Решение № 606 от 12.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20245300500628 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от Д. Г. Д., с ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. ***, чрез пълномощника му по делото адв.

С. М., срещу Решение № 260002/12.01.2024г. постановено по гр.д.№ 2183/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ответника В. М. А., с ЕГН **********, в лично качество и като ЕТ „В. А.-В.-94“ с ЕИК 825288212 искове ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА незаконната и неузаконима сграда с идентификатор № *** построена в поземлен имот с идентификатор №

*** с адрес: с.Б., ул. 14-та, Община Марица по действащата КК и КР на с. Б., Община Марица, ЗА ПРЕМАХВАНЕ на надстроеното таванско помещение и новата покривна конструкция на сграда с идентификатор № ***, както и исканията ответницата Д А СВАЛИ климатика поставен на северозапад от западния прозорец на процесната страда с 1 идентификатор № *** И ДА СВАЛИ сенника, неподвижно монтиран на масивната източна ограда на имота.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна със становище за нейната неоснователност и с искане до въззивния съд за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

В обжалваната част на решението районният съд е бил сезиран с искови претенции по чл. 109 от ЗС предявени от Д. Г. Д., с ЕГН ********** против В.

М. А., с ЕГН **********, в лично качество и като ЕТ „В. А.-В.-94“ , с ЕИК 825288212 , за премахване на сграда с идентификатор № *** построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес: с.Б., ул. 14-та, Община Марица по действащата КК и КР на с. Б., Община Марица, Пловидвска област и при условията на евентуалност за премахване на надстроеното таванско помещение и новата покривна конструкция на сграда с идентификатор № ***, за премахване на климатика поставен на северозапад от западния прозорец на процесната страда идентификатор № ***, както и сенника, неподвижно монтиран на масивната източна ограда на имота.

При служебна проверка въззивният съд намира обжалваното решение за частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустими 2 искови претенции предявени едновременно както срещу В. М. А., с ЕГН ********** в лично качество, така и в качеството й на ЕТ „В. А.-В.-94“, с ЕИК 825288212. Тъй като ЕТ няма самостоятелна правосубектност отделно от физическото лице (чл. 56 от ТЗ), въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове срещу едноличния търговец , а спорът следва да бъде разгледан по същество само досежно предявените искови претенции срещу В. А. в качеството й на физическо лице.

От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 14.12.2000г. ответницата и по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот е придобила от Община“Марица“ собствеността върху административна сграда, функционираща като аптека , построена върху 50 кв.м. общинско дворно място, находящо се в село Б. ,Пловдивска област,а на 03.10.2011г. на същото основание и от същия продавач е придобила собствеността и върху дворното място, в което е била изградена аптеката, съставляващо поземлен имот №*** по КККР на с.Б., с площ от 56 кв.м. На 16.10.2001г. ищецът е закупил съседният имот с идентификатор ***, с площ от 891 кв.м., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда , с площ от 64 кв.м.

От приетите в първоинстанционното производство първоначални и допълнителни заключения на вещото лице Р. И.-Н. се установява по безспорен начин, че собствената на ответницата сграда е претърпяла съществени преустройства през 2012 г., изразяващи се в изграждане на таванско подпокривно пространство, нова покривна конструкция с битумни плочки, висока капандура и покривна тераса.

Ищецът твърди, че така изпълненото строителство в сградата на ответницата смущава правото му на собственост и има вредно отражение върху притежаваната от него в съседство жилищна сграда.Твърди , че височината на притежаваната от ответницата сградата била увеличена и достигала близо 6 метра, четирискатният покрив бил сменен с двускатен, което пречело на ослънчаването на неговия имот, новият покрив навлизал с около 60 см. в имота му , като бил захванат плътно за северната и източната стена на жилищната му сграда , което обстоятелство довело до появата на 3 сериозни пукнатини по нейната фасада. Заради стичането на вода от покрива на сградата на ищцата се налагало да извършва ремонтни дейности по възстановяване на паднала мазилка, имало постоянна влага в помещенията на ищеца, напуквали се стените на жилището му. Сградата на ответницата имала контактна зона с жилищната сграда на ищеца – припокривали се част от западната стена на сградата на ответницата с източната стена на сградата на ищеца, нямало разделителна фуга, нямало противопожарен зид, имало опасност от възникването на пожар. Освен това ответницата е монтирала климатик в непосредствена близост до източния прозорец на жилищната сграда на ищеца , като шумът от него и рискът от пожар пречат на ищеца за нормалното ползване на имота.

