Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 06.07.2022, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Гражданско дело 138/2022
Вид
Решение № 147
Подписан
06.07.2022
В сила
26.07.2022
Състав
Мария Джанкова Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.124 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Айтос, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20222110100138 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К.Я.Я., ЕГН ********** и С.Д.Я., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: с.С., общ.Р., обл.Б., ***, действащи чрез адв.Т.Х. – БАК против Х.З.Х. и Е. М. Х., двамата с посочен адрес за призоваване: гр.Б., ***. С исковата молба ищците по делото молят:

На осн. чл.108 от ЗС да бъде установено по отношение на ответниците Х. З. Х., EГH ********** и Е.М.Х., EГH **********, че 14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, заключени между оградата деляща имотите и вътрешната регулационна линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с. С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., съставляваща реална част от ДВОРНО MЯCTO цялото с площ пo графични данни от 368 (триста шестдесет и осем) кв.метра, с административен адрес: *** с. С., ***, общ. Р., обл. Б., съставляващо урегyлиран поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот сто четиридесет и втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7 (седми) пo плана на с.С., общ. Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., с отреждане - за жилищни нужди, при граници: от югоизток - улица; от югозапад - улица; от северозапад - УПИ IX- 144; от североизток - УПИ VII-141, ведно с построените в имота ДBУETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА CГPAДA (2МЖ) със застроена площ от 94 (деветдесет и четири) кв. метра и Р3П 188 (сто осемдесет и осем) 1 кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра, пo силата нa Договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост № 333 от 17.12.2013г., вписан в CB при PC Айтос с вх.рег. № 4585, акт № 11, том 17 oт

19.12.2013г., са собственост на ищците К. Я. Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, след което ответниците Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да бъдат осъдени да преместят съществуващата ограда на вътрешната регулационна линия между УПИ 1Х-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с. С., общ.

Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., с което да предадат на ищците К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, в качеството им на собственици, фактическото държане на гореописаните 14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, заключени между оградата, деляща имотите и вътрешната регулационна линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с. С., общ. Р., което фактическо държане осъществяват без правно основание.

Наред с това се моли за постановяване на съдебно решение, по силата на което: ответниците Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да бъдат осъдени да изхвърлят строителните отпадъци, получени в резултат oт събарянето на МАСИВНА СГРАДА (MC), в изпълнение на Заповед № PД-08-719/10.11.2021г. на Кмета на Община Р., влязла в сила на 02.12.2021г., с което същите да преустановят неоснователните си действия, c кoитo пречат на ищците К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, да упражнят пълноценно своето право на собственост върху собственият им недвижим имот, a именно: ДBOPHO MЯCTO с площ пo графични данни от 368 (триста шестдесет и осем) кв,метра, с административен адрес:

*** , съставляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот сто четиридесет и втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7 (седми) пo плана на с. С., общ.

Р., одобрен със 3аповед № 754 oт 23.04.1960г., с отреждане - за жилищни нужди, при граници: от югоизток - улица; от югозапад - улица; oт северозапад - УПИ 1Х-144; от североизток - УПИ VII-141, ведно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (2МЖ) със застроена площ oт 94 (деветдесет и четири) кв. метра и РЗП 188 (сто осемдесет и осем) кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв.Т.Х. - БАК поддържат становище, за основателност на исковете към момента на предявяването им, като 2 признават, че впоследствие процесната ограда и строителни отпадъци са премахнати, но сочат, че това е сторено от ответниците след завеждане на делото. Ето защо и претендират заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.

С исковата молба е предявен ревандикационен иск по чл.108 от закона за собствеността (ЗС), съдържащ в себе си установителен иск за собственост по чл.124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), както и негаторен иск – с правно основание – чл.109 от ЗС.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от името на ответниците Х.З.Х. и Е.

М. Х. е представен писмен отговор. Със същият не се оспорва допустимостта на исковата претенция, но ответниците излагат подробно становище по същество на спора и в частност за неоснователност на предявените искове. Не спорят относно посочения от ищците факт, че имотите им са в съседство. Оспорват изнесените в исковата молба твърдения, че са дали повод за завеждане на делото. В този смисъл твърдят, че не са оспорвали обстоятелството, че ищците К.Я.Я. и С.Д.Я. са собственици на дворно място с графична площ от 368 квадратни метра, включващо и претендираните 14.69 кв.метра, съставляващо УПИ VIII- 142,143 в кв.7 пo плана на с. С., а досежно процесната незаконна сграда сочат, че са я съборили доброволно през м.декември 2021г., т.е. преди исковата молба да е била заведена в съда, поради което и не владеят процесните 14.69 кв.метра. Досежно претенцията да бъдат осъдени да изхвърлят строителните отпадъци, получени в резултат oт събарянето на МАСИВНА СГРАДА (MC), твърдят, че всички отпадъци са в собствения им двор, а не в имота на ищците.

В обобщение молят за отхвърляне на исковете с последиците по закон. Към отговора се прилагат писмени доказателства – Протокол от 15.03.2022г. на община Р..

Заявяват се доказателствени искания – за допускане на двама свидетели и назначаване на съдебно-техническа експертиза (СТЕ).

В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си адв.А.Д. поддържат заявеното първоначално становище за неоснователност на исковете и молят за отхвърлянето им. Заявяват готовност за приключване на делото със спогодба, като твърдят, че не са оспорвали собствеността на ищците и от тяхна страна единствената претенция е за възлагане на деловодните разноски в тежест на всяка от страните, така, както са сторени.

