Решение № 448 от 05.05.2016, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E

№ 175 05.05.2015 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Жана

Кметска прокурор като разгледа докладваното от съдия

Д.Динкова гр.дело номер 54 по описа за 2015 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Сибанк“

ЕАД с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612, район Красно село, бул

„Цар Борис III” №1, представлявана от главния изпълнителния директор Петър Гроздев Андронов и изпълнителния директор Франк

Т Джи М Янсен, чрез пълномощника Р.С., против А.С.И. – Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Б., ЕГН **********,***, за обявяване за недействителен по отношение на ищеца „Сибанк“ АД брачен договор от 11.02.2010 г., сключен между А.С.И.-Б., ЕГН **********, и Н.Г.Б., ЕГН **********, заверен с акт № 65 регистър

№ 1543/2010 г. на нотариус Валери Манчев, вписан в том I, акт № 211, номер на двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията – Бургас и том I, акт № 49, номер на двойно входящия регистър 873 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията - Несебър,с който е преуреден режима на съпружеска имуществена общност и е прехвърлена припадащата се на първия ответник А.С.И.-Б. половина - 1/2 (една втора) идеална част от следните недвижими имоти: 1.

Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, на улица „Трета” № 15, а именно: 1/2 /една втора/ идеална част от югозападен близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/ квадратни метра, представляващ реална част от едноетажна вилна сграда - близнак, която сграда съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, изграден върху държавен имот съставляващ по документи за собственост парцел IX в квартал 7 по плана на вилна зона „Зора“, община Несебър, урегулиран от 720 квадратни метра, при граници на парцела по нотариален акт: улица, парцели X, IV и парцел VIII, понастоящем попадащ в границите на урбанизирана територия на гр.

Несебър, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор *** - улица „Трета“, поземлен имот с идентификатор *** поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор***. 2.Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, на улица „Трета“ № 15 /петнадесет/, а именно:

360/720 /триста и шестдесет седемстотин и двадесети/ идеални части от имот съставляващ по документи за собственост парцел IX /девети/ в квартал 7 /седми/ по плана на вилна зона „Зора“ община Несебър, урегулиран от 720 кв.м., при граници на парцела по документи за собственост: изток - парцел VIII, запад - парцел X, север - парцел IV и юг - улица, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ***- улица „Трета“, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** 3.Недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, община Созопол, област Бургас, на улица „33-та“ № 2, а именно: 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8 по плана на гр. Созопол, местността „Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с графично изчислена площ от 1254 кв.м., при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***. 4. Недвижим имот, находящ се в град Созопол, община Созопол, област Бургас, местност „Буджака“, на улица „33-та“ № 2, а именно: двуетажна вилна сграда № 1 тип

„близнак“, която сграда съгласно технически инвестиционен проект, одобрен от гл. архитект на община Созопол на 14.03.2002 год. е със застроена площ от 127 кв.м. и разгърната застроена площ от 162.70 кв.м., разположена на две нива, както следва: първи етаж застроен на кота 0,00 /нула/ и кота + 1,35 /плюс едно цяло и тридесет и пет стотни/, състоящ се от: покрита тераса, дневна, мини кухня, стълбище към втория етаж, спалня и сервизно помещение /баня-тоалетна/, разположени огледално съответно за всеки близнак и втори етаж застроена на кота + 2,70 /две цяло и седемдесет стотни/, състоящ се от спалня, баня, открита тераса и вътрешно стълбище, разположени огледално съответно за всеки близнак, при съседи на жилищната сграда - от четири страни - външен зид, която сграда съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, построена в източната част на съсобствения урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8, по плана на гр. Созопол, местността „Буджака“, целия с площ по документи от

1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с графично изчислена площ от 1254, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, в който имот са построени още две вилни сгради в режим на хоризонтална съсобственост.

От фактическа и правна страна ищецът поддържа, че е кредитор на първия ответник с парично вземане в размер на 254 013,09 евро главница и 18 000 лв. съдебни разноски, установено с неприсъствено решение от 10.12.2010 год. на СГС по гр.д.№3332/20210 год.

