Определение № 24244 от 11.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24244 гр. София, 11.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110120911 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от К. Й. П. срещу "Ф Б" ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за поръчителство №3790383/09.03.2020 г. и осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10,00 лева, представляваща част от парично вземане в общ размер от 300,00 лева - недължимо платена сума за възнаграждение за поръчителство по

Договор за поръчителство

№3790383/09.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че страните са сключили договор за поръчителство /гаранция/ за обезпечаване изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен с "И А М" АД срещу възнаграждение от 300,00 лева, което е залатено на ответника за времето на заемното правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ. престациите по него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от валидността на заемното правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на потребителя да намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от основание, защото по него не се предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138 от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от 1 половината от заемните средства.

Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна.

Евентуално поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност не намират опора в представените от ищеца доказателства.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК, накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при липса на основание съобразно изложеното в искова молба. За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, като се указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на посочените договори, въз основа на които твърди извършено плащане и наличието на плащане. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.

Искането по чл. 219 от ГПК на ищеца е допустимо с оглед на изложените фактически твърдения за правоотношенията между него, ответникът и третото лице-помагач и чл.223, ал. 2 от ГПК.

По доказателствата:

Искането по чл. 186, 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца не е необходимо, тъй като ответникът представя извлечение от счетоводни книги. Искането на всяка страна по чл. 190 от ГПК е неоснователно, с оглед разпределената тежест на доказване, диспозитивното и състезателно начало в процеса, с оглед на които съдът не е властен да задължи страна да изпълни своята доказателствена тежест; отделно ищецът твърди, че е страна по посочените договори и е запознат със съдържанието им, и при така изложените фактически твърдения в искова молба не може да се направи извод, че документите не са в държане на ищеца.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето лицепомагач – „И А М" АД, с адрес посочен в искова молба. УКАЗВА на третото лице-помагач, 2 че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище и доказателства по делото.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това покъсно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца, и чл. 190 от ГПК на ответника.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2023 г. от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач.

ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения; на третото лице-помагач препис от искова молба, с приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4