Решение № 5508 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5508 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100507509 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20051257 от 23.02.2021 г. СРС, 41 с-в, по гр.д.№ 31895/2020 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Т. А. Г. и С. А. С. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искова с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т. А. Г. и С. А. С. дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата от по 649,61 лв. всеки от тях, представляваща цена на доставена до топлоснабден имотапартамент № 61, находящ се в гр.С., жк ****, аб.№ 196866 и незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата от по 8,66 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /16.11.2017 г./ до окончателното плащане, както и сумата от по 27,49 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.-14.09.1017 г., като е отхвърлил исковете за разликата 1 над сумата от по 649,61 лв. главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от по 989,88 лв., за разликата над сумата от по 8,66 лв. до пълния предявен размер от по 13,17 лв. на главницата за дялово разпределение, за разликата над по 27,49 лв. до пълния предявен размер на обезщетението за забава върху главницата за топлинна енергия от по 105,16 лв. и за периода 16.09.2015 г.-14.09.2017 г., както и за сумата от по 2,20 лв.-обезщетение за забава върху главница за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г.01.11.2017 г.Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Т. А. Г. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е приел направеното от него възражение за погасителна давност, заявено след запознаване със заключенията на вещите лица в проведеното на 18.02.2021 г. съдебно заседание.Неправилен е и изводът на съда, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение прекъсва давността.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- „Топлофикация С.“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-С.” ЕАД твърди, че на 16.11.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 3088236 срещу Т. А. Г., С. А. С. и М.К.М. при условията на разделна отговорност /по 1/3/ от сумите 2 969,63 лв.главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.; 315,49 лв.-мораторна лихва от 16.09.2015 г. до 01.11.2017 г.; 39,59 лв.-главница за дялово разпределение за 2 периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и 6,60 лв.-лихва за периода от 30.06.2015 г. до 01.11.2017 г. със законната лихва върху главниците от 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.Твърди, че с разпореждане по гр.д.№ 81250/2017 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение и ищецът е получил съобщение с указание, че може да предяви иск за установяване на вземането си.Ищецът твърди, че ответниците Т. А. Г. и С. А. С. са собственици на топлоснабден имот-апартамент № 61, находящ се в гр.С., жк **** и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., които се изготвят от „Топлофикация С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно приетите ОУ с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., /чл.33, ал.1/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че съгласно ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.От 12.03.2014 г. дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което са съставяни констативни протоколи.Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Т. А. Г. и С. А. С., че всеки от тях му дължи по 989,88 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г.; 105,16 лв.мораторна лихва от 16.09.2015 г. до 01.11.2017 г.; 13,17 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г. и 2,20 лв.-лихва за 3 периода от 30.06.2015 г. до 01.11.2017 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Със заявление вх.№ 3088236/16.11.2017 г. „Топлофикация С.“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М.К.М., Т. А. Г. и С. А. С. за процесните суми при условията на раздилност /по 1/3/.На 10.01.2018 г. СРС, 54 с-в, по ч.гр.д.№ 81250/2017 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжникът Т. А. Г. е подал възражение по чл.414 ГПК.На 18.06.2020 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си срещу Т. А. Г. и С. А. С..Исковата молба е подадена на 20.07.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Т. А. Г. не е депозирал отговор на исковата молба.

Видно от договор за покупко-проджаба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ К.Г.Б. и М.К.М. са закупили апартамент № ****, жк „НадеждаVI ч.“.

Представено е писмо изх.№ ИИ-7000-17/1/25.01.2012 г. на СО-р-н „Връбница“, в което е посочено, че жк „Надежда-5“ е идентичен с жк „Връбница-1“ и жк „Надежда-6“, идентичен с жк „Връбница-2“.

Видно от удостоверение за наследници № 232/04.02.2021 г. на СО-р-н „Връбница“ К.Г.Б. е починал на 14.04.1990 г. и е оставил за наследници по закон: 1.В.Г.Б.-съпруга, починала на 06.10.1999 г. и оставила за наследници Т.

А. Г. -син и С. А. С.-дъщеря и 2.М.К.М.-дъщеря.

От представения личен регистрационен картон на К.Г.Б. е видно, че е сключил брак с В.Г.Б. на 14.01.1963 г.

Представени са и документи за дялово разпределение за процесния период, документ за годишен отчет и протокол за неосигурен достъп.

От заключението на комплексната техническа и съдебно-счетоводна експертиза на вещите лица А.Ж. и П.Д. е установено, че технологичните разходи в АС за процесния период са отчислявани за сметка на ищеца.Дяловото разпределение е извършено съгласно действащата нормативна уредба.Сумата за потребена топлинна енергия след съобразяване на изравнителните суми възлиза на 2 969,65 лв., като в нея не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.Общият 4 топломер е преминавал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност на всеки 2 години.Няма данни за заплащане на процесните суми.Начислените суми за дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-м.04.2017 г. възлизат на 39,59 лв.Лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия възлиза на 315,53 лв., а върху главницата за дялово разпределение-на 6,36 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу Т. А. Г. в частта, с която същите са уважени.В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът Т. Г. е собственик на 7/32 идеални части от процесния имот по наследство и с оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 1, т.2а от ДР на ЗЕ е имал качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния топлоснабден имот и е бил обвързани от облигационно правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, срещу които не е упражнил правото си на възражение.За установяване на размера на потребената топлинна енергия съдът е кредитирал приетата по делото комплексна техническа и съдебно-счетоводна експертиза.По отношение на главницата за дялово разпределение съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбите на чл.22, ал.2 и чл.36 от ОУ, чл.61 от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/2007 г. и чл.10 от ОУ между „Топлофикация С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение между потребителите в сграда-етажна собственост същата се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.Съдът е приел, че в срока по чл.414 ГПК в заповедното производство и в срока за отговор на исковата молба ответникът не е въвел възражение за погасителна давност и с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК правото му на възражение, направено в първото съдебно заседание, е преклудирано.По отношение на претенцията за лихва за забава за дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-м.07.2016 г., за който са приложими ОУ в сила от 2014 г., ответникът не е изпаднал в забава поради липса на доказателства за датата на 5 публикуване нито на месечните, нито на общата фактура.По отношение на вземанията за периода от м.08.2016 г. до м.04.2017 г., за които са приложими ОУ в сила от 2016 г. съдът е приел, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45 дни от датата на издаване на общата фактура-от 15.09.2017 г.По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва срок за плащане, не са представени и доказателства за покана, поради което претенцията за мораторна лихва върху главницата искът е неоснователен.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.