Решение № 214 от 08.06.2023, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 1259/2022
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 30.10.2023
- Състав
- Мая Василева Гиздова
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 214 гр. Дупница, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20221510201259 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на А. Т....... К., с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Б..........., община Б......ул. С..........№.., ет..., ап... срещу Наказателно постановление № 21-0348-000514 от 02.09.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока.
В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призован се явява лично като моли да му се присъдят разноски в размер на 800.00 лева, а с молба се претендират 950.00 лева.
За административно наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2000г., около 13.02 часа в гр.Дупница,на ул.”Самоковско шосе”,път 262,км.45+200 посока гр.Самоков жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „..............“, с рег.№............., със скорост от 102 км/ч, при максимално разрешена скорост за 1 населено място от 50 км/ч.Нарушението е установено и заснето с АТСС TFR1M с радар TR4D№563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал на клип №7575,като същия е показан на водача с дата и час.
С описаните по – горе действия жалбоподателят е извършил нарушението както следва:
1) водач превишаващ разрешената максимална скорост, за населено място над 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДВП.
Възприемайки обстоятелствата, посочени в акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното понастоящем Наказателно постановление №121-0348-000514 от 02.09.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът кредитира показанията на разпитания по време на съдебното следствие актосъставител и свидетел, тъй като същите са обективни логични,подкрепят се от събраните по делото доказателства,дадени са от лица без интерес от изхода на делото,а жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в своя подкрепа.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са всички срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. В тази връзка следва да се 2 отбележи и, че възраженията на жалбоподателя в обратната насока са необосновани и немотивирани. Изложените бланкетни възражения за незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, обосновават извода за чисто формално оспорване законността на обжалвания акт.
Нарушението, описано в НП, правилно е квалифицирано като такива по чл.21, ал.1 ЗДвП, от ЗДвП, която норма въвежда задължение за водача при избиране скоростта на движение да не превишава посочените в тази норма стойности на скоростта.
Съдът намира също така, че нарушенията правилно са съотнесени към съответстващата му санкционна разпоредба - нормата на чл.182, ал.1, т.6, от ЗДвП, която предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този който превиши разрешената максимална скорост за движение в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скоростта за движение на водача на ППС е забранено да превишава изрично посочените в тази алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на описания в НП автомобил. В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата, за водачите на ППС е било въведено ограничение за скорост от 50 км/час, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, който е управлявал автомобила си с превишение на въпросната стойност от 52км/ч. От приложеният снимков материал и дадените показания на свидетелите, се доказа, че на посоченият пътен отрязък е била позиционирана система за ведеоконтрол АТСС TFR1M с радар TR4D№563 и приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.Предоставен е и снимков материал на клип №7575,като същия е показан на водача с дата и час.
Нарушението е запаметено в системата с дата и час на фиксиране-13.10.2020г., час 13.02.01,клип №7575.
Техническото средство, с което е фиксирана скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и е било в срок на техническа годност, след проверка за техническа изправност.
От така посочените свидетелски показания безспорно се установява на следващо място, че въведеното в този пътен участък ограничение на скоростта за движение е 50км./ч.
В същото време по делото е налична, декларация подписана от Р. А.ов К..... в която последният изрично заявява, че жалбоподателя е управлявал автомобила, а и самият жалбоподател е попълнил такава декларация в която е декларирал, че именно той е управлявал автомобила. От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършени нарушения, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП, , да избира 3 определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, което задължение обаче в казуса съзнателно не е спазил.
За извършените и доказани нарушения, съдът счита, че правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.21, ал.1 ЗДвП, от ЗДвП, след прилагането на санкционната норма по чл.182, ал.1, т.6, от този закон, при отчитане, че превишението на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният случай е над 50км/ч.
Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл.27 ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното НП се явява законосъобразно, а наложените с него санкции съответни на тежестта на конкретните нарушения, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0348-000514 от 02.09.2021г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на А. Т....... К., с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.Б..........., община Б......ул. С..........№.., ет..., ап... на основание чл.53 ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е наложена административно наказание- „глоба „в размер на 700.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Кюстендил в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4