Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 205 от 08.05.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 358/2026
Вид
Решение № 205
Подписан
08.05.2026
Състав
Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пещера, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20265240100358 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Б. А. Г., ЕГН: **********, от ****** чрез адв. М. М., против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София , Бул. „България“, №49, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба твърди, че е страна по Договор за паричен заем №40023947458 / 29.02.2024 г., сключен със ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 2500 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата като ищцата е заплатила общо 7268,53 лева, съгласно условията на договора. Съгласно Договор за паричен заем ГПР следва да плати възнаграждение за услуга Фаст в размер на 1125,00 лв. и възнаграждение за услуга Флекси в размер на 2175 лв., при срок на кредита от 30 вноски.

В чл. 1т.5 от договора е предвидено, че ищеца следва да заплати възнагражденията заедно с погасителните месечни вноски съгласно раздел VI от договора.

Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване 1 на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Твърди че не е посочен дължимия лихвен процент, правила за прилагането му, не отговаря на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК ГПР не съдържа всички разходи, а когато ГПР не е действително прилагания, то договорът е недействителен на основание чл. 2 2от ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Твърди и че договорът е противоречи на „добрите нрави“ , таксата за експресно разглеждане на документи заобикаля закона, противоречи на добросъвестността и справедливостта. Сочи практика.

Твърди, че така предвидените клаузи за закупуване на допълнителни услуги в договора за кредит са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 11,чл.19ал. 4 от ЗПК във вр.чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Формулира петитум да се приеме за установено, че клаузите, съдържащи се в раздел VI Параметри от Договор за №40023947458 / 29.02.2024 г., сключен със „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси са нищожни на основание чл. чл. 26 от ЗЗД.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Не оспорва иска по основание. Прави признание на иска и моли на основание чл. 237 от ГПК съдът да се произнесе при признание на иска.

Счита че не следва да му се възлагат разноските по делото тъй като не е дал повод за образуването му. Алтерантивно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 22 ЗПК във вр. чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Съдът е обявил за безспорно между страните валидно сключен Договор за потребителски кредит №40023947458 / 29.02.2024 сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: 175074752., при усвоена сума от 2500 лв., при срок на кредита от 30 вноски, като общата дължима сума по кредита в края на периода е 7268,53 лева, изявлението че допълнителните услуги ФАСТ 2 и ФЛЕКСИ не са част от предвижданията в ГПР и поради това не са включени, изрично признание на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Според дефиницията, дадена в раздел VI от договора за кредит и чл. 15т.

1 и т. 2 от ОУ към договора, посочената такса представлява такса за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит – допълнителна слуга Фаст и такса за упражняване на право за промяна на погасителния план – допълнителна услуга Флекси.

От така заложената дефиниция на процесните допълнителни услуги може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на заявка за отпускане кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни такси. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък, поради което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга страна наличието на клаузи от договора, които са в противоречие с императивните й предписания, то същите се явяват нищожни поради противоречие със закона.

От друга страна, таксата за разглеждане по съществото си представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г.по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените 3 услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът на ГПР по кредита е 49,16 %, а съгласно дефиницията на ГПР в общите условия към договора в него не се включват разходите по допълнителни незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така включвайки ги към приложимия по договора размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в размера на ГПР поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречието им със закона.

Отделно от това самият ответник не оспорва че клаузата за допълнителна услуга Фасти и Флекси не е включена в ГПР. Последното води на извода, че прилаганият между страните ГПР не е действителният, поради което след като потребителят не е наясно с всички разходи по кредита и е въведен в заблуждение относно какви разходи следва да плати по договора, то същият се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.

Предвид на гореизложеното искът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил своевременно искане за присъждане. Процесуалният представител на ищеца е направил искане за определяне и присъждане в полза на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

Съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и процесуалната активност на адвоката,адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС за оказана безплатна правна помощ. Следва да се посочи и че към момента ищцата има образувани общо 35 граждански дела като потребител от началото на календарната 2026 година.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за образуване на настоящето производство.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите, съдържащи се в раздел VI „Параметри“ от Договор за №40023947458 / 29.02.2024 г., сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и предвиждащи заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ 4 на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: 175074752 да заплати на адвокат М. В. М. при АК Пловдив на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 240 евро с ДДС адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: 175074752 да заплати в полза на Б. А. Г., ЕГН: **********, държавна такса в размер на 61,36 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 5