Решение № 3723 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3723 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330103139 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са от К. М. К. против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лв., представляваща възнаградителна лихва, дадена без основание по недействителен договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ***, както и за осъждане на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 20 лв., недължимо платена по договор за възлагане на поръчителство от ***, ведно със законните лихви от датата на депозиране на исковата молба – 18.02.2025 г., до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца К. К. и първия ответник „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ***, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 200 лв. в срок до 13.11.2022 г. На същата дата между ищеца и втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД бил сключен договор възлагане на поръчителство по кредита, според който кредитополучателят се задължил да заплати възнаграждение за предоставеното обезпечение в размер на 98,96 лева. Ищецът изпълнил изцяло задълженията си по двата договора като плащал на първия ответник, а той превеждал съответните части от възнаграждението на поръчителя. Търсените за връщане суми се явявали 1 дадени без основание.

Наведени са множество алтернативни възражения за недействителност на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство – на ищеца е все едно кое от тях ще се приеме за основателно, стига съдът да уважи искането му за връщане на недължимо платените суми: твърди се, че в договора за потребителски кредит не бил разписан действителният размер на годишния процент на разходите, с което се нарушавали императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК; ГПР бил различен от посочения в договора, което представлявало заблуждаваща търговска практика, водеща да неравноправност на уговорката за ГПР и нищожност на тази клауза; разходите, които следвало да извърши кредитополучателят за заплащане на фирмата – поръчител не били включени в уговорения ГПР, с което се нарушавали императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК; посочването на ГПР, който не съответства на реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД, с които се оспорват предявените искове. Оспорват да са сключени сочените от ищеца договори. Оспорват да са получавали суми от ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

В открито заседание по делото съдът е допуснал по реда на чл. 214 , ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска против „Кредит Гаранция“ ЕООД, като същият се счита предявен за 50,60 евро /превалутирани 98,96 лева/.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Видно от представения договор за кредит, сключен на *** между ищеца К. К. (кредитополучател) и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД (кредитодател), разписката за усвоена сума и съставения погасителен план, на ищеца са били предоставени финансови средства в размер на 200 лева, които той е следвало да върне в срок до 13.11.2022 г. с лихва в размер на 9,04 лева, при ГПР съгласно приложение № 1 от 42,16%. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора в петдневен срок от сключването на договора кредитополучателят се задължава да предостави един от три лимитативно изброени видове обезпечение – поръчителство от две избрани от кредитополучателя физически лица, поръчителство от одобрен от кредитодателя професионален гарант или банкова гаранция.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от представения договор за възлагане на поръчителство, сключен на същата дата между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД (професионален гарант, одобрен от кредитодателя), същият произвежда действие, в случай че ищецът не предостави в срок друго 2 обезпечение съгласно договореното с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Уговорено е професионалният гарант да получи възнаграждение за това, че е поръчителствал по процесния договор за кредит, съгласно таблицаприложение.

От заключението по ССчЕ, изготвено от вещото лице Т. Р., което се кредитира от съда като правилно и обосновано, се установява, че К. К. е платил за възнаградителна лихва по процесния договор за кредит парична сума в размер на 9,04 лева /т. е. 4,62 евро/, а за възнаграждение на поръчителя – 98,96 лева /т. е. 50,60 евро/.

По правото:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК).

От заключението на вещото лице се установи, че ищецът е дал на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД парична сума в размер на 9,04 лева /т. е. 4,62 евро/ за възнаградителна лихва по сключен помежду им на *** договор за кредит, а на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД - 98,96 лева /т. е. 50,60 евро/ за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство по договора за кредит. Ответниците следваше да докажат, че имат основание да задържат получените суми. Това в случая не бе сторено по долуизложените съображения.

Ищецът признава в исковата молба, че е предал на ответниците процесните суми въз основа на сключени помежду им договори. Навежда обаче множество възражения за недействителността на същите. Те са в насока, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а поради това договорът за възлагане на поръчителство следва да е лишен от основание, респ. платените суми подлежат на връщане като дадени без основание. С цел да се извърши преценка за наличие на основание за даването, следва да се пристъпи към разглеждане на въпроса за действителността на сключените съглашения.

Като взе предвид характеристиките на съглашението, което се сочи като основание за престацията, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор, сключен с потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че 3

ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид посочените в договора за кредит компоненти на ГПР (стр. 2), явно е, че възнаграждението за поръчителя „Кредит гаранция“ ЕООД не е включено в него. Възнаграждението съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора за кредит. По делото се установява, че не само предоставянето на обезпечение е условие за сключването на договора, а и „Кредит Гаранция“ ЕООД е поръчител по подразбиране. Свързаните с ангажирането на последния разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посоченият в приложение № 1 към договора ГПР в размер на 42,16 % не отговаря на действителния такъв.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“

Що се касае до договора за възлагане на поръчителство, съдът намира следното: основанието за сключване на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е типичната причина, поради която тя се сключва. Като се съобразят правата и задълженията на страните по процесния договор за гаранция, следва да се приеме, че се касае до договор, който по правната си характеристика представлява договор за поръчка: по силата му „Кредит гаранция“ ЕООД, натоварено по възложение от кредитополучателя, следва да извърши правно действие – да встъпи в дълг като солидарен длъжник по задължения на ищеца по кредит, сключен с трето неучастващо по делото лице – „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Каузата на договора за поръчка, когато той е възмезден (какъвто е настоящият случай) е „давам, за да направиш“.

Дори „Кредит гаранция“ ЕООД да изпълни уговореното, то няма да произведе никакъв правен ефект – касае се до встъпване в солидарна отговорност, поръчителстване по недействителен дълг. Това лишава 4 сключената сделка от кауза, прави я удар във въздуха. Ето защо, договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 – поради липса на основание. Даденото по него подлежи на връщане.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че искът против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е доказан в основание, а що се касае до размера му – същият се намира за доказан до сумата от 9,04 лева /т. е.

4,62 евро/, за горницата до пълния претендиран размер от 10 лева /т. е. 5,11 евро/, същият е неоснователен и ще се отхвърли.

Искът против „Кредит Гаранция“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е доказан изцяло в основание и размер и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода от спора по съразмерност на ищеца К. К. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 134,60 евро, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-н К.. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 200 евро, от които по съразмерност следва да се присъдят на процесуалния представител 180 евро.

В диспозитива на решението всички суми ще бъдат посочени в евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, да заплати на К. М. К., ЕГН **********, парична сума в размер 4,62 евро /четири евро и шестдесет и два евроцента/, заплатена без основание от последния на дружеството като възнаградителна лихва по недействителен договор за потребителски кредит тип кредитна линия – на момента № ***, сключен помежду им, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска - 18.02.2025 г., до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата между присъдената сума и пълния претендиран размер на иска – 5,11 евро /превалутирани 10 лева/.