Определение № 30554 от 18.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30554 гр. София, 18.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110107010 по описа за 2025 година

Предявен е иск за прогласяване на недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 11206/17.04.2024г., сключен между К. И. Ц., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „.... в качеството му на кредитодател на основание чл.

22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради противоречието му със закона. При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, моли да прогласи за недействителен чл. 27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 11206/17.04.2024г., сключен между К. И. Ц., 18 ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „.... в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т.

5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност – по чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, поради противоречието й със закона, респ. поради противоречието й с добрите нрави.

І. Твърдения на ищеца:

Ищецът К. И. Ц. предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, евентуално с основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146 ЗЗП, с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен с ответника дистанционно на 17.04.2024 г.

1. Главно искане – нищожност на целия договор:

Договорът нарушава чл. 22 от ЗПК, тъй като в него не е ясно и недвусмислено посочен годишният процент на разходите (ГПР), съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;

Изчисленият ГПР не отразява реалната стойност на кредита, тъй като не включва неустойката по чл. 27 от договора, която е в размер на 270 лв. (27% от главницата);

Неустойката по чл. 27 е приложена автоматично от ответника, без реално условие за приложимост;

1

Договорът е сключен дистанционно, като потребителят не е имал възможност за преговор и подпис, а само е получил SMS с потвърждение;

Посочените обстоятелства представляват нарушение на задължителното съдържание на договора, поради което същият е абсолютно нищожен.

2. Евентуален иск – нищожност на отделна договорна клауза (чл. 27):

Клауза 27 от договора е неравноправна, тъй като:

Предвижда автоматично възникване потребителят да е нарушил договор; на задължение за неустойка, без

Условие за предоставяне на банкова гаранция или гарант е неясно формулирано и практически неизпълнимо;

Неустойката представлява скрит разход и допълнително възнаграждение, което не е предварително индивидуализирано;

Възлага непропорционално тежко задължение на потребителя, противно на принципите на добросъвестност и добри нрави;

Нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 146 от ЗЗП и поради това е абсолютно нищожна.

3. Фактически твърдения относно изпълнението:

Ищецът е заплатил изцяло главницата по кредита в размер на 1000 лв.;

Оспорва дължимостта на сумата от 270 лв., наложена като неустойка;

Счита, че няма реален договорен избор и че клаузата за неустойка е включена системно и автоматично.

ІІ. Възражения и твърдения на ответника:

Ответникът „Лендиво“ ООД, чрез процесуален представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недопустими.

1. По допустимостта на исковете:

Ответникът оспорва наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като:

Договорът е изцяло изпълнен от двете страни;

Ищецът е заплатил главницата и неустойката;

Липсва спор за дължима сума, поради което не съществува правен интерес от 2 установителен иск.

2. По валидността на договора:

Договорът е редовно сключен в съответствие със ЗПК и Закона за електронната търговия;

Всички необходими документи (общи условия, индивидуален формуляр, параметри) са били предоставени на потребителя преди сключването на договора;

ГПР е изчислен в съответствие със законовата формула, като не включва условни неустойки, каквато е тази по чл. 27, тъй като тя възниква само при определено поведение;

Потребителят доброволно е приел всички условия, включително чрез активиране на кредита.

3. По клаузата за неустойка (чл. 27):

Ответникът поддържа, че чл. 27 е валидна договорна клауза, договорена и известна предварително;

Клаузата е с обезпечителен характер и не е неравноправна;

Кредитополучателят има избор – да представи обезпечение или да заплати неустойка;

Неустойката е пропорционална и обоснована, и не представлява скрит разход.

II. Възражения на ответника:

Ответникът „Лендиво“ ООД оспорва допустимостта и основателността на исковете:

1. По допустимост:

Ответникът твърди, че липсва правен интерес, тъй като:

Договорът е изцяло изпълнен;

Няма висящ правен спор;

Искът е насочен ретроспективно срещу погасено задължение, поради което е неоснователен и недопустим.

2. По съществото:

Договорът е редовно сключен при спазване на ЗПК и е валиден:

Предоставена е индивидуална информация по чл. 5 от ЗПК;

Условията са приети чрез електронно потвърждение (SMS код);

3

ГПР е коректно изчислен и не включва условни елементи (неустойки), които не са дължими при всяко изпълнение;

Клауза 27 е договорена, неравноправността не е налице, тъй като:

Има алтернативно поведение – представяне на обезпечение;

Не е нарушен балансът на страните, а е предвидена в интерес на сигурността на изпълнението;