Решение № 308 от 15.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000115 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – Л. Й. Х., белгийски гражданин, роден на ********г., чрез адв. Г. срещу решение № 1447 от 23.11.2023г., постановено по т.д. № 20231100900213 по описа на Софийски градски съд за 2023г., т.о., VІ-5 състав, в частта, с която е признато за установено несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“/в несъстоятелност/, следните вземания на Л. Й. Х.: сумата от 17 965.96 лв. главница /с № 3, подточка 1.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35 245.82 лв. - главница /с № 3, подточка 2.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания са приети за дължими с определение от 13.01.2023 г., постановено по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, обявено в търговския регистър на 16.01.2023 г. и са включени в обявения на 18.10.2022 г. първи списък на приетите вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ„К. К.“ /в несъстоятелност/ и е осъден да заплати 552,13 лева държавна такса.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е оставено без разглеждане като недопустим иска за несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ЕТ "К. К." /в несъстоятелност/, вземания на Л. Й. Х. И. Ц. М., ЕГН ********** за сумата от 3 420 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 296, т. 1 ГПК.

1

Въззивникът/ответникът – Л. Й. Х. счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че от т. 3 на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало прехвърлянето на суми на 01.01.2020г. от сметка 499 други кредитори. От това счетоводно записване следвал извод, че процесните суми са получени като заемни средства по договор за заем и подлежали на връщане. На следващо място твърди, че с молба вх. № 17458 от 24.03.2022г. бил направено признание на неизгоден за несъстоятелния длъжник факт, че съществувало вземането на заемодателя. Освен това, наличието на изискуемост нямало отношение към наличието на вземането, тъй като всички парични задължения ставали изискуеми с откриването на производство по несъстоятелност. С оглед акцесорния характер на вземанията за обезщетения за забава, в случай на наличие на главно вземане, налице било и акцесорно вземане, считано от 26.08.2022г. – датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковете на длъжника за установяване несъществуване на вземането на кредитора.

Претендира направените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемият/ищецът - ЕТ„К. К.“/в несъстоятелност/ е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Т.. Излага подробни твърдения за несъществуването на договора за заем между страните, тъй като не било доказано основанието за възникването на вземането.

Твърди, че нямало извънсъдебно признание за наличието на заемно правоотношение между ищеца и ответника. В хода на производството не било доказано от ответника, че е сключен договор за заем на парични средства, предаването на заетата сума на ищеца и настъпването на падежа за нейното връщане на ответника. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно и моли да се потвърди в обжалваната част. Не претендира разноски за това производство. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Синдикът на ЕТ "К. К."/в несъстоятелност/ - А. М. не е подала отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно заседани и не изпраща представител.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените и приети в първоинстанционното производство доказателства по делото, се установява, че са налице всички положителни материални и процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ. С решение № 1020 от 26.08.2022г. по т.д. № 2725/2021г. по описа на СГС, е обявена неплатежоспособността на ЕТ "К. К.", открито е производство по несъстоятелност и 31.12.2018г. е определена за начална дата на неплатежоспособността. Вземането на Л. Й. Х. е предявено в срока по чл. 685 ТЗ и е включено в списъка на приетите вземания от синдика, 2 който е обявен в Търговския регистър на 18.10.2022г. Длъжникът – ЕТ „К. К.“ е депозирал писмено възражение срещу списъка на приетите вземания в срока по чл. 690 ТЗ. С определение № 133 от 13.01.2023г., постановено по т.д. № 2725/2021г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът по несъстоятелността е отхвърлил възражението на ЕТ „К. К.“ срещу процесните вземания. Определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ е обявено в ТР на 16.01.2023г. Исковата молба е подадена чрез куриер на 30.01.2023г. и е в законосустановения 14-дневен срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ. Първоинстанционният съд е конституирал като страна по делото постоянния синдик – А. М., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.

В представения и приет по делото в заверен препис от молба на ЕТ „К. К.“ по т.д. № 20211100902775, чрез упълномощен адвокат Р. И. от 28.03.2022г./л. 31/, се съдържа признание за съществуване на задължения в размер на 17 965,96 лева по партньор „Средства на Л.“ и 35 245,82 лева по партньор „Съдружник Л.“. Посочено е, че това са задължения със срок над 1 година и са предмет на висящи съдебни спорове, поради което не са изискуеми и ликвидни. Ищецът не е оспорил истинността, досежно автентичността на подписа на лицето подписало молбата, както и неговата представителна власт.