В тази връзка от коментираните заключения на вещото лице Р. И.-Н., които съдът като изхождащи от лице със специални знания в тази област кредитира е установено по делото , че пространството пред процесната собствена на ответницата сграда с идентификатор ***, което представлява улица е обособено и заградено като двор на жилищната сграда.Покривното покритие е захванато за ограждащия /източен фасаден/ зид на жилищната сграда в имота на ищеца с идентификатор ***, а климатикът на сградата на ответницата е на не повече от 20 см. от източната фасадна стена на жилището на ищеца. Сградата, чието премахване се иска, е обитаема и се ползва към момента на огледа от вещото лице, като от страна на ответницата е променено мястото на санитарния възел, разположен на северната фасадна стена /под стълба/ с отваряеми прозорци към съседен имот УПИ XI – 286,288 пред него е кухненски бокс и дървена стълба за използваемо таванско подпокривно пространство. Сградата е с трискатна покривна конструкция и покритие от битумни плочки, които в контактната зона със сградата на ищеца се „качват“ по фасадата й и са закрепени за същата от двете посоки - на северната и на източната й фасада. Двуетажната част на сградата е с двускатен покрив на който на юг е реализирана висока капандура за излизане на използваема покрив – тераса над входното преддверие. Двете сгради – тази на ответницата и на ищеца се събират с ъглите си една към друга като стрехата на сградата на ответницата навлиза с 60 см. в имота на ищеца.

Височината на западната едноетажна част на процесната сграда е 3.05 метра.Върху ограждащите стени под стрехата вещото лице не е констатирало стоманобетонен пояс, поради което най- вероятно според вещото лице са 4 поставени дървени греди върху тухлени стени. Според експерта за сградата на ищцата липсва издадено разрешение за строеж, одобрени проекти или други строителни книжа, сградата е елемент на кадастралната основа, но е нанесена като правоъгълник, т.е без предверието и същата остава в улична регулация – няма план за застрояване, няма траен устройствен статут тъй като не е елемент на действащия застроителен план.Независимо от многото изменения на регулационните планове никога към тях не са изработвани планове за застрояване. С Решение № 109 взето с Протокол № 6/08.06.2011 на Общински съвет – Марица е одобрен ПУП като се променя уличната регулация с изключване на площта на поземления имот зает от изградения строеж „Дрогерия“. Според вещото лице процесната сграда не е допустима по действащите правила и норми на ЗУТ, не е била допустима и по действалите правила към 1955г. Според експерта над преддверието на имота на ответницата е реализирана нова стоманобетонна плоча, която конзолно излиза навън от контура на преддверието и е във фасади изток и юг. Тъй като контурът на процесната сграда е и контур на ПИ с идентификатор *** както и на новообразуваното от него УПИ XII – 287 регулационните линии на което минават по контура на ПИ и площта на ПИ е 56 кв.м. Няма условия при които да е възможно да се урегулира ПИ с идентификатор *** в УПИ за жилищно строителство и да се запази съществуващото застрояване като се предвиди процесната сграда като жилищна.Според експерта процесната сграда няма необходимите отстояния до регулационните линии и се явява недопустимо застрояване по ЗУТ.

От показанията на свидетелката Т.Г. се установява, че през 2012г. ответницата извършила преустройство на жилищната си сграда , при което ищецът следвало да осигури достъп на майсторите да извършат ремонта откъм неговата дворна част. Ответницата надстроила сградата, като новият покрив бил плътно долепен до сградата на ищеца, хвърлял сЯ. , която закривала прозореца му, водата от покрива на сградата на ответницата се стичала във входа и избата на сградата на ищеца, което довело до задържане на влага напукване на стените и измазването им от страна на ищеца. Той поставил улуци и водосточни тръби, които били премахнати и били поставени улуци без водосточни тръби,поради което водата се стича в имота на ищеца.

От показанията на свидетеля В.Ш. се установява, че когато ищецът 5 закупил своя имот процесната аптека съществувала и била висока около 2,5 м.-3 м. с покрива. Преди около 10 години ответницата направила ремонт, като надстроила сградата, изградила нов покрив и тераса.Тогава ищецът трябвало да осигури достъп при извършването на преустройството откъм неговата дворна част, а след това измазал цялата северна стена, направил улуци и водосточни тръби.Според свидетеля новоизграденият покрив на сградата на ответницата бил долепен до стената на къщата на ищеца , без разделителна фуга , нямало противопожарен зид. Събраната вода се оттича в имота на ищеца и мазилката на сградата се подкожушвала.

Рзпитаните по почин на ответницата свидетели М.Ш. и Ц.Ш. заявяват пред съда, че ответницата живее в процесната сграда със семейството си , като изграденото преддверие не препятствало достъпа на ищеца до неговия имот, нямало напуквания, нямало подкожушване и на мазилка на неговата сграда.

При тези данни по делото , съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правно основание чл.109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му създава пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.