Решение № 139 от 19.07.2023, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бяла, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100590 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.558, ал.7 вр.чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, ведно с акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на 07.06.2018 г. около 20:50 часа по път гр.Бяла-гр.Попово, 5121+200 км., при управление на лек автомобил „БМВ 323“ с рег.№ ****, като неправоспособен водач ответникът Ш. А. А. се движел с несъобразена с пътните условия скорост и загубил контрол над управлението на автомобила, в следствие на което ударил правомерно движещия се по пътя лек автомобил „Фолксваген ЛТ40“ с рег.№ **** КТ, собственост на Е.А.М. и го увредил. Твърди, че за управлявания от ответника лек автомобил нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на пътно-транспортното произшествие. Заявява, че изплатил по щета № 110724/07.12.2018 г. на увреденото лице обезщетение за причинените имуществени вреди в размер 2 310 лв. и претендира осъждане на ответника да му заплати изплатеното обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски за производството, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок ответникът не се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба, с който да изрази становище по исковата претенцията и да изложи възражения и фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, ответникът – не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, 1 твърденията на ищеца и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 17/07.06.2018 г., съставен от служител на РУ-Бяла при ОДМВР-Русе, на 17.06.2018 г. около 20:50 часа на второстепенен път 51 21+200 км. между автомобил марка „БМВ“, модел „323“ с рег.№ **** с водач ответника Ш. А.

А. и автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 40“ с рег.№ ****, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ възниква пътнотранспортно произшествие с материални щети и по двата автомобила и пострадали пет лица, като по автомобил с рег.№ ***** са констатирани видими щети, изразяващи се в деформации и охлузвания по цялото превозно средство, включително унищожаване на превозвания с него товар. Като причина за настъпване на инцидента е посочено управление с несъобразена със състоянието на пътя скорост. От протокола за ПТП и от наказателно постановление № **** на Началник РУ-Бяла към ОДМВР–Русе, влязло в законна сила, се установява, че във връзка с инцидента на ответника е съставен акт за допуснато от него административно нарушение, изразяващо се в управление на лек автомобил рег.№ **** със скорост на движение, несъобразена със състоянието на пътя – мокра пътна настилка, в резултат на което навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея товарен автомобил с рег.№ ****, като допуска пътно-транспортно произшествие с материални щети и пострадали лица. За това нарушение на ответника е наложено съответното административно наказание.

Както от отразеното в протокола за ПТП, така и от справка от базата данни на Информационен център за подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 09.07.2018 г. се установява, че към момента на настъпване на произшествието за лек автомобил „БМВ 323“ рег.№ **** не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно от свидетелство за регистрация № ****, издадено на 24.11.2010 г. от Министерството на вътрешните работи, Част I, товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 40“ с рег.№ **** е регистриран на името на Е.А.М.

На 16.06.2018 г. бил извършен оглед на автомобила от инспектор при ЗК „Лев Инс“, съгласно който предна престилка, рамка радиатор, рамка под челно стъкло, колона предна дясна, основа преден ляв калник, предна лява врата, ляво външно огледало, ляв и десен фар, челно стъкло, предни пътепоказатели, радиатор климатик, радиатор воден, предна лява и дясна джанта и предна лява гума, електрически генератор, перка водна помпа, картер двигател, табло, волан, въздушна възглавница на водача, предпазни колани на водача и на предна дясна седалка и панел заден ляв долна част подлежат на подмяна, а предна лява колона, тавана, пода на кабината, предния ляв рог, панела зад шофьорската врата и окачването на задния мост са за ремонт. Посоченото е установимоот представения с исковата молба опис-заключение.

На 04.12.2018 г. Е.А.М. подала уведомление за имуществени вреди към Гаранционен фонд с искане за обезщетение по експертна оценка. Съгласно доклад по щета от експерт при Гаранционен фонд определеното обезщетението за нанесените имуществени вреди е в размер на 2 310 лв., която сума ищецът изплатил на собственика на автомобила на 07.02.2019 г., видно от представено по делото преводно нареждане за кредитен превод.

2

На 23.08.2021 г. ищецът изпратил по пощата до ответника регресна покана за заплащане (връщане) на платеното обезщетение, ведно с разходите.

Писмото е върнато невръчено с отбелязване върху разписката, че пратката не е потърсена.

Посочените писмени доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване на спора по делото, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.

