Решение № 7565 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7565 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110154147 по описа за 2025 година

Ищецът В. А. П. е предявила срещу ответника 122 Основно училище „Николай Лилиев“ обективно кумулативно съединени осъдителни искове, изменени по размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 16.04.2025 г., както следва:

1/ Иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 607.67 евро, представляваща разликата между получено от ищеца трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г. и дължимото й се такова съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с който анекс е предвидено увеличаване на размера на работните заплати на педагогическите специалисти с 15 %, считано от 01.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

2/ Иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 150.41 евро, представляваща разликата между полученото от ищеца, след прекратяване на трудовото правоотношение на 10.07.2023 г., обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 34 работни дни, и дължимия размер на обезщетението, след съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

2/ Иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за заплащане на сумата о т 1119.23 евро, представляваща разликата между полученото от ищеца 1 обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11.5 брутни работни заплати, след съобразяване на увеличения размер на трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба /05.12.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № РД12-1156 от 02.09.2020 г., по силата на който заемала длъжността „старши учител в ЦДО“.

Сочи, че като учител в 122 ОУ членувала в синдикалната организация към Синдиката на българските учители (СБУ) към Конфедерацията на независимите синдикални организации в България (КНСБ), плащала редовно членския си внос, като това обстоятелство било известно на работодателя.

По силата на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г. – чл. 28 от КТД – като увеличението било договорено със задна дата, считано от 01.01.2023 г.

Сочи, че със Заповед № РД14-1274/12.06.2023 г. на директора на 122 Основно училище „Николай Лилиев“ трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 10.07.2023 г.

Сочи, че след влизане в сила на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД, със заявление до работодателя отправила писмена покана за изплащане на дължимото й се трудово възнаграждение в увеличен размер, както и за разликата в размера на неизползвания платен годишен отпуск за периода 01.01.2023 г. до 10.07.2023 г. и разликата в размера на изплатеното и реално дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Допълва, че ответникът отказал с мотива, че увеличение по силата на цитирания от ищеца анекс се дължи само за действащи трудови правоотношение, който отказ ищцата намира за незаконосъобразен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът 122 Основно училище „Николай Лилиев“ подава писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни и недоказани.

Сочи, че цитираното от ищцата увеличение засяга единствено „заетите“ педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г., като ищцата не попада в посочената група, доколкото трудовият й договор е бил прекратен на 10.07.2023 г.

2

Намира, че от представените от ищцата доказателства не се установява същата да е била синдикален член към релевантния за спора момент – сключването на Анекса от 10.08.2023 г., поради което договорените увеличения не я обвързват.

Твърди, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне на индивидуалните работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период от време.

Поддържа, че в настоящия случай не става въпрос за „обратно действие“ на сключения Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г, като намира, че на увеличение подлежат единствено възнагражденията на лицата, които към датата на анекса са били страни по действащ трудов договор.

Допълва, че в Закона за държавния бюджет не са предвидени суми, от които да бъдат изплатени увеличени трудови възнаграждения на лицата, които към датата на сключването на Анекса вече не са били заети в сферата на училищното образование.

С оглед липсата на правна възможност за увеличение със задна дата на трудовото възнаграждение на ищцата, намира за неоснователни и другите два предявени иска, чийто размер се определя въз основа на размера на брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.

По предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника в процесния исков период от 01.01.2023 г. – 10.07.2023 г., по силата на което е престирал работна сила в качеството си на педагогически специалист, а за ответника е възникнало задължение да заплаща трудово възнаграждение; 2/ възникналото основание за увеличение в размера на трудовото възнаграждение по силата на постигнати договорености в Колективен трудов договор, относими към трудовото правоотношение на ищеца; 3/ Членство в синдикалната организация в рамките на процесния исков период; 4/ размера на увеличението на трудовите възнагражденията, респективно – разликата между получения размер и дължимия такъв след увеличението;

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателяответник е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да 3 установи факта на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, както и обстоятелството, че към датата на прекратяване не е ползвал в пълен размер полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години – в случая: за 34 дни; размера на претенцията си;

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.

По предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 31 КТД от 06.12.2022 г. в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че е работил по трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено /независимо от правното основание за прекратяване/, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно КСО; 2/ че е придобил при същия работодател или в същата група предприятия трудов стаж в размер на поне 10 г.; 3/ размера на последното му брутно трудово възнаграждение;

В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да докаже заплащането на дължимото обезщетение в пълен размер.

В конкретния случай, с приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни между страните съдът е отделил следните обстоятелства:

1/ Наличието на трудово правоотношение между страните по трудов договор № РД12-1156 от 02.09.2020 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „старши учител в ЦДО в 122 ОУ „Н.Лилиев“;

2/ Прекратяване на трудовия договор между страните на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 10.07.2023 г.;

3/ че ищцата не е използвала 34 дни от полагащия й се платен годишен отпуск за 2023г.;

4/ че работодателят й е изплатил работни заплати в периода 01.01.2023 г.

– 10.07.2023 г., всяка от които в размер на 1628.00 лева – основно трудово възнаграждение и 667.48 лева – ДТВ за ОСВ/, както и обезщетения за неизползваните дни платен годишен отпуск след прекратяване на трудовия й договор и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, чиито размери са изчислени съобразно трудовото й възнаграждение за м.06.2023 г. – 2295.48 лева.;

5/ че ищцата има придобит трудов стаж при същия работодател или група от предприятия повече от 10 г.

От приетите по делото писмени доказателства /заверен препис от членска карта - л. 11/, представена в оригинал за проверка в о.с.з. от 16.04.2026 г., се установява, че ищецът е член на Синдика на българските учители, като е внесъл членските си вноски от януари 2023 г. до декември 2023 г. вкл./. Тоест, установява се, че е членувала в синдикалната организация както към датата на сключването на Анекса от 10.08.2023 г., така и към 01.01.2023 г.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи, че ищцата е разполагала с необходимото образование и е изпълнявала при ответника в периода 02.09.2020 г. – 4

10.07.2023 г. длъжността „старши учител в ЦДО“, т.е. била е педагогически служител в системата на училищното образование.

При така описаната, безспорна по делото фактическа обстановка, спорът между страните по същество се концентрира във въпросите приложими ли са разпоредбите на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. спрямо служители с прекратени трудови правоотношения към датата на сключването на Анекса /10.08.2023 г./, респективно - изплатени ли са в полза на ищеца трудовите възнаграждения и обезщетения в дължимия им размер.

За отговор на поставените въпроси, съдът съобрази следното:

По делото е приет като писмено доказателство Анекс № Д01192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01 от 06.12.2022 г., съгласно който "текстът на чл. 27 се изменя както следва:

"За системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както следва:.... 2. Педагогически специалисти: б. Старши учител и старши възпитател - 1763 лв.

Според ал. 2 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

В ал. 3 е предвидено, че "индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.