Решение № 381 от 13.09.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1286/2022
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 13.09.2023
- В сила
- 11.11.2023
- Състав
- Сияна Стойчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 381 гр. гр.Н., 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150101286 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 10064/11.11.2022 г., изправена с молба вх. № 11061/12.12.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, срещу С. Ж. Д., ЕГН **********, Ж. Х. Д., ЕГН **********, двете с адрес в гр. Н., ул. „Д.“ № 5 и И. Х. М., ЕГН **********, с адрес в с. Б., общ. З., обл. Р., ул. „П.Р.С.“ № 8, с която се иска от съда да осъди ответниците да му заплатят сумата от 880,69 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес гр. Н., ул. „Д.“ № 5, аб. № ******, и съгласно издадени фактури в периода от 25.02.2020 г. до 25.01.2022 г., с отчетен период по фактури 19.04.2017 г. – 05.01.2022 г., дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 1/6 от главницата за всяка от ответниците Ж. Д. и И. М., представляваща сумата от по 146,78 лева и 4/6 от главницата за отвтеницата С.
Д., представляваща сумата от 587,13 лева; сумата от 200,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 27.03.2020 г. до 10.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 1/6 от лихвата за всяка от ответниците Ж. Д. и И. М., представляваща сумата от по 33,49 лева и 4/6 от лихвата за отвтеницата С. Д., представляваща сумата от 133,94 лева; както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
1
Ищецът посочва, че ответниците са наследници по закон на починалото лице Х.Т.Д., роден на **.**.**** г., починал на 19.02.2017 г., като между наследодателят и ищцовото дружество съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № ******, за водоснабден обект с административен адрес: гр. Н., ул. „Д.“ № 5. За ответниците, качеството „потребител“ възникнало с придобиване правото на собственост по отношение на водоснабдения обект, чрез универсално правоприемство – наследяване по закон, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ищецът предоставил по възникналите правоотношения услуги, съгласно публично оповестени общи условия, като на основание чл. 23, ал. 4, изр. трето от общите условия и чл. 32, ал. 4, предл.
Второ от Наредба № 4, за процесния период, отчитането на водомера на абонатите, находящ се в двора, се осъществявало по електронен път, посредством мобилно устройство. Ответниците не изпълнили задълженията си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода от 25.02.2020 г. до 25.01.2022 г., а именно сумата от 581,62 лева по фактура № 0039767623/25.02.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 0039901710/25.03.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 0040034050/27.04.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 0040169513/26.05.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 00400308933/25.06.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 0040454807/27.07.2020 г.; сумата от 15,42 лева по фактура № 0040602166/25.08.2020 г.; сумата от 148,57 лева по фактура № 0041985634/25.06.2021 г.; сумата от 35,89 лева по фактура № 0042441907/27.09.2021 г.; сумата от 16,57 лева по фактура № 0042736716/25.11.2021 г.; сумата от 5,52 лева по фактура № 0043010448/25.01.2022 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 200,92 лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху върху всяка от посочените по-горе суми, за периода от падежирането до 10.11.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В предоставения срок за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответницата И. М..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор от страна на С. и Ж. Даневи, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК общ за ответниците особен представител– адвокат З. Н. от БАК, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди се, че представените от ищеца доказателства не установяват собствеността на наследодателя на ответниците по отношение на водоснабдения имот, респективно твърдяната от ищеца облигационна връзка била недоказана. Позовава се на отсъствие на пасивна процесуална легитимация за ответниците, доколкото по делото отсъствали доказателства за приемане от тяхна страна на оставеното от наследодателя наследство. Правят се възражения и за недоказаност на потребените в обекта услуги, предвид отсъствието на карнети с 2 показания за отчетената консумация в процесния период. Твърдят се нарушения на процедурата по отчитане на измервателното средство в обекта и остойностяване на отчетените количества. Искът за лихва се оспорва с твърдения, че ответниците не са поставени надлежно в забава, доколкото не са им били връчени процесните фактури.
