Решение № 17 от 31.01.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА П. като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500537 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 153 от 04.10.2022 година, постановено по гр.дело № 277 по описа за 2022 година, Тетевенският районен съд е допуснал съдебна делба между С. Н. К. с ЕГН **********, К. Н. К., ЕГН ********** –двамата с адрес: с. Г. , обл. Ловеч , ул.“Х.Д.“№8, З.

К. Г., ЕГН ********** и С. М. Г. с ЕГН ********** и двамата от с. Г. , обл. Ловеч , ул.

„И.В."№186 на следния недвижим имот : ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА находяща се в с. Г. , общ. Тетевен , обл. Ловеч, *** с идентификатор *** със застроена площ от 80 кв.м., бр. етажи 2 , построена в поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 548 кв.м., урбанизирана територия с начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 167, кв.35, парцел XI, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***; *** при квоти: за С. Н. К. -2/8 ид. части, за К. Н. К. -2/8 ид. части, за съпрузите З. К. Г. и С. М. Г. - 4/8 ид. части .

Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. К. Г., и С. М. Г., чрез адвокат С.

С.-ЛАК. Счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Позовава се на влезли в сила 1 съдебни актове, а именно: Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. № 1004/2019 г., потвърдено с Решение № 36 от 5.05.2021 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 6/2021 г. , Определение №34 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2021 г., I г. о., ГК, към които дела са приложение в цялост гр. дело № 676/2013 г. на PC Тетевен и в. гр. д. №618/2014 година, от които ставало ясно, че имотът отдавна е поделен, както на идеални, така и на реални части, а решенията по последните две дела се ползват в случая със СПН.

В случай, че съдът приеме, че искът за делба е допустим, навежда съображения, че решението е неправилно.Счита, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства, събрани по делото и не е се е произнесъл, защо не приема някои от тях.

Твърди, че по делото не е обсъдено съдържанието на материалите по посочените погоре дела, по които има формирана сила на пресъдено нещо, а съдът е приел, че имат друг предмет, въпреки че на практика, подробното обсъждане на фактическото разделяне на имота е сторено от съдията с Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. № 1004/2019 г.

Пълномощникът на въззивниците поддържа, че се касае за две самостоятелни жилища, собственост на различни лица, с два отделни входа, което е известно на съда.

Според него, след като съдът приема, че таванът не подлежи на самостоятелна делба, то няма какво да се дели от жилищната сграда, а ищците не са представили абсолютно никакви доказателства, че не могат доброволно да поделят съсобствеността на жилищната сграда с ответниците.

Посочва, че според Решение № 260043 от 26.11.2020 г. на PC - Тетевен по гр. д. № 1004/2019г. процесният имот е реално разпределен на два етажа, тоест съдът счита, че всеки етаж е придобил статут на самостоятелен обект на правото на собственост - жилище (§ 5, т.

30 от ДР на ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ, тъй като отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно действащите строителни правила и норми към момента на построяването му и към момента на обособяването му в самостоятелна част. Правото на ползване в имота е било разпределено още след 1986 г. от праводателите на страните по делото и понастоящем същото не е променяно, въпреки, че имотът е променил собствениците си. Страните са си разпределили ползването на имота, като ищците живеят на втория етаж, а ответниците -на първия и това е станало неформално.Обобщава, че в случая се касае за две самостоятелни жилища, собственост на различни лица, с два отделни входа.Мотивира се с избрани мотиви от решения на съда по цитираните дела и се позовава на приложеното гр. дело №676/2013 год. на PC Тетевен, по което е постановено Решение от 31.10.2014 год., а след л.63 е приложен в оригинал проект за жилищна сграда от 17.IV.1972 год., от който е видно, че и на втория и на първия етаж са предвидени помещения за бани и тоалетни.

Като необоснованост на решението, пълномощникът посочва неяснотата относно начина на определяне на квотите, при които се допуска съдебната делба. Признава като факт, че 2/8 идеални части са равни на ¼ ид.част и след като С. и К. К.и са собственици по на ¼ ид.част, те са собственици на ½ ид.част или на втория етаж от къщата.По същия начин изчислява, че З. и С. Г.и са собственици на ½ ид.част от имота, тъй като 4/8 ид.части са 2 равни на 1/2 ид.част, следователно са собственици на първия етаж от къщата.

На следващо място счита, че решението противоречи и на трайната съдебна практика, според която фактическото разделяне на наследствените (съсобствените) имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползване и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.

30, ал.З или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си (т.1 от ПП-6-74). Когато признаците на владението се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани.

Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност - TP № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Обобщава, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като подадена искова молба от С. Н. К. и К. Н. К. е недопустима и неоснователна.

Моли да бъде отменено изцяло Решение № 153 от 04.10.2022год., постановено по гр. дело № 277/2022 год. по описа на PC Тетевен и да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответниците разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от адвокат С. С. от АК-Ловеч, който поддържа жалбата. Процесуалният представител на въззиваемите- адвокат С. С. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението.

От приложените доказателства по гр.дело № 277/2022 година на Тетевенския районен съд, от становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:

Въззивната жалба против решение № 153 от 04.10.2022 година, постановено по гр.дело № 277 по описа за 2022 година на Тетевенския районен съд, е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и настоящето въззивно производство е допустимо.