От заключението на изготвената и приобщена по делото съдебна автотехническа и оценъчна експертиза и поясненията на вещото лице по време на изслушването му в съдебно заседание, се установява, че констатираните при огледа на товарния автомобил щети съответстват на механизма на произшествието и са в причинно-следствена връзка с възникналото на 17.06.2018 г. пътно-транспортно произшествие. Според експерта стойността на ремонта на автомобила по средна пазарна стойност към момента на произшествието би възлязла на сумата от 4 462,16 лв. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице сочи действията на водача на лек автомобил „БМВ 323“ рег.№ ****, който нарушавайки устойчивото си движение навлиза в частта от пътя, предназначена за насрещно движение и се удря в движещия се там товарен автомобил „Фолксваген ЛТ 40“ с рег.№ ***. Според експертът водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието, ако е контролирал непрекъснато движението на автомобила и го е управлявал по начин и със скорост, запазващи устойчивото му движение, за да не излезе от платното за движение.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, като изготвено от специалист от съответната област и даващо пълни, ясни и мотивирани отговори на поставените въпроси.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в чл.558, ал.7 вр.чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като по правилото на чл.558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Безспорно установено от събраните доказателства по делото е, че на 07.06.2018 г. на второстепенен път 51 21+200 км. между автомобил марка „БМВ“, модел „323“ с рег.№**** с водач ответника Ш. А. А. и автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 40“ с рег.№ **** настъпва пътнотранспортно произшествие, в следствие на което на автомобил с рег.№ *** са нанесени материални щети. Причинно-следствената връзка между деянието и вредите и механизмът на настъпване на ПТП-то са установени в заключението на назначената по делото експертиза, основавано на данните, посочени в съставения от органите на МВР констативен протокол, съдържащ 3 факти и обстоятелства, от значение за установяване механизма на ПТП-то.

Неоспореният констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление досежно участниците в ПТП, щетите, както и фактите и обстоятелствата от значение за установяване механизма на ПТП-то.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 85/28.05.2009 г. по т.дело № 768/2008 г., Решение № 24/10.03.2011 г. по т.дело № 444/2010 г., Решение № 110/04.02.2013 г. по т.дело № 194/2012 г. и др. Така с оглед на съвкупния доказателствен материал по делото съдът намира, че вината за настъпилия пътен инцидент е на водача на лекия автомобил. Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира задължение на водача да избира такава скоростта на движение, че с оглед конкретната пътна обстановка и характеристиките на превозното средство да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, така щото да избегне удар, а съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. В случая ответникът не е съобразил скоростта на движение със състоянието на пътя (мокра пътна настилка), в резултат на което навлиза в насрещната пътна лента и блъска движещия се по нея товарен автомобил. По делото липсват въведени твърдения и ангажирани доказателства за обстоятелства, които да изключват вината на ответника.

Несъответствието между дължимото и осъщественото поведение на ответника го определя като противоправно, а вредоносният резултат от него – причинените материални щети по товарния автомобил, съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД подлежат на репариране.

Произшествието е настъпило в Република България, причинено е от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната (предвид регистрацията му – арг. от чл.482, ал.1, т.1 от КЗ), като отразеното в констативния протокол от органите на МВР, както и приобщената по делото справка от базата данни на Информационен център за подадени данни от застрахователните компании за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите установяват, че към датата на произшествието управляваният от ответника автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като чл.574, ал.12 от КЗ изрично придава на справката материална доказателствена сила относно данните за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При това положение и доколкото ангажираните по делото писмени доказателства /платежен документ/ установяват извършено плащане от страна на Гаранционен фонд към собственика на уредения товарен автомобил, както и размерът на платеното, съдът приема, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за възникване на регресно вземане на ищеца от ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение (2 310 лв.) и разноски, каквито в случая не се претендират.

Размерът на обезщетението следва да съответства на това, което увреденият би разходил, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. По тази причина меродавни за размера на обезщетението са средните пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши от 4 увредения. Приетата по делото експертиза установява, че общата стойност на разходите за възстановяване на увреденото имущество, се равнява на 4 462,16 лв. Ищецът е заплатил на увредения застрахователно обезщетение за причинените от ответника имуществените вреди в по-нисък размер – 2 310 лв., поради което отговорността на ответника се свежда до размера на платеното. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът да е репарирал платеното от ищеца обезщетение. Вземането на ищеца е възникнало от момента на извършеното от него плащане, като задължението на ответника, да възстанови на ищеца платената сума, по принцип не е обвързано с предварително установен срок, поради което, за да изпадне в забава, длъжникът (ответник по иска) следва да е бил изрично поканен от кредитора (ищеца). В процесният случай ищецът не претендира мораторна лихва върху главницата, поради което е ирелевантно дали е изпращана регресна покана от ищеца, респективно дали е получена от ответника, като дължимата от ответника сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 25.07.2022 г., така както е претендирано от ищеца.