Поддържа се също, че на 11.02.2010 год. ответницата се е разпоредила с ½ ид.ч. от притежаваните от нея недвижими имоти в гр.Несебър и гр.Созопол, придобити по време на брака на ответниците и със съвместен принос на съпрузите, с брачен договор със заверка на съдържанието и подписа, извършени от нотариус В.Манчев, с който ответниците са се споразумели, че имотите се получават в изключителна собственост от ответника Н.Б. и той става техен едноличен собственик. Твърди се от ищеца, че тази сделка го уврежда, тъй като с брачния договор практически всички недвижими имоти, които е притежавала първата ответница, са били „изведени“ от нейния патримониум, върху тях не може да бъде насочено принудително изпълнение и кредиторът да се удовлетвори. Ищецът твърди също, че вторият ответник е знаел , че така описаната сделка уврежда кредитора, тъй като сключването на договора съвпада по време с предприетите действия по принудително изпълнение срещу длъжника, вкл.налагането на запор върху вземането за издръжка в полза на ответницата по брачния договор. Като допълнителни аргументи се сочат прехвърлянето само на „голата“ собственост, липсата на причина да бъде сключен брачния договор, доколкото съпругата не е изпаднала в невъзможност да се издържа, а съпругът не ползва имотите за търговски или инвестиционни цели, сключването на анекс след началото на принудителното изпълнение, с който ответниците са уговорили отпадане на задължението за издръжка. Поради брачната връзка между съдоговорителите, ищецът се позовава на презумпцията за знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

Ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват иска. Заявяват, че вземането на ищеца произтича от авалирането от ответницата на договор за банков кредит, сключен между ищеца като кредитор и „Авоар груп“ ООД като кредитополучател (основен длъжник). Навеждат доводи, че павловият иск може да бъде предявен само за действия и сделки, сключени от длъжника, но не и за такива, сключени от поръчителя. С това обосновават довод за недопустимост на претенцията. На второ място се сочи, че се атакува цялата сделка, но за дълг само на единия съпруг, което противоречи на задължителната съдебна практика по ТР №5/2013 год. на ОСГТК на ВКС). Считат, че разрешението, дадено с горното тълкувателно решение, следва да намери приложение и в конкретния случай, въпреки, че не е извършено съвместно разпореждане от съпрузите в полза на трето лице, тъй като със сключването на брачния договор СИО върху вещта, предмет на договора, се прекратява по силата на самия закон – чл.27 ал.3 от СК. Оспорва се твърдението на ищеца, че всички имоти, предмет на договора, са придобити в режим на СИО и със съвместен принос. Излагат се доводи, че имотите под №1 и №4 са изцяло лична собственост на ответника Н.Б., тъй като първият е придобит без принос на ответницата и при пълно заплащане на цената му още преди брака, а вторият – с изцяло лични средства, чрез трансформация на лично имущество, евентуално – при изключителен принос, евентуално – при принос на втория ответник, значително надхвърлящ приноса на съпругата. Заявяват, че със сключването на сделката не е целена и не е настъпила увреда в интересите на кредитора – от една страна, предмет на договора е имущество изключителна собственост на ответника-съпруг-недлъжник, поради което сделката не уврежда интересите на кредитора, от друга – вторият ответник не е знаел и не е бил информиран, че съпругата му е менителничен поръчител по договор за кредит на „Авоар груп“ ООД, което е неизправен длъжник. По отношение на имотите под №2 и 3 се заявява, че сделката е възмездна и уговорената насрещна престация е задължението за заплащане на месечна издръжка.

Ответниците твърдят, че анексът за освобождаване от задължение за издръжка е бил сключен поради влошаването на здравословното състояние на втория ответник.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от първата ответница, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е безспорно, че на 11.02.2010 год. между двамата ответници е сключен брачен договор със заверка на съдържанието и подписа, извършени от нотариус В.Манчев, с който ответницата се е разпоредила с ½ ид.ч. от притежаваните от нея недвижими имоти в гр.Несебър и гр.Созопол, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност на основание чл.19 от СК (отм.), като ответниците са се споразумели, че имотите се получават в изключителна собственост от ответника Н.Б. и той става техен едноличен собственик. Със същия договор страните са се съгласили, че съпругата си запазва правото на ползване върху тази ½ ид.ч. от имотите пожизнено и безвъзмездно (чл.3); че недвижимите имоти, предмет на договора, се считат изключени от семейната имуществена общност от датата на нотариалната заверка (чл.4); че по отношение на останалото имущество, придобито от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос се прилага законовия режим на имуществена общност, независимо от това на чие име е придобито (чл.5); че имуществото, което съпрузите ще придобиват по време на брака занапред става лична собственост на съпруга, на чието име е придобито, т.е. ще се прилага режим на разделност (чл.6). В чл.7 от договора съпрузите са уговорили, че Н.Б. ще заплаща месечна издръжка на съпругата си в размер на 4 000 лв., дори и при прекратяване на брака поради развод без оглед на вината. На 22.03.2011 год. съпрузите са сключили анекс №1 във формата на договора, с който са се съгласили задължението за заплащане на издръжка по чл.7 от договора да отпадне.

Разпечатката съдържа 29 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c9b8ad6-b7c5-4e3e-b72c-52c61f80fb04