Определение № 1105 от 16.09.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. Стара Загора, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500635 по описа за 2026 година Производството е образувано по частната жалба на „С.к.“ ООД гр.С., чрез адв. Х. М., против определение № 327 от 13.07.2026г., постановено по гр.д. № 304/2026 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се отхвърля молбата от 02.07.2026г. на „С.к.“ ООД, гр.С., чрез адв. Х. М. за изменение на решението в частта за разноските относно възнаграждението на адв. М. като неоснователна.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока като неправилно. Твърди, че с молбата по чл. 248 ГПК оспорил относимото към отношенията на страните по ДПЗС качество, въз основа на което се претендирали разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. Направил доказателствени искания, които съдът не разгледал. Излага съображения за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като ищецът подал четири искови молби срещу дружеството – ответник, с идентично съдържание, петитум и обстоятелствена част. Цитира съдебна практика. Прави възражение, относно потребителското качество на ищеца, тъй като бил завел множество дела и срещу други финансови институции. Оспорва и размера на адв. възнаграждение. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго с което да откаже присъждане на разноски на ищеца, евентуално да ги намали значително.

В срока за отговор другата страна Г. С., чрез адв. Д. М., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика. Моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу 1 подлежащ на обжалване акт. Внесената държавна такса за образуване на въззивно частно производство е с 1.15 евро по – малка от дължимата. С определението частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса и разноски за издаване на изпълнителен лист, в случай на незаплащането и в указания срок.

С обжалваното определение Районен съд – Стара Загора е оставил без уважение молбата на „С.к.“ ООД, гр.С. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като неоснователна. Изложил е подробни съображения. Счел е, че не е налице злоупотреба с права в случая, тъй като договорите са различни, предметът на оспорване е различен и хипотезата на чл. 213 ГПК не е била налице. Приел е, че съдът няма задължение да изследва фактите дали ищецът е близък на процесуалния си представител.

Приложеното гр.д. № 304/2026г. по описа на РРС е образувано по искова молба на ищеца Г. В. С., чрез адв.Д. М. срещу „С.к.“ ООД гр. С. с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата 766.94 лв., намалена на 484.35 евро в съдебно заседание, представляваща недължимо платена но нищожен договор за кредит, на основание чл. 55 ЗЗД.

С постановеното по делото решение № 60 от 08.06.2026г. РРС е уважил осъдителния иск до претендирания размер, осъдил е ответника да заплати разноски по делото на ищеца за държавна такса и е присъдил на пълномощника на ищеца адв. М. сума в размер на 204.52 евро за адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Спорният въпрос по делото е дали съдът следва да присъжда разноски на пълномощника на ищеца за оказаната му по делото от адвоката безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.2 ЗА. Ответникът излага съображения, че не са налице основанията за оказване на безплатна правна помощ на ищеца, тъй като не били налице предпоставките за това. С молбата по чл. 248 ГПК оспорва качеството на ищеца „близък“ на процесуалния си представител и прави доказателствени искания за събиране от съда на доказателства в тази насока. Навежда твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като подал и други искови молби и образувал други производства срещу същия ответник, вместо едно. Счита, че справедливия размер на адв. възнаграждение следвало да е значително по – малък.

Въззивната инстанция намира частната жалбата за неоснователна и напълно споделя съображенията на районния съд. Съгласно чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Разпоредбата на чл. чл.38, ал.1, т.2 ЗА предвижда възможност адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица.

Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като се осъжда другата страна да го заплати.

2

Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ на някое от предвидените в закона основания и отношенията между ищеца и пълномощника му, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Посочването на конкретно основание от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. не е условие нито за валидността на договора за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл.38, ал.1 ЗАдв. категории лица.

Достатъчно е да се представи договора за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗАдв., какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица или близки на адвоката лица, като именно адвокатът преценя дали конкретното лице е има съответното качество и дали ще го представлява безплатно. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС. Единствено в мотивите на Определение № 163 от 13.06.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 2266/2016г на І ГО, където предметът на спора е различен от настоящия казус /липсва писмен договора между ищеца и адвоката/ е посочено, че ако ответникът твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна помощ не са налице и че страните по договора за адв. услуга са договорили предоставяне на адв. помощ без насрещно задължение за заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38, ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В случая по делото не са налице доказателства, опровергаващи обстоятелството, че ищецът е близък на пълномощника по делото.

Въззивната инстанция счита, че изявленията за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38 ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Искането за събиране на доказателства за качеството на ищеца, направено с молба от ответника, правилно не е уважено.

Наличието на още две и повече граждански дела между същите страни не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

Ищецът обаче няма задължение да предяви всичките си материално-правни 3 претенции срещу даден ответник в едно съдопроизводство. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца е предоставена възможност да търси защита на правата си в обем и по начин, заявен от същия в съответната искова молба. Предявяването на три различни претенции, макар и с едно и също правно основание, произтичащи от различни факти, в случая различни договори за кредит, не може да се разглежда като недобросъвестно упражняване на процесуални права.

Възражението на частния жалбоподател за липса на качеството на потребител на ищеца е въпрос по съществото на спора и не следва да се обсъжда в производството по чл. 248 ГПК.

В конкретния случай спорът в първоинстанционното производство е изцяло правен, а по делото са представени единствено писмени доказателства.

По отношение на спорните между страните въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в съдебни актове на СЕС, както и обилна практика по идентични казуси пред националните съдилища. За разглеждането на делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което адвокат Д. М. не се е явил, а вместо това е представил писмена молба. Ето защо делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. В случая действително извършената работа от процесуалния представител на ищеца се изчерпва с изготвяне и подаване на искова молба и втора молба в съдебно заседание.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца се явява разумно и пропорционално, и съответства на пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с частната въззивна жалба оплаквания за несправедливост на възнаграждението се явяват неоснователни.

Доколкото в случая не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадената молба по чл. 248, ал 1 ГПК.

Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 327 от 13.07.2026г., постановено по гр.д. № 304/2026 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се отхвърля молбата от 02.07.2026г. на „С.к.“ ООД, гр.С., чрез адв. Х. М. за изменение на решението в частта за разноските относно възнаграждението на адв. М. като неоснователна.

ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, ЕИК ***, гр.С., *** да заплати допълнителна държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен 4 съд – Стара Загора в размер на 1.15 евро /едно евро и 15 евроцента/, в едноседмичен срок от съобщението, както и още 2.56/ две евро, петдесет и шест евроцента/, при незаплащане на допълнителната държавна такса в срока за издаване на изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5