Определение № 122 от 12.01.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Варна, 12.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20213100503013 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 47315/26.11.2021г., подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт , ет.2 офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез пълномощник ю.к. М.

Гъ., срещу Определение № 7630 от 18.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 15486 по описа за 2021 година на ВРС, с коeто е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.

410 от ГПК срещу длъжника Т. К. Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В., ул.Ч. бл.** ет.* ап.* за сумата от 1663.06 лв., представляваща сбор от неплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят счита, че е налице изпълнение на дадените от заповедния съд указания досежно индивидуализацията на вземането. Твърди, че в производството по чл.410 от ГПК липсва необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция. Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София срещу Т. К. Ц. с ЕГН ********** за сумата от 1663.06 лева, представляваща главница по договор с № **********03082015-34379469 от 03.05.2015г. с предмет предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Т. К. Ц., за която са издадени фактура № 1211130505/01.09.2016г. на стойност 81.02 лв. за периода от 02.08.2016г. до 31.08.2016г., фактура № 1212906015/01.10.2016г. на стойност 131.55 лв. за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г., фактура № 1214680741/01.11.2016г. на стойност 130.60 лв. за периода от 02.10.2016г. до 31.10.2016г. и фактура № 1216446757/01.12.2016г. на стойност 1319.89 лв. за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и направените по делото разноски – държавна такса в размер на 33.26 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Посочените вземания са прехвърлени на заявителя по силата на приложение №1 към рамков договор за цесия от 22.02.2018г. между БТК ЕАД и „СГГруп“ ООД, а в последствие по силата на договор за продажба на вземания от 20.06.2018г. между „СГГруп“ ООД и „АСВ“ ЕАД.

След справка с книжата по заповедното производство се установява, че съдът двукратно е давал указания на заявителя за отстраняване на нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и размер. Доколкото и след постъпилите уточняващи молби заповедният съд е приел за неотстранени нередовностите в заявлението, е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 год., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.

В настоящия случай жалбоподателят е отстранил констатираните нередовности чрез индивидуализация на вземането с посочване на точно основание и размер.

Заявителят е уточнил, че вземането произтича от предоставени, но незаплатени услуги за мобилни разговори и мобилен интернет по Договор с № **********0308201534379469 от 03.05.2015г. с тарифни планове Vivacom Net&Call M /**********/ и Vivacom Net&Call M /**********/ и двата за срок от 2 години с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лева. Вземането в рамките на заявената главница е конретизирано като сбор от стойността на четири фактури за ползвани услуги за мобилни разговори и мобилен интернет 2 за съответния период на фактуриране.

На 11.05.2016г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Т. К. Ц. е сключено допълнително споразумение към договора от 03.05.2015г.

В случая, настоящата инстанция приема заявлението изцяло за редовно и претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, не са налице отрицателните предпоставки изброени в чл. 411, ал.2 от ГПК, поради което намира, че не е имало основание за отхвърлянето на заявлението.

С оглед гореизложеното и доколкото подаденото от заявителя заявление отговаря на изискванията на чл.410 и сл. от ГПК настоящият състав намира същото за основателно.

Разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение – уважено.

В полза на частния жалбоподател се следват поисканите и направени в настоящото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед изхода по спора в размер на 33.26 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като тяхното окончателно присъждане в полза на страната се извърши от заповедния съд чрез включването им в заповедта за изпълнение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 7630 от 18.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 15486 по описа за 2021 година на ВРС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ЕАД ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт , ет.2 офис 4, срещу Т. К. Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В., ул.Ч. бл.** ет.* ап.* за сумата от

1663.06 лв., представляваща главница по

Договор с

№

**********03082015-34379469 от 03.05.2015г. с предмет предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Т.

К. Ц., за която са издадени фактура № 1211130505/01.09.2016г. на стойност 81.02 лв. за периода от 02.08.2016г. до 31.08.2016г., фактура № 1212906015/01.10.2016г. на стойност 131.55 лв. за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г., фактура № 1214680741/01.11.2016г. на стойност 130.60 лв. за периода от 02.10.2016г. до 31.10.2016г. и фактура № 1216446757/01.12.2016г. на стойност 1319.89 лв. за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и която сума е прехвърлена от „БТК“ ЕАД в полза на „СГГруп“ ООД, по силата на Приложение №1 към рамков договор за цесия от 3

22.02.2018г. между БТК ЕАД и „СГГруп“ ООД, а в последствие по силата на договор за продажба на вземания от 20.06.2018г. между „СГГруп“ ООД и „АСВ“ ЕАД; сумата от 33.26 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4