Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9297 от 14.07.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1478/2026
Вид
Решение № 9297
Подписан
14.07.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Янка Ганчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9297

Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20267050701478 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Х. Н., [ЕГН], от [населено място], м-ст „********“ [ПИ], депозирана чрез пълномощник адв. Й. А. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2208012/09.05.2026 г., издадена от К. Т. Й. – ***** към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП на Н. е приложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалния закон и при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Излагат се доводи, че към момента на извършената проверка жалбоподателят не е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство, тъй като предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296146/21.04.2026 г. е било спряно с определение на Административен съд – Варна. Иска се отмяна на процесната заповед и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. А., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си, като сочи и постановеното Решение № 8849/07.07.2026 г. по адм. д. № 1314/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296146/21.04.2026 г.

Ответникът – младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител гл.юриск. Г. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че към момента на извършената проверка са били налице всички законови предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите правни разпоредби, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2026 г. спрямо жалбоподателя е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296146, с която на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Заповедта е оспорена пред Административен съд – Варна, като с Определение № 5565/04.05.2026 г., постановено по адм. д. № 1314/2026 г., съдът е спрял предварителното  изпълнение. От представената по делото справка за нарушител/водач се установява, че въз основа на това определение на 11.05.2026 г. е извършено възстановяване на отнетото свидетелство за управление.

На 09.05.2026 г. около 12:19 часа в [населено място], на [улица], жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Хонда“ с рег.№ [рег. номер]. За извършената проверка му бил съставен АУАН серия GA № 4764312, в който е прието, че управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по административен ред със Заповед № GPAM-1296146/21.04.2026 г.

Въз основа на така съставения АУАН на същата дата е издадена процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2208012/09.05.2026 г., с която регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена за срок от шест месеца.

В хода на настоящото съдебно производство съдът служебно е изискал информация относно развитието на адм. д. № 1314/2026 г. По делото е представено Решение № 8849/07.07.2026 г., постановено по същото дело, с което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296146/21.04.2026 г. е отменена като незаконосъобразна. Решението е окончателно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената по административната преписка Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Варна се установява, че издателят на процесната заповед е надлежно оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Заповедта е постановена в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност.

Оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което не се констатират нарушения относно формата на административния акт.

При издаването на заповедта не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които самостоятелно да обосновават нейната незаконосъобразност.

Спорът между страните е относно наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 ЗДвП, както и в останалите изрично предвидени от закона хипотези.

В случая административният орган е приел, че е налице именно хипотезата на управление на моторно превозно средство след лишаване от право да се управлява по административен ред, като този извод е основан на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1296146/21.04.2026 г., с която на жалбоподателя временно е било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

По делото е приобщено Решение № 8849/07.07.2026 г., постановено по адм. д. № 1314/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което посочената заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението е окончателно и е влязло в сила.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Наред с това разпоредбата на ал. 2 предвижда, че новите факти от значение за делото, настъпили след издаването на акта, се съобразяват към момента на приключване на устните състезания.

Трайно установената практика на Върховния административен съд приема, че новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са тези от действителността, които имат значение на юридически и доказателствени факти за спорното правоотношение. Когато последващ административен акт е издаден въз основа на друг административен акт, който впоследствие е отменен с влязло в сила съдебно решение, тази отмяна представлява нов факт, който съдът е длъжен да съобрази при осъществяване на съдебния контрол, тъй като след отпадането му фактическите основания на последващия административен акт се явяват недоказани (в този смисъл Решение № 6803 от 20.05.2013 г. по адм. д. № 569/2013 г., VII отделение на ВАС, Решение № 2043 от 12.02.2013 г. по адм. д. № 6225/2012 г., I отделение на ВАС, Решение № 1628 от 04.02.2013 г. по адм. д. № 11086/2012 г., VII отделение на ВАС и др.).

Настоящият случай е аналогичен. Процесната заповед е издадена въз основа на приетото от административния орган, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по силата на Заповед № GPAM-1296146/21.04.2026 г. След приключване на административното производство, но преди постановяване на настоящото решение, тази заповед е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Отмяната представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който съдът следва да съобрази при решаване на спора.

При тези данни съдът приема, че е отпаднало фактическото основание, въз основа на което административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Поради това оспорената заповед противоречи на материалния закон и следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 АПК.

При този изход на правния спор, своевременната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените в съдебното производство разноски се явява основателна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение в размер на 615 € и документ за платената държавна такса от 5,11 €, които следва да се възложат за плащане на ответника.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правната сложност на спора, проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия и положения от процесуалния представител труд, договореното възнаграждение не надхвърля значително минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което не са налице предпоставките за неговото намаляване.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ХХІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на В. Х. Н., [ЕГН], от [населено място], м-ст „********“ [ПИ], депозирана чрез пълномощник адв. Й. А. от ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2208012/09.05.2026 г., издадена от К. Т. Й. – ******* към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП на Н. е приложена принудителна административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна да заплати на В. Х. Н., [ЕГН], от [населено място], м-ст „*********“ [ПИ], сумата от 620,11 евро(шестстотин и двадесет евро и единадесет евроцента) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