отдаването на процесната сграда под наем на Г. Н., като след изтичането на срока на договора телчарникът се ползвал от правоимащите за съхранение на селскостопанска продукция и торове и всички решения, свързани с ползването му, се вземали от тях. В момента в сградата се съхранявал слънчоглед. Правоимащите правели частични ремонти на сградата, почиствали и косели прилежащия терен. Наследниците на Е. В. не са стопанисвали и владели сградата и не са предявявали претенции, че е тяхна собственост.

Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които подробно излагат непосредствените си впечатления за осъществяваната върху имота фактическа власт, същите са взаимно непротиворечиви и изхождат от лица, които са с преки и непосредствени впечатления за целия период и са възприели лично обитаването на имота и отношенията във връзка с тях и кореспондират и на останалите доказателства по делото /свидетелите са заемали длъжността кметски наместник на *** последователно през целия процесен период и до настоящия момент и знаят и имат непосредствени впечатления/.

Гореобсъдените доказателства по делото установяват, че ищците притежават качеството на лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, респ. са техни наследници с право на дялове от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато е представлявало ТКЗС „***“, с. ***. Според чл. 52 от ППЗСПЗЗ, делът на всеки собственик се е формирал като част от общата стойност на имуществото, без оглед на неговото натурално и веществено съдържание. Лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ са имали правото да получат своя дял в собственост или съсобственост, а предоставянето на имуществото се е извършвало в натура или в пари от ликвидационния съвет (чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, редакция, ДВ бр. 72/1993 г.). На член-кооператорите, независимо дали са внесли земя или са участвали само с труда си, се определя дял от общото имущество по правилата, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 - 52 от ППЗСПЗЗ. Поради спецификата на тази съсобственост - голям брой съсобственици с относително малки дялове, необходимостта да се зачита колективният интерес и да се осребри имуществото, с оглед остойностяване на дяловете, законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество - чрез възлагане на лице с право на дял или ако няма желаещ - чрез търг - чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

4

Законодателят е предвидил правен механизъм за разпределяне имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ и облекчена форма за продажба на недвижимото им имущество. Спецификата на тази продажба на търг налага тя да бъде извършвана чрез пълномощник, което също е предвидено изрично в закона.

Съдът приема, че при провеждането на търга и сключването на договора за покупко продажба от 14.09.1994 г., Е. Б. В. е действал в качеството си на пълномощник на всички правоимащи лица по чл. 27 ЗСПЗЗ, т. е. не е закупил имущество на бившето ТКЗС „***“, с.