Поясняват, че към момента спорната ограда е изцяло премахната, а строителните отпадъци - изхвърлени. Предвид непостигане на споразумение и във връзка с ищцовата претенция за разноски също претендират заплащане на деловодни разходи като представят списък по чл.80 от ГПК.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

3

С исковата молба се твърди, че през 2013г., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) с Договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост № 333 от 17.12.2013г., вписан в CB при PC Айтос с вх.рег. № 4585, акт № 11, том 17 от 19.12.2013г., ищците придобили собствеността върху следния недвижим имот: ДBOPHO МЯСТО с площ no графични данни от 368 (триста шестдесет и осем) кв.метра, с административен адрес: *** с. С., ул. „**“ *** общ. Р., обл. Б., съставляващо урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-142, 143 (парцел осми, отреден за имот сто четиридесети втори и сто четиридесет и трети), в квартал 7 (седми) no плана на с. С., общ.

Р., одобрен със Заповед № 754 от 23.04.1960г., ведно с построените в имота ДBУETAЖHA МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА (2МЖ) със застроена площ от 94 (деветдесет и четири) кв. метра и Р3П 188 (сто осемдесет и осем) кв.метра и МАСИВНА СГРАДА (MC) със застроена площ от 20 (двадесет) кв. метра.

Не е спорно по делото, че с Нотариален акт за покупко-продажба № 25, том V, peг. № 3445, дело № 540 от 15.08.2012г. на Г.Г., нотариус рег. № 557 на НК, вписан в CB при PC Айтос с вх.рег. № 2752/2747, акт № 165, том 10, дело № 1122/2012г. ответниците, в режим на СИО, са придобили правото на собственост над съседния недвижим имот, представляващ: ДBOPHO МЯСТО цялото с площ от 320 (триста и двадесет) кв.метра, с административен адрес: ***

Безспорно между страните е, че в началото на 2021г., на границата между двата имота ответникът частично изградил масивна стена от бетонни тyхли, доизграждайки зида в посока към ищцовия имот и така изместил пo цялата дължина оградата между двата съседни имота. След извършени на място замервания се установило, че новопостроената ограда не е на регулационна линия между двата имота, а е изградена изцяло в двора на ищците. Освен това се установило и че масивна сграда (МС), собственост на ответниците, построена в северозападната част на имота, почти изцяло навлиза в двора на ищците.

Вследствие на извършени от Община Р. проверки бил издаден констативен акт № 33/26.10.2021г. и Заповед № PД-08-719/10.11.2021г. на кмета на Общината (в сила от 02.12.2021г.), с която двамата ответници Х. и Е.Х. били задължени да премахнат масивната сграда, представляващо незаконен строеж.

Не е спорно между страните, че в изпълнение на посочената заповед ответниците са съборили незаконната постройка и това е станало още преди подаване на исковата молба в съда (постъпила на 18.02.2022г.). В този смисъл са и показанията на всички разпитани по делото свидетели – М. А.М. и С. М. К. (водени от ищеца), Х. Н.А. и А.С.К. (ангажирани от ответника), които са категорични, че постройката е била премахната през м.декември 2021г., т.е. два месеца преди завеждане на иска. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и досежно факта, че процесната ограда е била премахната, но това станало в последващ момент – през м.март 2022г., когато са изхвърлени и всички строителни отпадъци, включително тези останали при премахването през м.декември 2021г. на незаконната масивна постройка. Свидетелските показания напълно се припокриват е и със заключението на ВЛ И.Б., която при извършен на място оглед е 4 констатирала, че процесната ограда и ПС – външна тоалетна, находящи се на регулационната линия между двата съседни имота, са премахнати, като строителни остатъци не са били установени на мястото, т.е. при огледа са били изцяло премахнати. Безспорно обаче почистването на отпадъците и премахване на оградата е станало след образуване на делото.

Предвид процесуалното поведение на страните, вкл. постъпилия отговор на и.м. следва да се отбележи, че не е било спорно, че ищците са собственици на 14,69 (четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, заключени между оградата деляща имотите и вътрешната регулационна линия между УПИ IX-144 и УПИ VIII-142, 143, в квартал 7 пo плана на с.

С., общ. Р., ето защо и иска за осъждане на ответниците Х.З.Х., ЕГН ********** и Е.М.Х., ЕГН ********** да предадат на ищците К.Я.Я., ЕГН ********** и С. А. Я., ЕГН **********, в качеството им на собственици, фактическото държане на гореописаните 14,69

(четиринадесет цяло шестдесет и девет стотни) кв.метра, изначално е бил неоснователен, доколкото ответниците не са оспорили собствеността им, а са предприели още преди завеждане на делото действия за премахване на ПС – външна тоалетна, находяща се на дворищната регулац. линия. По този начин ищците са имали достъп до собствеността си и ревандикационната претенция е била неоснователна. От друга страна и доколкото процесната ограда е съществувала на място към датата на завеждане на делото, наред със строителните отпадъци, макар и иска по чл.109 от ЗС да следва да се отхвърли, поради последвалото доброволно изпълнение от страна на ответника, негаторната претенция изначално е било основателна. В този смисъл съдът съобрази следното:

С иска по чл.109 от Закона за собствеността собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко лице, което макар и да не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни действия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика, включително възможността да ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл.109 от ЗС, съдът следва да установи за безспорно доказана от страна на ищеца собственост и да изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за която се твърди, че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита. Следователно такъв иск може да се води успешно само ако е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца.