Определение № 51678 от 19.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51678 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110125405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която адвокат ответникът иска изменение на решението в частта за разноските като бъде постановено присъждане на сумата от 411,66 лева адвокатско възнаграждение в заповедното вместо присъдената 153,47 лева.

Молбата е изпратена за становище на насрещната страна и в установения срок е постъпил отговор с който се взема становище за нейната неоснователност.

Съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение а аргументите за това са следните:

Съдът е определил възнаграждение в размер на 200 лева за депозиране на възражение.

За да приеме, че на ответникът му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в този размер съобрази следното:

Касае е са за бланково възражение, което е приложено към заповедта за изпълнение.

В заповедта са дадени указания за попълването на възражение на общоупотребим български език. Процесуалният представител на ответника не се е ангажирал да обоснове възражението, с която обосновка адвокатите в подобни случаи типично оправдават искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Налице са противоречия в изложените твърдения в заповедното е представен договор за безплатна правна помощ, а в исковото е представен договор който има характер на разписка.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Обстоятелството че ответникът се е съгласил да заплати необосновано висок адвокатски хонорар за възложената работа (платено адвокатско възнаграждение от 500 лева за услуга за извършване на фактическо действие от подписване и подаване на празен документ, който е предоставен от съда) представлява ярък пример за автономията на волята.

Тежестта от този необосновано висок хонорар обаче не следва да се поема от ищеца.

Действително ищецът е отговорен за разноските и неговата отговорност е деликтна. В съдебната практика на ВКС се казва: Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и От тази отговорност никоя 1 страна не е и не може да бъде освободена. (в този смисъл са постановени ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 87 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

102 ОТ 12.06.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1911/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

264 ОТ 05.06.2018 Г. ПО Ч. Т. Д. № 343/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. В случая обаче заплащането на необосновано високия адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца, а от автономията на волята на ответника.

Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на всеки един от процесуалните представители на ответниците отговаря на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокатите, както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в размер повисок от определения с постановеното решение.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 398815/08.12.2024г. на С. И. П. за изменение на решението от 19.11.2024г. в частта за разноските.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3