Решението на районния съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, допустимо е, а след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и правилно.

С. Н. К. и К. Н. К. са предявили срещу З. К. Г. и С. М. Г. иск за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в с.Г., представляващ двуетажна еднофамилна жилищна сграда.

В отговора на исковата молба ответниците са изразили становище за недопустимост и неоснователност на иска за делба.

От фактическа страна се установява следното:

3

Ищците С. Н. К. и К. Н. К. са братя и двамата са придобили от родителите си Н.К.Ю. и Р.К.Ю. по силата на договор за дарение, сключен на 29.11.2017 година, обективиран в нотариален акт № 41, том III, рег.№ 3051, нот.дело № 357/2017 г. на нотариус ИИ., рег.№ 305 в регистъра на Нот.камара, район на действие РС-Тетевен (вх. Per.

№2163/29.11.2017г,акт №47,т.VIII,д. № 1489/2017г, партидна книга № 24576,стр.45524 на СлВп при РС.Тетевен), следния имот: Урегулиран поземлен имот (УПИ) с площ от 512 кв.м., с уредени отношения по регулацията, съответстващ на парцел XI-167 от кв.35 по ПУП на с. Г. от 1964г , понастоящем видно от представената скица на ПИ с № 15‐ 630580/12.07.2019г. поземленият имот е с площ от 548 кв.м., с идентификатор

***, с административен адрес: с. Г., ***, урбанизирана територия за ниско застрояване, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; *** и ½ ид. част от изградената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с РЗП от 168 кв.м., а по скица жилищната сграда е с идентификатор ***, със застроена площ от 80 кв.м, на два етажа. При осъществяване на прехвърлителната сделка дарителят Н.К.Ю. се легитимира като собственик на УПИ с нот.акт за дарение на недвижим имот № 118, том първи, дело № 250/19.05.1986 г. , от който се установява, че дарението е извършено от неговия дядо А.М.Ю. и от Л.А.Ю..

Останалата ½ идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда в описания УПИ е притежание на З. К. Г. от 01.12.2016г. чрез договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и нейни родители: К.А.Ю. и Е.К.Ю.. Договорът е сключен през време на брака на приобретателката със С. М. Г. и е изповядан с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 65 том шести, рег.№ 3520, дело № 523 от 01.12.2016 година на нотариус Р.В., рег.№ 392 на НК (вх.

Per. № 3730 от 01.12.2016г.,акт №178,т.XII ,д.№2425/2016, партидна книга 24576 на Служба вписвания към Р.С.Тетевен).

Между собствениците на жилищната сграда е имало спорове, предмет на две дела, които са приложени към настоящето.

С Решение № 234 от 04.08.2015 година, постановено по гр.дело № 618/2014 година, Ловешкият окръжен съд е потвърдил Решение №155 от 31.10.2014г. по гр.д.№ 676/2013 г. на Тетевенски районен съд, в частта в която е уважен предявения от К.А.Ю. и Е.К.Ю. против Н.К.Ю., Р.К.Ю., С. Н. К., и К. Н. К. ревандикационен иск за собственост на ½ идеална част от процесната жилищна сграда и е отхвърлен иска за ревандикация другата ½ идеална част.

Решението е влязло в сила на 07.12.2015г.

С Решение № 260043 от 26.11.2020 година, постановено по гр.дело № 1004/2019 година Тетевенският районен съд е признал С. Н. К. и К. Н. К. за собственици, съобразно нотариален акт № 41, том III, рег.№ 3051, нот.дело № 357/2017 г. на нотариус ИИ., рег.№ 305, по дарение на ½ идеална част от двуетажна жилищна сграда, която по одобрената КККР на с.Г.- Заповед № РД-18-1783/30.10.2018 г. на ИД на АГКК е с идентификатор *** със застроена площ от 80 кв.м, изградена изцяло в имот, тяхна собственост 4 находящ се в с.Г., ул.“Х.Д.“ № 8, с площ от 548 кв.метра, с номер по предходен план -167, кв.35, парцел ХI. Решението е влязло в сила на 02.02.2022 година.

При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС, според който всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

В настоящата фаза на съдебната делба съдът, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Видно е от чл.34 ЗС, че делбата предпоставя съсобственост, а в случая такава е налице между страните, поради това, че те се легитимират като собственици на съответните идеални части с нотариални актове за собственост, като собствеността им е потвърдена и с влезли в сила решения на съда.

Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Това означава, че посочените по-горе съдебни решения следва да бъдат зачетени в настоящия процес. Нормата на чл.298, ал.2 ГПК обвързва със сила на пресъдено нещо и наследниците на страните, както и техните правоприемници, поради което решенията, с които са признати права в сградата на К.А.Ю. и Е.К.Ю., обвързва и правоприемниците им, а в случая това са ответниците З. К. Г. и С. М. Г.. Следователно, между страните по делото е налице съсобственост в двуетажната жилищна сграда, като С. Н. К. и К. Н. К. са съсобственици общо с ½ идеална част, а останалата ½ идеална част е съсобствена между ответниците З. К.