Решение № 156 от 19.06.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 256/2024
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Гергана Руменова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.6 т.2 · Закон за движението по пътищата
- параграф 6 т.72 · Закон за движението по пътищата
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.10 ал.1 т.10 б."б" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. ****, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20241420200256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Р. Г. от гр.****, ЕГН **********,чрез адв. Цв. С. от АК Бургас, срещу Наказателно постановление (НП) №24-0967-000088/20.02.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР ****, Сектор ПП ****, с което за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно - издадено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и целта на закона. Излагат се съображения, че АНО не е изпълнил задължението си, визирано в чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,като не е описал нарушението, обстоятелствата при които е извършено и не е посочил доказателствата, които го потвърждават. АНО бил приповторил нормата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, отразявайки, че жалбоподателят управлявал МПС, което е технически неизправно, без да конкретизира в какво се изразява неизправността.Било посочено, че шумозаглушителното устройство на л.а. било неизправно, или липсва, без да се конкретизира, кое от двете твърдения е вярно.
Отделно от това отразеното в акта и НП не отговаряло на обективната действителност, тъй като жалбоподателят бил представил на проверяващите органи талон за преминат годишен технически преглед.На последно място се излага, че отразеното в акта и НП, че липсва шумозаглушително устройство или, че същото е неизправно не е подкрепено с никакви доказателства, установяващи шума, издаван от л.а., за да се приеме, че издавания от л.а. шум е над допустимата норма.която норма също не е посочена.
Иска се отмяна на обжалваното НП. Претендират се разноски.
1
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Цв. С., която поддържа жалбата, така както е подадена и претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо до РС ****, с което е представена административната преписка, ответникът моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата за присъждане на адвокатско възнаграждение под предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и против акт - наказателно постановление от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия GA № 743157/ 10.02.2024г., за това, че на 10.02.2024 г. около 15:05 часа, в гр.****, на ул.“Мито Орозов“, като водач на лек автомобил, А****,рег.№ ****, България ,до номер 4, с посока на движение към ул.“Христо Ботев“ управлява лек автомобил м.**** с регистрационен номер **** , собственост на В. Ц.
Г. от град **** , с неизправно (липсващо) шумозаглушително устройство – значителна неизправност, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП.
Констатирано е в акта,както се изложи, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП която норма предвижда:“ Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни“.
Или вмененото на жалбоподателя нарушение според съставения АУАН е управление на технически неизправно МПС, която неизправност се изразява в неизправно (липсващо) шумозаглушително устройство, което представлява значителна неизправност.АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, връчен му е лично, но същият е отказал да го подпише и получи според отразеното в акта, който отказ е оформен съгласно изискванията на чл.43 ал.2 ЗАНН с подписа на един свидетел.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с описана идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179 ал.6 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева. Последната разпоредба гласи: „ Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от:
1. петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности;
2. двеста лева - при констатирани значителни неизправности;
2
3. петстотин лева - при констатирани опасни неизправности.“
В НП е възпроизведена фактическата обстановка от АУАН – че жалбоподателят е управлявал МПС с неизправно/липсващо/ шумозаглушително устройство, но при отразяване на извършеното нарушение е конкретизирано, че същият е управлявал МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени доказателства: НП №24-0967-000088/20.02.2024г, АУАН серия GA № 743157/ 10.02.2024г.,справка за нарушител-водач, заверено копие от заповед №8121з-1632/ 02.12.2021; писмо № ОВ-9020/09.12.2011г. на МВР, ГД“ОП“, писмо на ОДМВР **** вх.№ 4238/26.03.2024г. с приложена справка за собственост на процесния л.а, протокол за периодичен преглед на процесния л.а.от 27.11.2023г., писмо на ОДМВР вх.№ 6546/13.05.2024г.. Писмените доказателства не се оспорват от страните, същите са еднопосочни и кореспондиращи си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
В хода на делото са събрани и гласни доказателства. Според св. Н. Н. – актосъставител и И. В.-свидетел на нарушението, жалбоподателят бил спрян за проверка, тъй като двамата проверяващи констатирали, че управлявания от жалбоподателя л.а. издава необичаен и силен шум. Според свидетелите била неизправна или не била оригинална генерацията на автомобила/подменена/, което те констатирали след оглед. При зададен от тях въпрос жалбоподателят бил заявил, че целият град карал по този начин. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления.
