Решение № 2081 от 30.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2081 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330114742 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. Р., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на: * ищцата е заплатила сумата от 558.44 лева на ответното дружество.

Твърди, че сумата към датата на извършеното плащане, е била недължима, тъй като Р. вече не е имала каквито и да било парични задължения към ответника.

Затова счита, че липсва каквото и да било валидно правоотношение за заплащане на тази сума.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да й присъди сумата в размер от 285.53 евро, равняваща се на 558.44 лева – заплатена без правно основание на * ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като липсвали изложени фактически твърдения от ищеца. Била бланкетно посочена сума, извършена на конкретна дата, за която не били приложени разписки или платежни нареждания.

Оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

1

По редовността:

Възражението в Отговора на исковата молба не се споделя. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът, които съответстват на формулирания петитум.

Плащането на твърдяната сума е въпрос по същество на правния спор.

По съществото на спора:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е заплатила в полза на ответника на 01.03.2022 г. – сумата от 558.44 лева.

В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право – че полученото от него имуществено благо не е лишено от основание, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че предявеният иск е основателен, поради следното:

По делото като писмено доказателство е приета в оригинал /л.36/ – Разписка за извършено плащане № *** от * чрез „Изи Пей“ АД, с наредител Д. Г. Р. и получател „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, на сумата от 558.44 лева.

Ето защо, съдът приема, че ищецът доказа, че е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 558.44 лева на 01.03.2022 г.

Ответното дружество, обаче, не доказва, наличие на основание за получаване на 01.03.2022 г. – на сумата от 558.44 лева, т.е. че съществува правнопризната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, при спазване правата и интересите на потребителя и в съответствие със ЗПК, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 10.02.2026 г./.

По делото, ответното дружество не е представил доказателства нито за сключен договор между страните, както и каквото и да била информация за сключен между страните валиден договор за паричен заем. Не се удостоверява и получаване на сума от заемополучателя – ищец.

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.

Ответното дружество не доказа нито сключването на валиден договор за паричен заем, нито, че е предоставил сумата по него, нито наличието на валидно договорно основание – да задържи процесната сума. Липсват доказателства по делото, както, че е предадена заемна сума, така и липсват и доказателства за насрещното задължение на заемателя да я върне.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, доказване на сключен валиден договор за паричен заем, сключен между страните, не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.

2

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата в размер от 558.44 лева, е основателен и следва да се уважи изцяло.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 42.50 лева – държавна такса.

Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 3) е посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат К. К., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.

Ето защо, съдът като взе предвид вида и размера на иска, искането на процесуалния представител на ищеца, действащата Наредба за възнаграждения за адвокатска работа и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът намира, че дължимите в случая разноски за адвокатско възнаграждение следва да се определят в размер на 400 лева.

Предвид това, че решението се постановява след въвеждане на еврото в Република България /01.01.2026 г./, сумите следва да бъдат присъдени в евро, съобразно официалния валутен курс.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на Д. Г. Р., ЕГН **********, сумата в размер на 285.53 евро /двеста осемдесет и пет евро и петдесет и три цента/, равняваща се на 558.44 лева – главница, представляваща недължимо платена по Разписка за извършено плащане № *** от * чрез „Изи Пей“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 23.26 евро /двадесет и три евро и двадесет и шест цента/, равняваща се на 45.50 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 ЗАдв., на адвокат К. Й. К., с личен номер ***, сумата от 204.52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два цента/, равняваща се на 400 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. Г. Р., в производството по настоящото гр.д. № 14742/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгласно чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:

IBAN: ***, с титуляр К. К..

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4