Решение № 61 от 27.05.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Дулово, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20243410100762 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба с правна квалификация чл.439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от З. Н. А., ЕГН **********, против „***” ООД, с ЕИК ***

Ищцата З. Н. А. твърди, че не дължи на ответника „***“ ЕООД сумата 1 537,40 лв., за която е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Г.Г., понастоящем администрирано от ЧСИ И. Х., тъй като правото на принудително изпълнение било погасено по давност. Поддържа, че последното изпълнително действие по старото изпълнително дело е от 2014 г., че за цесията не е била уведомена и че постановлението за прекратяване от 27.11.2023 г. препятства последващо изпълнение. Ответникът оспорва иска.

Поддържа, че по старото изпълнително дело е имало искане от 14.05.2019 г. за справка в БНБ и за налагане на запор, което е прекъснало давността, както и че впоследствие е образувано ново изпълнително дело през 2024 г., преди изтичането на нов петгодишен срок.

Съдът, след като обсъди писмените доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а и от изпълнителния лист се установява, че на 15.05.2013 г. в полза на „**“ ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за главница 847,65 лв., договорна лихва 489,32 лв., законна лихва от 31.05.2012 г. до окончателното изплащане и 200 лв. разноски, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.11.2012 г. и решение № ** г. по гр. д. № *** г. по описа на РС – Дулово.

От приложеното изпълнително дело и от писмото на ЧСИ Р. Р., представено по делото, се установява, че по старото изпълнително производство е било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата, получено на 10.05.2014 г., като това е последното безспорно изпълнително действие по делото. От материалите по делото се установява и че впоследствие вземането е прехвърлено на „***“ ЕООД с договор за цесия от 23.02.2015 г., потвърден от цедента на 25.03.2015 г.

От молбата до ЧСИ Р. Р., входирана с печат от 14.05.2019 г., се установява, че взискателят е поискал да се извърши справка в „Регистър на банковите сметки и сейфовете“ при БНБ и да се наложи запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на длъжницата. На 15.05.2019 г. е извършена справка от БНБ, по която са липсвали данни за банкови сметки, а впоследствие са начислени и платени съответните такси и допълнителни разноски. На 27.11.2023 г. старото изпълнително дело е прекратено по чл. 433, 1 ал. 1, т. 8 ГПК. От молбата на ищцата по хода на делото се установява още, че на 05.03.2024 г. ответникът е подал нова молба за изпълнение и е било образувано изпълнително дело № *** г., по което на 24.07.2024 г. е била издадена ПДИ за сумата 1 537,40 лв.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Искът е допустим. По чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, като същият по ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на иска, когато се релевира давност, е не самото вземане, а правото на принудително изпълнение, както приема ВКС с Решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.

По съществото на спора искът е неоснователен.

Съгласно чл. 110 ЗЗД правото на принудително изпълнение се погасява с петгодишна давност, а съгласно чл. 116 и чл. 117 ЗЗД същата се прекъсва от действия за принудително изпълнение, като от прекъсването започва да тече нова давност.

По делата, образувани преди 26.06.2015 г., давността не е текла до тази дата, съгласно ТР № 3/2020 на ОСГТК на ВКС.

Ето защо времето от 10.05.2014 г. до 26.06.2015 г. не следва да се включва в давностния срок.

След 26.06.2015 г. давността е прекъсната най-късно на 14/15.05.2019 г. Молбата от тази дата не съдържа единствено искане за извършване на справка, а и искане за налагане на запор върху банкови сметки, т. е. искане за конкретен изпълнителен способ. Именно това искане е правнорелевантният прекъсващ факт. Този извод съответства на практиката, според която и при настъпила перемпция „новото искане на свой ред прекъсва давността“, а съдебният изпълнител не може да откаже искания нов способ.

Следователно от май 2019 г. е започнал да тече нов петгодишен срок. Съдът приема за установено, че преди неговото изтичане – на 05.03.2024 г. – ответникът е подал нова молба за изпълнение, въз основа на която е било образувано новото изпълнително дело. Ето защо към датата на ПДИ от 24.07.2024 г. правото на принудително изпълнение не е било погасено по давност. Постановлението за прекратяване от 27.11.2023 г. не води до друг извод, тъй като прекратява висящността на конкретното изпълнително дело, но не заличава предходните прекъсвания и не обезсилва изпълнителния лист.

Възраженията на ищцата относно липсата на уведомяване за цесията не могат да обосноват уважаване на иска. По делото е установено самото прехвърляне на вземането към ответника. Липсата на доказано лично уведомяване на длъжника преди 2024 г. би имала значение само ако беше твърдяно валидно плащане на стария кредитор преди узнаването, каквото не се твърди и не се доказва. Съгласно чл. 99 ЗЗД липсата на противопоставимост на цесията не погасява самото вземане.

Поради изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските: ищцата претендира 562 лв., но с оглед изхода на спора такива не се дължат. Ответникът има право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, включително доказания разход от 15,35 € за снабдяване с изпълнителното дело, както и на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 51.13 € (100 лв.), или общо 130,02 лв. Искането за неприсъствено решение е неоснователно, тъй като ищцата е взела становище по отговора и е поискала делото да се разгледа в нейно отсъствие.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 1 537,40 лв., от които 847,65 лв. главница, 489,32 лв. договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2012 г. до окончателното изплащане, и 200,00 лв. разноски по изпълнителния лист, за събирането на които е образувано изп. дело № *** г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за присъждане на разноски.

ОСЪЖДА З. Н. А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата 66.48 (шестдесет и шест евро и 48 е. ц.) € разноски по делото, от които 15,35 евро доказани документални разноски и 51.13 € юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3