Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3055 от 20.05.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8403/2023
Вид
Решение № 3055
Подписан
20.05.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3055 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100508403 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на И.

С. Н. срещу Решение 13630 от 28.11.2022г., постановено по гр. д. № 11451/2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в, в частта, с която са уважени, предявените от „Топлофикация София“ЕАД искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.07.2018г.30.04.2019г., в размер на 1270,00 лева, цена на услугата „Дялово разпределение“ в размер на 30,20 лева за периода 01.07.2018г.-30.04.2019г. , мораторна лихва върху цената на ТЕ в размер на 372,53 лева за периода 15.09.2018г.-05.08.2021г..

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради липса на представени изравнителни сметки и лишаване от възможност да ги оспори, липса на доказателства за годност на общият топломер и водомер, за въвеждане на абонатната станция в експлоатация по реда на нормативните актове. Неправилно изчислени били сумите приети за погасени по давност.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

След служебна проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

1

По отношение неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Ответника жалбоподател не е депозирал отговор на исковата молба. Съгласно задължителната практика на ВКС обективирана в ТР 1/2013г. в срока за отговор на исковата молба ответника ( в случая жалбоподателя) е длъжен да изчерпи всички възражения основани на известни му към този момент факти. В противен случай те се преклудират. В конкретния случай ответника като не е подал отговор на исковата молба е загубил възможността да релевира изложените в жалбата му оплаквания.

Същият е собственик на имота и като такъв е могъл да узнае при полагане на необходимата грижа твърдените от него обстоятелства, досежно въвеждането в експлоатация на абонатната станция и годността на средствата за търговско измерване.

Следва да се посочи, че случая е без значение дали абонатната станция е въведена в експлоатация по реда на ЗУТ. Досежно отношенията има значение годността на измервателните средства (общ топломер и водомер) , но ответника не е релевирал в срока по ГПК такива възражения и съответно въззивния съд не може да ги разглежда.

Освен това изрично в съдебното заседание на СРС той е заявил, че не оспорва количествата потребена енергия.

Досежно погасителната давност. Заявлението по чл. 410 ГПК, с което предвид спазването на срока по чл. 415 ГПК е прекъсната давността е от 23.08.2021г.

Следователно погасени по давност са всички прогнозни месечни вземания (които имат самостоятелност и са различни от изравнителните вземания), чиято изискуемост е настъпила преди 23.08.2018г. Съгласно ОУ на ищеца, приложими между страните месечните вземания са с падеж 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят.

Към 23.08.2021г. изискуемостта на вземането за м.07.2021г. не е настъпила и давност за него не е изтекла. Изискуемост на вземането за м.06.2021г. е настъпила на 16.08.2021г. – преди тригодишния срок броен от 23.08.2021г. назад. Следователно и всички вземания преди него част от процесния периода са погасени по давност, както правилно е приел и СРС. По неправилен метод (на пропорционалност) е определено месечното вземане. Както се посочи месечните вземания са самостоятелни, а след издаване на изравнителните сметки в зависимост от резултата може да възникне допълнително вземане за доставчика на енергия или да възникне вземане за връщане на суми на клиента (ако разбира се е плащал месечните вземания).

В случая според представените изравнителни фактури месечните вземания за периода от м.05.2017г. до м. 06.2018г. са общо 1437, 87 лева. Само тази сума е погасена по давност. Съобразно изравнителните сметки за първия под-период има за 2 доплащане сума от 55,32 лева, която е с изискуемост от 15.09.2018г. и не е погасена по давност. За втория под-период реално потребна ТЕ е на стойност от 1524.51 лева, като към нея следва да се добави сумата за доплащане от 55,32 лева или ответника поначало дължи общо 1579,83 лева. СРС е уважил искът за цена на ТЕ за по-малка сума. Решението не е обжалвано от другата страна, а съгласно ГПК положение на обжалвалия решението не може да се влошава без жалба от другата страна и ще следва да се потвърди.

По-малка от реално дължимата е и признатата сума за мораторна лихва и в тази му част решението също подлежи на потвърждаване.

По отношение на сумата представляваща цена на услугата „Дялово разпределение“ няма конкретни оплаквания в жалбата и съдът не може да ревизира изводите на СРС.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция, като претендира юрисконсултско възнаграждение от 400,00 лева, което СГС намира за прекомерно и следва да се присъдят 100.00 лева.

РЕШИ:

Потвърждава Решение 13630 от 28.11.2022г., постановено по гр. д. № 11451/2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в в обжалваните му части.

ОСЪЖДА И. С. Н. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл.

**** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3