Същите са незаинтересован от изхода на делото и добросъвестно депозираха показания.
Разпитана като свидетел е и майката на жалбоподателя и собственик на л.а.- св.В.Г..
Според същата л.а. бил мощен и по принцип издавал по-силен звук/шум/ при движение.
Според нея не са правени промени по л.а. На 12.02.2024 г. л.а. бил преминал на преглед в КАТ и пуснат в движение, тъй като всичко било редовно.
Според св.П.К. л.а., управляван от жалбоподателя изобщо не бил шумен при движение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок, и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.НП формално е редовно от външна страна и съдържа задължителните реквизити, предвидени в ЗАНН.
НП, обаче, подлежи на отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателния процес:
Настоящият състав споделя изразеното от процесуалния представител на жалбоподателя 3 становище, че съставеният акт за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на чл. 42 т.4 от ЗАНН и не съдържа достатъчно ясно описание на нарушението, вменено на нарушителя и очертаващо предмета на доказване от обективна и субективна страна, както и не съдържа описание на обстоятелствата при които е извършено. Ясното и точно описание на нарушението и съответстващата му правна квалификация е от съществено значение с оглед упражняване правото на защита на жалбоподателя/нарушителя/ и е предпоставка за отмяна на НП. Така описаното нарушение при съставяне на АУАН е пренесено и в обжалваното НП, което възпроизвежда фактическата обстановка, отразена в акта, при което е допуснато нарушение на чл.57 ал.1т.5 ЗАНН. Не са посочени и доказателствата, подкрепящи нарушението.
В мотивировъчните части и на акта, и на НП е описано, че жалбоподателят управлява МПС с неизправно/липсващо/ шумозаглушително устройстно, без да е конкретизирано – коя от двете алтернативи е вярна, при което несъмнено отново се накърнява правото на защита на жалбоподателя, който не е в състояние да разбере в какво конкретно е обвинен и срещу какво да се защитава.
При отразяване на нарушените законови разпоредби и в акта и в НП е отразено, че е нарушен чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, и че нарушението се изразява в управление на МПС с неизправно шумозаглушително устройство, което според отразеното представлява значителна неизправност.Налице е протИ.речие и в акта и в НП при описание на нарушението.Един път се сочи неизправно или липсващо шумазаглушително устройство, а втори път се сочи, че се касае за неизправно шумазаглушително устройство, без да е ясно защо проверяващите и АНО възприемат за достоверна една от двете предходни алтернативи.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели - Н. Н. - в качеството му на актосъставител и И. В. - свидетел - очевидец на извършеното нарушение, се установява, че всъщност не се касае за липсващо шумозаглушително устройство, а за неизправно, като неизправността се изразява във модификация на самото устройство, без да се конкретизира в какво се изразява тази модификация, и без да е фиксирана или описана по какъвто и да е начин. Няма спор, че съответните контролни органи са направили тези констатации след извършен от тях външен оглед на шумозаглушителното устройство без да притежават нужната техническа квалификация, за да направят констатация/извод/ в тази насока. Дори да се приеме, че е налице модификация на шумозаглушителното устройство не е ясно тази модификация до каква степен прави управляваното моторно превозно средство неизправно. От показанията на горните свидетели се установява, че всъщност автомобилът е издавал силен шум, поради която причина е и бил спрян. Показанията на тези свидетели в тази насока са в подкрепа на направения по-горе извод от съда за неправилно описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. На практика според показанията на свидетелите извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в управление на МПС, издаващо шум над допустимите норми. За установяване нИ.то на шум, като факт, имащ значение за установяване изправността или неизправността на 4 шумозаглушителното устройство, от показанията на тези свидетели се установява, че не е използвано техническо средство, което от своя страна лишава решаващият съд от възможността да прецени дали в действителност шумозаглушителното устройство е било неизправно и произвеждания от процесния автомобил шум е бил извън рамките на допустимите норми. Доказателства от АНО не са представени и в тази насока, въпреки указаната доказателствена тежест при насрочване на делото, и въпреки отлагането на делото и даване възможност за сочене на допълнителни доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателя.От приобщения доказателствен материал с оглед изложеното не може да се приеме по категоричен начин,че жалбоподателят е управлявал процесното МПС с неизправно шумозаглушително устройство.