Видно от заключението на вещото лице В. П. се установява, че ЕТ „К. К.“ е осчетоводил вземания на Л. Й. Х. в общ размер на 53 211,78 лева/17 965,96 + 35 245,82/. Тези вземания до 31.12.2019г. са отразени за постъпили суми и за погасяване на заема, като са осчетоводени по сметка 498 „Други дебитори“. На 01.01.2020г. са прехвърлени в сметка „Други кредитори“ и няма данни за промяна или движения по тази сметка. Като основание на вземането на Л. Й. Х. в счетоводството на ЕТ „К. К.“ е посочено „По договор“.

Заключението не е оспорено от страните по делото и правилно е кредитирано от първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

За да уважи предявените отрицателни установителни искове като основателни, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че ответникът не е установил съществуването на приетото вземане по договр за заем. От заключението на вещото лице се установило наличието на вписана в счетоводните книги сума в общ размер на 53 211.78 лв., като дължима „по договор“ в полза на Л. Х., но индивидуализирано по този начин вземането не можело да бъде идентифицирано като вземане въз основа на договор за заем между страните, поради липса на основанието на което е възникнало. Приел, че са неоснователни възраженията на ответника относно извънсъдебно признание от страна на ищеца на дължимите към него суми в молба, защото ответникът изрично е възразил по настъпилата изискуемост на вписаното в счетоводната сметка 499 вземане в размер на 17 965.96 лв. към ответника, както и е заявил, че за установяване дължимостта на сумата е налице друг висящ съдебен спор. Ето защо, ответникът не е провел пълно и главно доказване на правопораждащите факти.

Предмет на правния спор и предмет на делото във въззивното производсвто е 3 несъществуването на вземането на Л. Й. Х. по отношение на длъжника, кредиторите и синдика в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“ за главница от 17 965,96 лева, ведно със законната лихва считано от 23.09.2022г. до окончателното й заплащане и за главница от 35 245,82 ведно със законната лихва считано от 23.09.2022г. до окончателното й заплащане.

Осчетоводяването на задължението от ищеца към ответника с посочването на основание по договор, представлява признание за съществуването на вземане към ищеца в общ размер на 53 211,78 лева. Това осчетоводяване обаче, без наличието на първични счетоводни документи, установяващи съществуването на договор за заем, реално предаване и получаване на заетата сума, както и поемането на задължението за нейното връщане, не могат да установят съществуването на договор за заем между заемодателя и заемополучателя. Доказателствената сила на осчетоводяването от ответника на задължения по договор към ищеца, не може да установи конкретен предмет на сключения между страните договор - поради липса на основанието на което е възникнало вземането като вземане въз основа на договор за заем. В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на договор за заем, предаването на сумата на ищеца, както и падежа на задължението за нейното връщане. По делото не е доказано от ответника, че съществува негово вземане от ищеца по договор за заем в общ размер на 53 211,78 лева, поради което исковете не са доказани по основание и размер и правилно са отхвърлени като неоснователни.

Предвид неоснователността на исковете за главници, не следва да се разглежда по същество възражението на ищеца, че вземането на ответника е погасено по давност. Освен това, това възраажение е направено за първи път с писмената защита и е преклудирано.

Предвид несъществуване на вземането за главници, досежно тяхната акцесорност, основателни са и исковете за несъществуване на вземането за законна лихва върху главниците, считано от 23.09.2022г. до окончателното им заплащане.

Предвид изхода на правния спор, неосновтелно е искането на въззивника за присъждане на разноски за производството пред двете инстанции и следва да се отхвърли.

Въззиваемият/ищецът има право на разноски за въззивното производство, но не претендира такива, поради което не му се дължат.

При завеждане на иска и при подаване на въззивна жалба не се дължи предварително държавна такса, на основание чл. 694, ал. 7, изр. второ от ТЗ.

С оглед изхода на правния спор по делото, държавна такса за въззивното производство е в размер на 266,06 лева и се дължи от ответника.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди, като въззивният съд в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

4

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1447 от 23.11.2023г., постановено по т.д. № 20231100900213 по описа на Софийски градски съд за 2023г., т.о., VІ-5 състав, в частта, с която е признато за установено несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ЕТ „К. К.“/в несъстоятелност/, ЕИК 128513530, следните вземания на Л. Й. Х.: сумата от 17 965.96 лв. главница /с № 3, подточка 1.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35 245.82 лв. главница /с № 3, подточка 2.1 от списъка/; законна лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания са приети за дължими с определение от 13.01.2023 г., постановено по т.д.№ 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, обявено в търговския регистър на 16.01.2023 г. и са включени в обявения на 18.10.2022 г. първи списък на приетите вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на ЕТ„К. К.“ /в несъстоятелност/.