Релевира се възражение за изтекла в полза на ответниците погасителна давност, както и за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмени молби вх. № 4832/18.05.2023 г. и 7163/01.08.2023 г., с които взима становище по дадения отговор и по същество на спора, представя писмени доказателства. С молба вх. № 8082/30.08.2023 г. ищецът заявява настъпил в хода на процеса факт – плащане вцялост на претендираните суми от страна ответниците на 17.08.2023 г., ведно със съдебните разноски – заплатена държавна такса и внесен депозит за възнаграждение на особен представител, като иска постановяване на съдебно решение при съобразяването му и се представят писмени доказателства в подкрепа.
Ответницата И. М., не се явява и не се представлява в проведените по делото три съдебни заседания.
Ответниците С. Д. и Ж. Д. се представляват в първите две заседания по делото от назначения им особен представител – адв. З. Н. от БАК. В последното съдебно заседание, адв. Н. не се явява, изразява становище с писмена молба вх. № 8290/05.09.2023 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от постъпила от страна на ищеца молба № 8082/30.08.2023 г. се отправят еднозначни твърдения, че ответниците са изплатили задълженията си към ищеца – сумата от 1586,09 лева, като отношенията между страните по повод предмета на делото са уредени извънсъдебно, включително и във връзка с направените от ищеца съдебни разноски. Към молбата е представено доказателство за датата на изплащане на задълженията от страна на ответниците –счетоводна справка за извършено плащане по абонатен номер ****** от 28.08.2023 г., в която се посочва, че сумата от 1586,09 лева е постъпила при ищеца на 17.08.2023 г. чрез ePay.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е признал, че процесните вземания са погасени от ответниците чрез плащане в хода на делото, изцяло, като е представил и доказателство в подкрепа на този факт. Поради това и предвид плащането на претендираните от ищеца вземания за главница и лихва в общ размер от 1081,61 лева, съдът намира, че към датата на приключване на съдебните прения по делото ответниците С. Ж. Д., Ж. Х. Д., и И. Х. М., не дължат на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД претендираните главници и лихви за забава върху тях. Ето защо предявените кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като 3 неоснователни.
При този изход на спора и предвид извършеното плащане от ответниците на 17.08.2023 г. – в хода на процеса, образуван по искова молба от 11.11.2022 г., то в полза на ищцовото дружество и по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК се дължи възстановяване на направените съдебни разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. Независимо от посоченото, доколкото ищецът доказва разноски в размер на сумата от 500 лева /заплатена държавна такса – 100 лева и внесен депозит за особен представител – 400 лева/, то видно от доказателствата за плащане на ответниците и твърденията на ищеца, тази сума е включена в направеното плащане от 17.08.2023 г. В този смисъл, съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Н.ският районен съд РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, квартал „Победа”, улица „Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, срещу С. Ж. Д., ЕГН **********, Ж. Х. Д., ЕГН **********, двете с адрес в гр. Н., ул. „Д.“ № 5 и И. Х. М., ЕГН **********, с адрес в с. Б., общ. З., обл. Р., ул. „П.Р.С.“ № 8, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 880,69 лева – главница, представляваща сбор от неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес гр. Н., ул. „Д.“ № 5, аб. № ******, и съгласно издадени фактури в периода от 25.02.2020 г. до 25.01.2022 г., с отчетен период по фактури 19.04.2017 г. – 05.01.2022 г., дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 1/6 от главницата за всяка от ответниците Ж. Д. и И. М., представляваща сумата от по 146,78 лева и 4/6 от главницата за ответницата С.
Д., представляваща сумата от 587,13 лева; сумата от 200,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 27.03.2020 г. до 10.11.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, дължима от ответниците разделно, при следните квоти: по 1/6 от лихвата за всяка от ответниците Ж. Д. и И. М., представляваща сумата от по 33,49 лева и 4/6 от лихвата за ответницата С. Д., представляваща сумата от 133,94 лева; както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4
5